mamaYanni, добре е, че си е отишъл в прегръдките ти! В тази болест единствената утеха за болния е да бъде с близките си до края. 
- Публикувана: 27 апр. 2006, 11:26 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2010, 16:57 ч.
Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!
Осмемих се да пиша тук.....
Признавам, че не успях да изчета цялата тема.....всеки пост е пропит с толкова безмерна мъка и болка, че просто не ми стигнаха силите, но имам нужда да пиша, защото трябва да излея това, което чувствам от няколко месеца насам. Става въпрос за близък човек, който загубих април месец заради тази болест. Това беше моята леля. Преди две години майка ми се обади и каза, че отива в Пловдив, защото на нея ще й правят операция от "бучка" в гърдата. При операцията махнаха цялата гръда, оказа се, че тумора е в последен стадий
Последваха химио и лъчетерапии, последиците от тях....докато този април майка ми не ми се обади да каже, че изпаднала в кома и не се е събудила вече , а беше на 42 год.
От тогава продължих обичайния си начин на живот, разбрах че съм бременна, но вечер преди да заспя се улавям, че имам буца в гърлото, защото си мисля за нея......дали не е могло да се вземат мерки по-рано, дали тя бе права, като отказваше алтернативни лечения и не спря даже след операцията да пуши.......мисля за това какъв човек беше, за това как ми казваше, че много иска да види моето бебе....и ме боли, силно, много силлно, макар да се опитвам да отбутвам тези мисли те си стоят в мен- не съм се примирила все още
Думите, че е крещяла от болка преди комата са ми са се запечатили в съзнанието
И сега изпитвам ужас това да не се случи на моята майка.........нали акзват, че имало наследственост при този тип рак....
Съжалявам за дългия пост, просто одавна имах нужда да излея това, което се е натрупало в мен.
Желая здраве на всички
Признавам, че не успях да изчета цялата тема.....всеки пост е пропит с толкова безмерна мъка и болка, че просто не ми стигнаха силите, но имам нужда да пиша, защото трябва да излея това, което чувствам от няколко месеца насам. Става въпрос за близък човек, който загубих април месец заради тази болест. Това беше моята леля. Преди две години майка ми се обади и каза, че отива в Пловдив, защото на нея ще й правят операция от "бучка" в гърдата. При операцията махнаха цялата гръда, оказа се, че тумора е в последен стадий
Последваха химио и лъчетерапии, последиците от тях....докато този април майка ми не ми се обади да каже, че изпаднала в кома и не се е събудила вече , а беше на 42 год. От тогава продължих обичайния си начин на живот, разбрах че съм бременна, но вечер преди да заспя се улавям, че имам буца в гърлото, защото си мисля за нея......дали не е могло да се вземат мерки по-рано, дали тя бе права, като отказваше алтернативни лечения и не спря даже след операцията да пуши.......мисля за това какъв човек беше, за това как ми казваше, че много иска да види моето бебе....и ме боли, силно, много силлно, макар да се опитвам да отбутвам тези мисли те си стоят в мен- не съм се примирила все още
Думите, че е крещяла от болка преди комата са ми са се запечатили в съзнанието
И сега изпитвам ужас това да не се случи на моята майка.........нали акзват, че имало наследственост при този тип рак....
Съжалявам за дългия пост, просто одавна имах нужда да излея това, което се е натрупало в мен.
Желая здраве на всички
ral4e:), когато си отиде някой близо до възрастта на родителите ни започваме да живеем със страха, че те са следващите. После пък започват да си отиват нашите връстници и разбираме, че нашият ред също наближава. Опитай се да я запомниш каквато е била, а не си представяй агозиниращ човек. Говори с майка ти, нека ти разкаже забавни истории от общия им живот... Това ще намали буцата в гърлото ти, поне малко! 
