Drina ,знам какво е...затова имаш пълната ми подкрепа 
Дано всичко е наред със сестра ти...
Дано всичко е наред със сестра ти...
- Публикувана: 27 апр. 2006, 11:26 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2010, 16:57 ч.
Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!
Обадиха ми се. Операцията е минала добре. Естествено резултатите ще се видят по нататък след като се направят изследвания. Лекаря е казал че е изчистил всичко... но така казаха и предния път. Иска ми се... моля се да забравим лошото, да можем да живеем нормално... както преди... искам и вярвам че ще оздравее... и че ще имам достатъчно сили да й помогна отново да мине отново през всичко, за да се радва на живота си, на съпруга си и на дъщеричката си...
Благодаря на всички ви за подкрепата!
Благодаря на всички ви за подкрепата!
Днес оперират сестра ми за втори път. Моля се операцията да е успешна и да разкарат гадния рак веднъж завинаги.
Молете се и вие с мен.
Молете се и вие с мен.
Господ здраве да й дава! Моля се от цялото си сърце
ГЕНИ,
как сте,как е племенничето
поздрави иот мен
как сте,как е племенничето
поздрави и
от менСега в събота ще си го видим
Ще си го намачкам и ще си целувам.
Борете се!Аз загубих най-прекрасният баща на света ,покосен от тази коварна болест 
Накрая един ирисолог каза на неговият най-близък приятел :"този човек е тровен бавно и методично".
Поставиха му диагноза "бехтерев"-ревматологично заболяване ,пращаха го на бани-нещо ,което е забранено на онко болните.Изписаха му инжекции в клиниката по ревматология "св. Иван Рилски" от които за една нощ избиха подкожни метастази по тялото му.Не жалихме сили и средства ,но резултатът е един-на 19.09 спря завинаги доброто сърце на моят непрежалим баща
Така и не разбрахме истината-дали беше карценом на простатата с разсейка в костите или белодробен карценом.Половин година обикаляне по болниците из цяла България не стигна за точна диагноза.Професори бяха категорични-няма нищо на простатата ,скенерите показват ,че органите са чисти.Обаче накрая мети имаше навсякъде-в костите ,в белите дробове ,в кръвта....
Пожелаван на всички успех в борбата.Ние я загубихме
Накрая един ирисолог каза на неговият най-близък приятел :"този човек е тровен бавно и методично".
Поставиха му диагноза "бехтерев"-ревматологично заболяване ,пращаха го на бани-нещо ,което е забранено на онко болните.Изписаха му инжекции в клиниката по ревматология "св. Иван Рилски" от които за една нощ избиха подкожни метастази по тялото му.Не жалихме сили и средства ,но резултатът е един-на 19.09 спря завинаги доброто сърце на моят непрежалим баща
Така и не разбрахме истината-дали беше карценом на простатата с разсейка в костите или белодробен карценом.Половин година обикаляне по болниците из цяла България не стигна за точна диагноза.Професори бяха категорични-няма нищо на простатата ,скенерите показват ,че органите са чисти.Обаче накрая мети имаше навсякъде-в костите ,в белите дробове ,в кръвта....
Пожелаван на всички успех в борбата.Ние я загубихме
Борете се!Аз загубих най-прекрасният баща на света ,покосен от тази коварна болест
Накрая един ирисолог каза на неговият най-близък приятел :"този човек е тровен бавно и методично".
Поставиха му диагноза "бехтерев"-ревматологично заболяване ,пращаха го на бани-нещо ,което е забранено на онко болните.Изписаха му инжекции в клиниката по ревматология "св. Иван Рилски" от които за една нощ избиха подкожни метастази по тялото му.Не жалихме сили и средства ,но резултатът е един-на 19.09 спря завинаги доброто сърце на моят непрежалим баща
Така и не разбрахме истината-дали беше карценом на простатата с разсейка в костите или белодробен карценом.Половин година обикаляне по болниците из цяла България не стигна за точна диагноза.Професори бяха категорични-няма нищо на простатата ,скенерите показват ,че органите са чисти.Обаче накрая мети имаше навсякъде-в костите ,в белите дробове ,в кръвта....
Пожелаван на всички успех в борбата.Ние я загубихме
Накрая един ирисолог каза на неговият най-близък приятел :"този човек е тровен бавно и методично".
