Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

Благодаря ти, marsy!
Преди 16 години сигурно с татко сме се шегували, че след толкова време вече ще сме безсмъртни. (Всъщност, ако се е шегувал някой, бил е той, аз наистина си вярвах)
Доскоро все още обичах да философствам на тази тема - разшифрования геном, разни стволови клетки, клониране...
Истината е обаче, че преди 16 години ти и твоите близки сигурно сте направили много повече, отколкото се прави сега за болните с тази диагноза.
Това ми тежи - четох колкото за всички изпити по медицина поне до 3-и курс.
(Май някъде там стигат до диагностика и симптоматика)
Но това ми донесе само възможността да видя колко безотговорно и даже престъпно е положението сега в българските болници.
Там, ако си пациент, си в безпомощно състояние - напълно зависим от нищетата и бездушието. Ако си близък на пациент - пак си зависим, смазан от страха за близкия си, а после и от скърбта.

Когато майка ми казала в болницата (тази, в която го "лекували за бъбреци"), че й се струва, че има температура, отговорили й - ако иска, да си купи термометър и да провери. Те нямали. За другите безумия нямам сили да пиша сега.

Това не го заслужава никой.

Още в първото си писмо, отчаяна и ужасена, бях започнала да ви пиша - "Благодаря ви, че ви има..."
Изтрих го.
Истината е, че искам да нямаше нито един като нас.
Тази болест е нечовешка.
Искам всеки добър човек да изживее живота си докрай.
И едва, когато се умори от добрините, които е направил, да си отиде с достойнство - обичан и запомнен с добро.

Мила niara,

Дори не си представяш колко много ми помагаш.

По цял ден плача. Всичките ми близки вече се притесняват за мен.
Аз самата мисля, че няма да понеса тази мъка, тази болка и тази вина.
Колкото пъти вляза в и-нет експлорера и отварям "Favorites" (там ми е тукашният форум), излиза ми огромен списък, пълен със сайтове за диабет, лаборатории за диагностика по цял свят, медицински публикации за рак, за най-нови методи на лечение, за билки... Все за татко съм ги чела, все мислех, все го виках да идва в София на изследвания - далеч преди да му поставят диагнозата (правех го, защото странното му внезапно слабеене ме изпълваше с лоши предчувствия). Правех го сама, защото вече бях потресена по друг повод от пълната незаинтересованост на лекарите и невероятното дъно, до което са стигнали българските болници. А както вече писах, бях готова да плащам и плащах на когото и колкото ми кажеха.
 
Ходех навсякъде заедно с него, защото преди да се почувства съвсем зле той също мразеше болниците. Затова, дори да пропускаше нещо от оплакванията си, аз го допълвах и най-много обръщах внимание на рязкото сваляне на килограми.

За това е целият ми тормоз. 
Не е чак толкова безсимптомен този проклет рак на панкреаса (ако изобщо наистина е било това - така и не се разбра със сигурност)
Диабетът, за който го лекуваха най-напред всъщност си е чист симптом.
Чудя се, защо никъде никой и не помисля за възможен рак на панкреаса при всеки новооткрит диабет. Чудя се, защо никъде не открих лаборатория в България, където да правят изследване за панкреатична еластаза (еластаза 1), която е изключително неинвазивно (макар че се назначава и при рак на панкреаса, и при диабет, и за друго) за разлика от компютърната томография напр.
Чудя се как аз (човек, далеч от медицината) намерих и прочетох медицинска (небългарска) литература с описана "клиника" на болестта му така, сякаш някой е гледал татко и си е записвал точно какво чувства, как изглежда, къде го боли, как се държи, а в болниците и по прегледите, на които ходехме (или е ходел сам) не само, че не помисляха за подобна диагноза, а дори отказваха да се замислят за каквото и да било.
За "направления", "клинични пътеки" и пр. пълни абсурди изобщо не искам и да говоря, защото го довършиха (както вече писах) именно по една такава 10-дневна "пътека", "постлана" с купища Бисептол, без да проверяват чернодробни ензими нито преди, нито в хода на "лечението" му. Последното е станало в провинцията и колкото и да настоявах за някаква информация какво точно му "изследват", не я получих. Не можели да "локализират" болката и да поставят диагноза, но иначе - лекували "възпалени бъбреци".

Това не мога да си простя.
Че не се сетих по-рано точно за тази диагноза.
Направих му туморни маркери, но не "уцелих" органа (мислех си за PSA). Правих ехографии - открих му аденом на щитовидната жлеза (който не му създаваше проблеми). Всичко друго му беше здраво като на 20-годишен спортист. За панкреаса знаех само, че няма как да се види току-така - закътана зад стомаха жлеза, която се вижда само на скенер (ЯМР). При това, за да са ясни нещата съвсем, са необходими и два.
Как аз, неспециалистът, да кажа на баща си, ей така, както си говорим, че нещо напоследък не му е добре: "Знаеш ли, може да имаш рак на панкреаса. Я да отидем да ти бият един контраст и да те облъчат, да разберем". Или да поискам нещо такова от лекари, които дори елементарни кръвни проби не искат да му назначат. Нали пред лекар трябва да се правиш на възможно най-неграмотен, за да не се подразни, че му се правиш на специалист.
За неправилно разчетените му снимки на белия дроб (едната - с името на съвсем друг пациент), за назначените излишни изследвания на дебело черво (без никакви показания за това - нито скрити, нито явни кръвоизливи, нито други основания да се мисли, че там нещо не е наред) - също не искам да си припомням.
Това е нашият случай - човек с добре компенсиран (доскоро) диабет, с рязко отслабване, със силна болка в дясното рамо и дясното подребрие -  да бъде лекуван с Бисептол за възпалени бъбреци и изписан в "подобрено състояние" със засилили се до нетърпимост болки, с разширен черен дроб с нехомогенна структура, с завишена десетки пъти Гама GT...

Съжалявам, че не мога да сдържа гнева си.
Мисля, че няма да си го позволя повече тук. Разбирам темата като "изповедалня", а не като "съд". И се извинявам, ако съм излязла от идеята й.

Моля се за всички, които все още не са лишени от правото си да живеят.
Моля се за всички болни хора и за всички вас, които ги обичате. Вие поне все още имате шанс. Бъдете до близките си, не ги предавайте.

Здравейте! Положението с татко е все по-зле.Чухме за фунготерапията и решихме да опитаме.То какво ли друго ни остава?Не можем просто да чакаме.Проблемът е,че в Б-я нямат най-важната гъба-Шиитаке и трябва да я поръчаме от Русия.А аз не зная руски... Моля ви,ако някой знае откъде мога да си изтегля преводачка от бг на руски,кажете ми.Нищо не намирам.

Никоя, ако не ти е дълъг текстът, просто ми го прати на пощата. Ще ти го преведа.