Малко па-назад бях писала в темата, на 53 май страница...за тези които не са чели - диагнозата на баща ми се потвърди - рак на панкреаса. Тумора е колкото футболна топка, черния дроб е каша...а червата са залепени в едно. Живее последните си мигове и аз го преживявам много трудно . В смисъл..приех го някак си но на моменти изпадам в паника за две неща и ще моля всички да ми споделите нещо...
как се живее след това? Ще ми олекне ли че няма да се мъчи. Ясно е че ще боли, че ще ми липсва, но...ще се усмихвам ли пак?
и другия ми въпрос е....всички вие които имате раково болни в рода си, щастливи ли сте? Пълноценни ли сте? Как живеете с тази..."обремененост" страхувате ли се са вас, за децата си....
Неможеше ли да съм от един напълно здрав род! Всеки профилактичен преглед ме побърква, всяка болка в тялото ми ме плаши до смърт....всяко изменение.....Живея в страх от болестта. Страхувам се че ще си я докарам....иде ми да обикалям по болници по лекари по изследвания........за да се успоя...да си изследвам всеки орган....
П.П. Всичко това се случи, когато смело и отговорно мога да кажа че бях ПРЕМИНАЛА И ПРЕЖИВЯЛА доста тежка депресия. Измъкнах се и бях щастлива!
Сега всичко май се повтаря....започва се.....
как се живее след това? Ще ми олекне ли че няма да се мъчи. Ясно е че ще боли, че ще ми липсва, но...ще се усмихвам ли пак?
и другия ми въпрос е....всички вие които имате раково болни в рода си, щастливи ли сте? Пълноценни ли сте? Как живеете с тази..."обремененост" страхувате ли се са вас, за децата си....
Неможеше ли да съм от един напълно здрав род!
Всеки профилактичен преглед ме побърква, всяка болка в тялото ми ме плаши до смърт....всяко изменение.....Живея в страх от болестта. Страхувам се че ще си я докарам....иде ми да обикалям по болници по лекари по изследвания........за да се успоя...да си изследвам всеки орган....П.П. Всичко това се случи, когато смело и отговорно мога да кажа че бях ПРЕМИНАЛА И ПРЕЖИВЯЛА доста тежка депресия. Измъкнах се и бях щастлива!
Сега всичко май се повтаря....започва се.....
niama_me - напълно те разбирам. Какво да ти кажа - да, ще боли, никога няма да престане да боли от загубата на родителя. Но ще изпиташ известно облекчение (поне аз да), че вече няма да изпитва болка, защото за него всеки ден е изпитание... Ще се научиш да се усмихваш отново, малко по малко, стъпка по стъпка, на мен ми помогна моето бебе, беше на годинка и нещо, грижейки се за нея нямах време да изпадам в самосъжаление.
По въпроса за "обременеността" ... Това не е гаранция ... Моята мила мамичка умря от рак на белия дроб, дядо ми (нейния баща) от левкимия. На баба ми (майката на баща ми) направиха мастектомия заради доброкачествен тумор. Страх ме е, страх ме е че може би и аз може да се разболея от тази болест, но не мисля за това. Няма смисъл да се страхувам предварително, ако стане-да, но винаги се надявам на най-доброто. Нито за миг не ми е хрумнало да хукна по доктори да се преглеждам, и т.н. Опитвам се да не мисля толкова по този въпрос, колкото по-малко стрес - толкова по-добре за мен (и за всички около мен). Но определено не бих пропускала редовните профилактични прегледи.
Желая ти да намериш душевен мир, защото е важно за теб. Поговори с баща си, помогни му да изживее последните си дни колкото може по-добре. Така ще запазиш ярки спомени за него, които да предадеш на децата си. Дръж се, не унивай. Прегръщам те силно и се моля за татко ти.