Поставиха му диагноза "бехтерев"-ревматологично заболяване ,пращаха го на бани-нещо ,което е забранено на онко болните.Изписаха му инжекции в клиниката по ревматология "св. Иван Рилски" от които за една нощ избиха подкожни метастази по тялото му.Не жалихме сили и средства ,но резултатът е един-на 19.09 спря завинаги доброто сърце на моят непрежалим баща
Така и не разбрахме истината-дали беше карценом на простатата с разсейка в костите или белодробен карценом.Половин година обикаляне по болниците из цяла България не стигна за точна диагноза.Професори бяха категорични-няма нищо на простатата ,скенерите показват ,че органите са чисти.Обаче накрая мети имаше навсякъде-в костите ,в белите дробове ,в кръвта....
Пожелаван на всички успех в борбата.Ние я загубихме
Миличка, много съжалявам за татенцето ти! Нека почива в мир
Аз загубих моя татко през август. Много е тежко, знам какво изпитваш в момента. И освен да те прегърна, няма какво друго да направя, понеже думите са почти безсилни.
Не съм чела тази тема, тежка е, знам. Не съм писала отдавна във форума, нямам желание за нищо. Но това е май едно от малкото неща, които ме вълнуват в момента - тази тема, както и "Сънувате ли починали близки'. Само там успях малко да се успокоя.
Ще пействам поста си от друг форум, току-що го написах там и .. имам нужда от съвети...
"Искам да споделя мъката си. По починалия ми татко. Отиде си на 08.08.08 г. в часа и минутата, в която олимпиадата започваше. В ръцете на майка ми, на неговата майка и на мен. Беше изключителен човек. Беше идол за мен, беше пътя, по който искам да вървя до края на живота си. Беше опората на всички ни. Направил е толкова много за толкова много хора. Оставил е труда си на всякъде, където е бил и където е могъл да помогне. Можеше всичко с двете си златни ръце, които така усилено се опитвах да стопля, да не позволя да изстинат в последните му мигове... И не успях!!!! Не успях!!!!! Ръцете му изстиваха в моите, очите му се затваряха, а дъхът му ставаше все по-разреден, докато накрая затихна.
Всички го обичаха много. Много хора не можаха да повярват, че го няма вече. Аз на моменти също трудно осъзнавам.. Как така го няма? Очаквам го да видя да влиза при мен в стаята всеки момент. Но в следващата секунда осъзнавам ужасната истина. Ракът го победи на 52 години, кипящ от живот. За 3 месеца.
Двете му ръце... изящни бяха. Най-красивите ръце, които можеха всичко - разбираше от всичко, никога не грешеше. Можеше да шие, да свири на китара, да пее. Обичаше да се гмурка и да кара ски. Обичаше да слуша музика и да се весели. Дал ми е прекрасно възпитание и достойнство. Дал ми е толкова примери и уроци. Беше прекрасен работодател - имаше си фирма, в която беше задвижващото моторче. Той. Построи къща с двете си ръце - от плана и проекта до всяка плочица, всяко павенце, всяка тревичка и цветенце. Вгради здравето и живота си в този дом. Съгради го с толкова много любов. И сега той е пуст, празен, безмълвен, студен. Слънцето не огрява вече в двора ни. Има само мъгла и сълзи.
Кажете ми, моля, как се преодолява такъв човек? Как да бъда като него, това е единственото, към което съм се стремяла винаги и сега искам повече от всякога. Кажете ми? Кажете ми как да давам сили на майка ми, след като аз самата май нямам много. А знам, че съм й нужна. Искам да й помогна, да я облекча, успокоя. Давам й разни четива, но до колко помагат в момента, не знам.
Благодаря, че прочетохте.
Имам нужда от съвети, наистина."
Не ми се щеше да пиша това, особено в тема, в която хората се борят за своите близки, а някои дори и за себе си. Но трябва да споделя някъде за това, което ми е на душата
Тежко... Пожелавам успех в борбата на всички! Не се давайте!!! Чудеса стават! А пък и, както знаете: "Ракът не е присъда, той е диагноза!!!"
Дядо ми почина от рак на кожата- накрая червеите го изядоха жив- това е- никой лекар не се поинтересува, оперираха го без упойка, 10 години екпериментираха с него- утре изнасяме 1г от смъртта му/ Това е най- ужасната болест, най- голямото наказание! като пиша очите ми се пълнят със сълзи/ беше страхотен човек! Почивай в мир дядо!