По въпроса за "обременеността" ... Това не е гаранция ... Моята мила мамичка умря от рак на белия дроб, дядо ми (нейния баща) от левкимия. На баба ми (майката на баща ми) направиха мастектомия заради доброкачествен тумор. Страх ме е, страх ме е че може би и аз може да се разболея от тази болест, но не мисля за това. Няма смисъл да се страхувам предварително, ако стане-да, но винаги се надявам на най-доброто. Нито за миг не ми е хрумнало да хукна по доктори да се преглеждам, и т.н. Опитвам се да не мисля толкова по този въпрос, колкото по-малко стрес - толкова по-добре за мен (и за всички около мен). Но определено не бих пропускала редовните профилактични прегледи.
Желая ти да намериш душевен мир, защото е важно за теб. Поговори с баща си, помогни му да изживее последните си дни колкото може по-добре. Така ще запазиш ярки спомени за него, които да предадеш на децата си. Дръж се, не унивай. Прегръщам те силно и се моля за татко ти.
Не зная кой кого преследва? Ти мен или аз теб ?
Искам обаче и тук да ти кажа следното и вече май по ядно.
Ще го напиша и за теб и за всички други, които ще го прочетат.
Аз съм с рак от 16 години, наследствено обременена - баба, баща, леля, вуйчовци и пр.
Това, че го имам не означава че съм психясала.
Ако продължаваш да се държиш по този начин ти наистина ще психясаш.
Писах ти на ЛС, писах и в темите, които си публикувала - рака не е заразен. Някои видове рак, като рака на гърдата, може и да са фамилна обремененост. Но никъде не е казано, че трябва да се случи. Но би могло да се случи, ако непрекъснато мислиш, че ще го пипнеш. Подсъзнанието може всичко. Може и да те разболее, може и да те излекува.
И ако трябва да лекуваш нещо, то това е преди всичко психиката си.
Но не с лекарства, а сама себе си, ако можеш да ме разбереш.
Не искам да повтарям това, което съм писала в темите, които пусна в целия форум.
Нещо не те разбирам като, че ли!
Не си мисли, че със смъртта на татко или мама живота свършва.
Не скъпа, живота продължава. Вярно, трудно в началото, но просто трябва да продължи в името на това, което пък ние сме създали.
Казваш, че се страхуваш, че ще си докараш болестта?
Да, ще си я докараш, ако продължиш така и никой просто няма да може да ти помогне.
Както казах, от години съм с диагнозата. Не обременявам децата си, които станаха големи жени.
Нито аз, нито те се страхуват от рака. Боря се, те заедно с мен. Не се страхуват от това, че може да им се случи, а може и да не се случи.
Прави си профилактика и не го мисли толкова. А ако случайно дойде - медицината е толкова напреднала. Рака е лечим, рака е диагноза, а не присъда.
Искам обаче и тук да ти кажа следното и вече май по ядно.
Ще го напиша и за теб и за всички други, които ще го прочетат.
Аз съм с рак от 16 години, наследствено обременена - баба, баща, леля, вуйчовци и пр.
Това, че го имам не означава че съм психясала.
Ако продължаваш да се държиш по този начин ти наистина ще психясаш.
Писах ти на ЛС, писах и в темите, които си публикувала - рака не е заразен. Някои видове рак, като рака на гърдата, може и да са фамилна обремененост. Но никъде не е казано, че трябва да се случи. Но би могло да се случи, ако непрекъснато мислиш, че ще го пипнеш. Подсъзнанието може всичко. Може и да те разболее, може и да те излекува.
И ако трябва да лекуваш нещо, то това е преди всичко психиката си.
Но не с лекарства, а сама себе си, ако можеш да ме разбереш.
Не искам да повтарям това, което съм писала в темите, които пусна в целия форум.
Нещо не те разбирам като, че ли!
Не си мисли, че със смъртта на татко или мама живота свършва.
Не скъпа, живота продължава. Вярно, трудно в началото, но просто трябва да продължи в името на това, което пък ние сме създали.
Казваш, че се страхуваш, че ще си докараш болестта?
Да, ще си я докараш, ако продължиш така и никой просто няма да може да ти помогне.
Както казах, от години съм с диагнозата. Не обременявам децата си, които станаха големи жени.
Нито аз, нито те се страхуват от рака. Боря се, те заедно с мен. Не се страхуват от това, че може да им се случи, а може и да не се случи.
Прави си профилактика и не го мисли толкова. А ако случайно дойде - медицината е толкова напреднала. Рака е лечим, рака е диагноза, а не присъда.
Хули нека и аз отговоря в реда на нещата....първо, ти си писала след мен, явно кой кого 
Но нали ти ми каза че НЕ трябва да се СТРАХУВАМ и СРАМУВАМ от въпросите си задавани "из целия форум". В паника съм. Страх ме е ! Защо се опитваш да ме спреш да ги задавам? Обясни ми, успокой ме, от това имам нужда....... В случая и критиката е полезна и то доста, оценявам го. Но искам да питам. Искам да знам как е при другите, неможе ли? Олеква ми и се успокоявам. При положение че нямам физически толкова близък човек с когото да говоря за това. Да, знам че всичко е в главата ми. Надявам се така да си остане, но мненията на другите минали през това и справили се, оптимизма им - ми помага . Не ме разбирай погрешно.
Искам да се науча да живея позитивно въпреки това което ми се случва в момента. Паралелно с него. За да ми бъде по-лесно. За да намаля стреса и за да с ипомогна. Отново. И вярвам че ще успея!
Но нали ти ми каза че НЕ трябва да се СТРАХУВАМ и СРАМУВАМ от въпросите си задавани "из целия форум". В паника съм. Страх ме е ! Защо се опитваш да ме спреш да ги задавам? Обясни ми, успокой ме, от това имам нужда....... В случая и критиката е полезна и то доста, оценявам го. Но искам да питам. Искам да знам как е при другите, неможе ли? Олеква ми и се успокоявам. При положение че нямам физически толкова близък човек с когото да говоря за това. Да, знам че всичко е в главата ми. Надявам се така да си остане, но мненията на другите минали през това и справили се, оптимизма им - ми помага . Не ме разбирай погрешно.
Искам да се науча да живея позитивно въпреки това което ми се случва в момента. Паралелно с него. За да ми бъде по-лесно. За да намаля стреса и за да с ипомогна. Отново. И вярвам че ще успея!
За живота след смъртта на родителите са ти отговорили вече. Аз ще си кажа мнението за страха.
За съжаление, точно ракът на панкреаса си е присъда защото е един от най-нелечимите. Имам близък приятел, който се занимава с научна работа в един от водещите центрове по рак на панкреаса в САЩ и от него знам, че по-гаден от тоя рак, може би няма. Причината е, че дава микрометастази и де факто все още не е възможно да се диагнозира достатъчно рано, колкото и внимателен да е човек. Така че когато ти го открият винаги е вече много късно. Излекувани няма, а % на оцелелите повече от 5 години е нищожен.
Така че, няма_ме, може странно да ти прозвучи "успокоението", което ти предлагам, но няма никакъв смисъл да се следиш. Ако те настигне ракът на панкреаса, ще го направи ако щеш да ходиш всеки 2 седмици на профилактични прегледи.
Моят баща и неговия баща и двамата умряха много млади (52г и 48г) от рак на белите дробове. Пушеха много. И аз съм пушила и знам, че вероятността да развия и аз рак на белите дробове е по-висока от вероятността на средностатистическия човек. Ако имаше какво да направя (освен това, че от 5 години не съм палила цигара), щях да го направя. Но тъй като няма как да си сменя гените, нито пък има как да се пазя по друг начин, смятам да си живея живота, който имам. Не бягам от страха. Не се опитвам да търся успокоение за този страх, защото не искам да се самозаблуждавам. И от както спрях да търся някакви обективни успокоения, постепенно забравих и за страха си. След 1 година някъде на голям страх и почти депресия произлизаща от него, сега съм спокойна и щастлива.
За мен този метод на справяне работи, не знам дали за всички работи...