Лелята на съпруга ми (лека и пръст) почина от рак на стомаха и на костите- почина в Германия, където живя последните 2г и по нейно желание беше погребана там - отишла си кротко и както твърдят близките без да усети болка, лекари са я обгрижвали постоянно. А тук в БГ моят дядо живя години с адски болки вкъщи и лекарите не идваха когато ги викахме- "знаели му случая"/
Лелята на съпруга ми (лека и пръст) почина от рак на стомаха и на костите- почина в Германия, където живя последните 2г и по нейно желание беше погребана там - отишла си кротко и както твърдят близките без да усети болка, лекари са я обгрижвали постоянно. А тук в БГ моят дядо живя години с адски болки вкъщи и лекарите не идваха когато ги викахме- "знаели му случая"/
Баща ми е болен от рак на стомаха. Направихме операция, но в момента има разсейки в почти всички органи. Един месец след операцията започнахме да правим ваксината. Тази ваксина е имуностимулираща, но не лекува рака. Правени са му ваксини всеки месец, резултатът е че вече има разсейки навсякъде. През август се свързахме с Продан Христов - това е българинът, които живее във Виена. Изпратихме му всички документи от последните изследвания, мнението му беше че има надежда и че би могло ползвайки лекарството поне да се забави процесът на разпространение. Продан Христов е вече много възрастен господин и явно че е загубил вече желанието да се бори с институциите. За съжаление ни каза че е спрял и производството на лекарството и има само определено количество, като целта е да осигури продължаването на лечението на тези които са го започнали. След дълги молби, купихме това лекарство от него. Самото лекарство според мен е вид химиотерапия, като ползвайки го има много странични ефекти, като повръщане, натоварване на черния дроб от токсините които се изхвърлят и други. Обичайно тези странични ефекти са след 5 ден от ползването му и са доказателство, че лекарството действа. Споделям ви своя опит, като се опитвам да бъда полезна.
За съжаление моят баща отказа да пие лекарството и сега стоим безпомощни и нищо не можем да направим.
Ако някои иска да разбере повече съм готова да отговоря. Господ да помага на всички ни!
За съжаление моят баща отказа да пие лекарството и сега стоим безпомощни и нищо не можем да направим.
Ако някои иска да разбере повече съм готова да отговоря. Господ да помага на всички ни!
Аз да споделя как се развива моята история.
Откриха рак на маточната шийка на майка ми точно преди 1 година. Беше в последен стадий туморът и беше засегнал околни органи като уретри, пикочен мехур, доста голяма част от малкия таз.
Последва операция при коята бяха отстранени матката, пикочният мехур и част от уретрите. Беше й поставена уринаторна торбичка, която се залепва отвън на корема, където пък има тяло, което извежда урината, направено от дебелото й черво.
След това започнаха химиотерапии и лъчетерапия. Има 5 химиотерапии и един курс от 25 дена лъчетерапия.
Преди няколко дена излезнаха резултатите от последния туморен маркер, които са равни на 0, т.е. в момента в организма на майка ми няма активни ракови клетки. Надяваме се да се задържи така и за следващите 5-7 години, което е критичният период. Ако мине този период без разсейки, значи шансовете й да оцелее се увеличават драстично. (Лекарите й дадоха едва 30% да оцелее.)
За жалост напоследък най-близката ми приятелка Алекс (Александра) също е болна и преживя операция за отстраняване на киста на яйчника. Коремът й се пълнеше с течност и имаше киста, която не се знае и досега дали се е образувала от течността в коремната кухина или от друго нещо.
Бяха й казали, че само кистата е изрязана, а всъщност е отстранен яйчникът, заедно с тръбата.
Операцията беше преди месец и половина.
Сега коремът пак й се пълни с вода и пак има киста и на другия яйчник. Не могат да разберат откъде се събира тази течност. Първо искат да я лекуват с антибиотици, за да стопят кистата, иначе ще се наложи и втория яйчник д бъде отстранен и дефакто ще остане без деца (на 24 години е).
Правиха й изследвания, включително и туморен маркер, резулатът от който е много тревожен. Оказа се, че туморните й клетки са два пъти над нормата. Искаха веднага да я изпратят на химиотерапия, но се опитват първо да спасят яйчника, а доколкото знам химиотерапията води до стерилитет. Чудя се защо искат да й спасят яйчника, след като след това ще се прави химиотерапия и пак ще бъде съсипана плодовитостта й. Освен това още не могат да разберат откъде са тия ракови клетки, както и защо коремът й се пълни с течност. Въобще нищо не могат да разберат и само губят време.
Откриха рак на маточната шийка на майка ми точно преди 1 година. Беше в последен стадий туморът и беше засегнал околни органи като уретри, пикочен мехур, доста голяма част от малкия таз.
Последва операция при коята бяха отстранени матката, пикочният мехур и част от уретрите. Беше й поставена уринаторна торбичка, която се залепва отвън на корема, където пък има тяло, което извежда урината, направено от дебелото й черво.
След това започнаха химиотерапии и лъчетерапия. Има 5 химиотерапии и един курс от 25 дена лъчетерапия.
Преди няколко дена излезнаха резултатите от последния туморен маркер, които са равни на 0, т.е. в момента в организма на майка ми няма активни ракови клетки. Надяваме се да се задържи така и за следващите 5-7 години, което е критичният период. Ако мине този период без разсейки, значи шансовете й да оцелее се увеличават драстично. (Лекарите й дадоха едва 30% да оцелее.)
За жалост напоследък най-близката ми приятелка Алекс (Александра) също е болна и преживя операция за отстраняване на киста на яйчника. Коремът й се пълнеше с течност и имаше киста, която не се знае и досега дали се е образувала от течността в коремната кухина или от друго нещо.
Бяха й казали, че само кистата е изрязана, а всъщност е отстранен яйчникът, заедно с тръбата.
Операцията беше преди месец и половина.
Сега коремът пак й се пълни с вода и пак има киста и на другия яйчник. Не могат да разберат откъде се събира тази течност. Първо искат да я лекуват с антибиотици, за да стопят кистата, иначе ще се наложи и втория яйчник д бъде отстранен и дефакто ще остане без деца (на 24 години е).
Правиха й изследвания, включително и туморен маркер, резулатът от който е много тревожен. Оказа се, че туморните й клетки са два пъти над нормата. Искаха веднага да я изпратят на химиотерапия, но се опитват първо да спасят яйчника, а доколкото знам химиотерапията води до стерилитет. Чудя се защо искат да й спасят яйчника, след като след това ще се прави химиотерапия и пак ще бъде съсипана плодовитостта й. Освен това още не могат да разберат откъде са тия ракови клетки, както и защо коремът й се пълни с течност. Въобще нищо не могат да разберат и само губят време.
Баща ми е болен от рак на стомаха. Направихме операция, но в момента има разсейки в почти всички органи. Един месец след операцията започнахме да правим ваксината. Тази ваксина е имуностимулираща, но не лекува рака. Правени са му ваксини всеки месец, резултатът е че вече има разсейки навсякъде. През август се свързахме с Продан Христов - това е българинът, които живее във Виена. Изпратихме му всички документи от последните изследвания, мнението му беше че има надежда и че би могло ползвайки лекарството поне да се забави процесът на разпространение. Продан Христов е вече много възрастен господин и явно че е загубил вече желанието да се бори с институциите. За съжаление ни каза че е спрял и производството на лекарството и има само определено количество, като целта е да осигури продължаването на лечението на тези които са го започнали. След дълги молби, купихме това лекарство от него. Самото лекарство според мен е вид химиотерапия, като ползвайки го има много странични ефекти, като повръщане, натоварване на черния дроб от токсините които се изхвърлят и други. Обичайно тези странични ефекти са след 5 ден от ползването му и са доказателство, че лекарството действа. Споделям ви своя опит, като се опитвам да бъда полезна.
За съжаление моят баща отказа да пие лекарството и сега стоим безпомощни и нищо не можем да направим.
Ако някои иска да разбере повече съм готова да отговоря. Господ да помага на всички ни!
За съжаление моят баща отказа да пие лекарството и сега стоим безпомощни и нищо не можем да направим.
Ако някои иска да разбере повече съм готова да отговоря. Господ да помага на всички ни!
Аз бих искала да купя останалата част от лекарството на Христов, ако няма да го използвате, моля.
И майка ми е болна, а сега и най-близката ми приятелка. Моля, ако няма да го ползвате, да ми кажете на каква цена мога да го закупя.
Надявам се баща Ви да се справи с болестта и да се радва още дълги години на живота.
При майка ми химиотерапиите и лъчетерапията оказаха добър ефект, но лекрите й дадоха само 30 % да оцелее при нейния вид рак и това, че е в последен стадий.
Моля да ми отговорите лично или тук или на estellia@abv.bg.
Благодаря!
Всичко хубаво и не преставайте да се борите с болестта.
Аз да споделя как се развива моята история.
Откриха рак на маточната шийка на майка ми точно преди 1 година. Беше в последен стадий туморът и беше засегнал околни органи като уретри, пикочен мехур, доста голяма част от малкия таз.
Последва операция при коята бяха отстранени матката, пикочният мехур и част от уретрите. Беше й поставена уринаторна торбичка, която се залепва отвън на корема, където пък има тяло, което извежда урината, направено от дебелото й черво.
След това започнаха химиотерапии и лъчетерапия. Има 5 химиотерапии и един курс от 25 дена лъчетерапия.
Преди няколко дена излезнаха резултатите от последния туморен маркер, които са равни на 0, т.е. в момента в организма на майка ми няма активни ракови клетки. Надяваме се да се задържи така и за следващите 5-7 години, което е критичният период. Ако мине този период без разсейки, значи шансовете й да оцелее се увеличават драстично. (Лекарите й дадоха едва 30% да оцелее.)
За жалост напоследък най-близката ми приятелка Алекс (Александра) също е болна и преживя операция за отстраняване на киста на яйчника. Коремът й се пълнеше с течност и имаше киста, която не се знае и досега дали се е образувала от течността в коремната кухина или от друго нещо.
Бяха й казали, че само кистата е изрязана, а всъщност е отстранен яйчникът, заедно с тръбата.
Операцията беше преди месец и половина.
Сега коремът пак й се пълни с вода и пак има киста и на другия яйчник. Не могат да разберат откъде се събира тази течност. Първо искат да я лекуват с антибиотици, за да стопят кистата, иначе ще се наложи и втория яйчник д бъде отстранен и дефакто ще остане без деца (на 24 години е).
Правиха й изследвания, включително и туморен маркер, резулатът от който е много тревожен. Оказа се, че туморните й клетки са два пъти над нормата. Искаха веднага да я изпратят на химиотерапия, но се опитват първо да спасят яйчника, а доколкото знам химиотерапията води до стерилитет. Чудя се защо искат да й спасят яйчника, след като след това ще се прави химиотерапия и пак ще бъде съсипана плодовитостта й. Освен това още не могат да разберат откъде са тия ракови клетки, както и защо коремът й се пълни с течност. Въобще нищо не могат да разберат и само губят време.
Откриха рак на маточната шийка на майка ми точно преди 1 година. Беше в последен стадий туморът и беше засегнал околни органи като уретри, пикочен мехур, доста голяма част от малкия таз.
Последва операция при коята бяха отстранени матката, пикочният мехур и част от уретрите. Беше й поставена уринаторна торбичка, която се залепва отвън на корема, където пък има тяло, което извежда урината, направено от дебелото й черво.
След това започнаха химиотерапии и лъчетерапия. Има 5 химиотерапии и един курс от 25 дена лъчетерапия.
Преди няколко дена излезнаха резултатите от последния туморен маркер, които са равни на 0, т.е. в момента в организма на майка ми няма активни ракови клетки. Надяваме се да се задържи така и за следващите 5-7 години, което е критичният период. Ако мине този период без разсейки, значи шансовете й да оцелее се увеличават драстично. (Лекарите й дадоха едва 30% да оцелее.)
За жалост напоследък най-близката ми приятелка Алекс (Александра) също е болна и преживя операция за отстраняване на киста на яйчника. Коремът й се пълнеше с течност и имаше киста, която не се знае и досега дали се е образувала от течността в коремната кухина или от друго нещо.
Бяха й казали, че само кистата е изрязана, а всъщност е отстранен яйчникът, заедно с тръбата.
Операцията беше преди месец и половина.
Сега коремът пак й се пълни с вода и пак има киста и на другия яйчник. Не могат да разберат откъде се събира тази течност. Първо искат да я лекуват с антибиотици, за да стопят кистата, иначе ще се наложи и втория яйчник д бъде отстранен и дефакто ще остане без деца (на 24 години е).
Правиха й изследвания, включително и туморен маркер, резулатът от който е много тревожен. Оказа се, че туморните й клетки са два пъти над нормата. Искаха веднага да я изпратят на химиотерапия, но се опитват първо да спасят яйчника, а доколкото знам химиотерапията води до стерилитет. Чудя се защо искат да й спасят яйчника, след като след това ще се прави химиотерапия и пак ще бъде съсипана плодовитостта й. Освен това още не могат да разберат откъде са тия ракови клетки, както и защо коремът й се пълни с течност. Въобще нищо не могат да разберат и само губят време.
Коремът на приятелката ти събира вода от тумора. Братовчедка ми / лека и пръст /също събираше вода. Стомахът и беше като на бременна от течността и туморите. По добре да започва веднага химията, докато не е станало късно. Когато туморът "поеме въздух" / от операцията / започва да се развива по - бързо. Да не губи време
. А имах и приятелка, която имаше кисти на яйчниците. Оперираха я поне 7 пъти / доколкото помня /. Коремът и също събираше течност и гной, подуваше се и се пукваше. Момичето стоеше с тази дупка и сама дренираше и се превързваше / вече беше свикнала/. При последната операция я оставиха с 5 см. разрез, в който тя сама бъркаше / с моя помощ / вадеше напоените с кръв и гной марли и вкарваше чисти. У дома си имаше пенсети, скалпел, стерилизатор и всякакви др. неща, които са нужни по - скоро на един хирург.
Да спра до тук, че ми стана гадничко...Та тази моя приятелка и отстраниха единия яйчник и 2/3 от другия. Успя да забременее с 1/3 яйчник. Роди момиченце, което вече е на 4 год. После и откриха тумор на гушата и я оперираха. И тази операция преживя. Сега е жива и здрава. Оказа се силен човек. Все повтаряше : "Няма да оттърва света от себе си!" - и се смееше.
Човек трябва да вярва, че утре пак ще е жив и ще е добре. Тази диагноза е най - страшното нещо, но не означава гибел!
Желая всичко най - добро и много здраве на теб, на мама и на приятелката ти.
чета и не вярвам на очите си - къде побираме толкова болка? Не мога да забравя татко, как умираше от рак , уж на белия дроб, но толкова беше късно за всичко, че не разбрахме.....просто се сгърчи и тихо си отиде в ръцете ни, за миг, за дъх, а ние, в шок и ужас, дори не можем да заплачем.Само на 50 години.За 10 дни - като на шега, не разбра какво става, седи и гледа и болестта го яде - за часове, хора, за минути! Никакви симптоми - задух, една седмица в болница и 3 дни вкъщи - и краят. Изстина пред нас, тихо и без болка. Беше точно преди 15 дни. Шокът не ми дава нито да плача, нито да мисля. Как да продължа? Сякаш съм капсулирана и нямам мисъл в главата. Сънувам ли? Как да се пренастроя и къде са отговорите? Ще се събудя ли някога, щом видях смъртта пред очите си, усетих я с всяка частица на душата си и тя ме парализира??????????Моля се за всички вас. Живея в страх.
do Kalina Ne spiraite le4enieto s ANTIMALIGNOCYT, imame izlekyvani s rak na stomaxa v mnogo naprednal stadii. Tezi simptomi, koito ste poly4ili sa ot razpada na rakovite kletki, ne se otkazvaite...Az znaia li za vashia slu4ai, 4uvali li sme se. Lekarstvoto ne e vid himioterapia, zashtoto unishtojava samo rakovata kletka bez da vredi na zdravata. Ne uvrejda 4ernia drob, a go natovarvat razpadnatite rakovi kletki, koito minavat prez nego i otdelitelhata sistema, za da se izhvarliat ot ot organizma. Obadete mi se. Drajte me v te4enie, moga da vi dam tel. na izlekuvanite.Vsi4ki tezi simptomi sa vremenni i ozna4ava, 4e rakovite kletki umirat. Kogato iz4eznat simptomite, zna4i niama i rakovi kletki, i le4enieto priklu4va. Zapo4va se s 2 shisheta po 5ml. na den i v kraia na le4enieto se stiga do 2 pati po 2 shisheta po5ml. na den, ako vsi4ko tova se spazi , vsi4ko shte e nared.
чета и не вярвам на очите си - къде побираме толкова болка? Не мога да забравя татко, как умираше от рак , уж на белия дроб, но толкова беше късно за всичко, че не разбрахме.....просто се сгърчи и тихо си отиде в ръцете ни, за миг, за дъх, а ние, в шок и ужас, дори не можем да заплачем.Само на 50 години.За 10 дни - като на шега, не разбра какво става, седи и гледа и болестта го яде - за часове, хора, за минути! Никакви симптоми - задух, една седмица в болница и 3 дни вкъщи - и краят. Изстина пред нас, тихо и без болка. Беше точно преди 15 дни. Шокът не ми дава нито да плача, нито да мисля. Как да продължа? Сякаш съм капсулирана и нямам мисъл в главата. Сънувам ли? Как да се пренастроя и къде са отговорите? Ще се събудя ли някога, щом видях смъртта пред очите си, усетих я с всяка частица на душата си и тя ме парализира??????????Моля се за всички вас. Живея в страх.
Животът на всички нас е просто един миг.