За съжаление, точно ракът на панкреаса си е присъда защото е един от най-нелечимите. Имам близък приятел, който се занимава с научна работа в един от водещите центрове по рак на панкреаса в САЩ и от него знам, че по-гаден от тоя рак, може би няма. Причината е, че дава микрометастази и де факто все още не е възможно да се диагнозира достатъчно рано, колкото и внимателен да е човек. Така че когато ти го открият винаги е вече много късно. Излекувани няма, а % на оцелелите повече от 5 години е нищожен.
Така че, няма_ме, може странно да ти прозвучи "успокоението", което ти предлагам, но няма никакъв смисъл да се следиш. Ако те настигне ракът на панкреаса, ще го направи ако щеш да ходиш всеки 2 седмици на профилактични прегледи.
Моят баща и неговия баща и двамата умряха много млади (52г и 48г) от рак на белите дробове. Пушеха много. И аз съм пушила и знам, че вероятността да развия и аз рак на белите дробове е по-висока от вероятността на средностатистическия човек. Ако имаше какво да направя (освен това, че от 5 години не съм палила цигара), щях да го направя. Но тъй като няма как да си сменя гените, нито пък има как да се пазя по друг начин, смятам да си живея живота, който имам. Не бягам от страха. Не се опитвам да търся успокоение за този страх, защото не искам да се самозаблуждавам. И от както спрях да търся някакви обективни успокоения, постепенно забравих и за страха си. След 1 година някъде на голям страх и почти депресия произлизаща от него, сега съм спокойна и щастлива.
За мен този метод на справяне работи, не знам дали за всички работи...
niama_me, това, което ме изумява при теб, е непрестанната ти тревога, как ще се чувстваш, когато баща ти умре. Не мога да го проумея.
Макар и болен, човекът е жив. Макар и да страда, той предпочита да е жив.
Хората искат да живеят, борят се, надяват се дори, когато чувстват, че този път не е проста настинка, че страшното е дошло.
Искам да ти кажа нещо важно - дори човекът да лежи без сили, да не може да ти отговори, да не реагира, напълно възможно е да те чува и да съзнава всичко.
В този момент ти трябва да си силната и окуражаващата.
Не допускай да се говорят неща, с които ще усилите страховете или чувството на безпомощност на човека.
Ако все още може да се храни, това трябва да е най-голямата ви грижа сега - да осигурявате подходяща храна.
Много важно е също да знаеш, че при раковоболните се развиват бързо бактериални инфекции, кандидози. Затова е добре да се използват антибактериални, например билкови, средства - чаеве, отвари... - доколкото може да ги приема.
Нищо от това няма да го спаси, ако диагнозата е най-старшата. Но ти си длъжна да се опитваш да облекчаваш всеки негов миг.
Трябват непрекъснати масажи на крайниците, раздвижване, защото при застояване нараства опасността от емболи. Заради обезводняването от една страна (затруднението да се приемат достатъчно течности) и увеличаващите се отоци от друга страна (нарушеното отводняване), кръвта се "сгъстява", кръвообръщението се затруднява и хората изпитват непрекъснат хлад. Приготви вълнени чорапи, вълнен елек, лека, но топла завивка, мисли за такива неща... И се опитвай да отгатнеш и разбереш всяко желание на баща си, опитай се и да го изпълниш.
Колкото до "прилепчивостта" на рака. Винаги се е твърдяло преди, че ракът не е заразен.
Поне за няколко вида обаче е доказано, че имат някаква връзка с вируси и бактерии. Човешкия папилома вирус, хеликобактер пилори...
Твърди се, че някои видове вирусен хепатит също водят до рак на черния дроб (нещо различно от вторичното възпаление на черния дроб при метастази там).
Но така или иначе - хигиена трябва винаги да се спазва.
Факт е, че непрекъснато умират хора - от болести, при нещастни случаи, млади, стари.
Когато това се случи с близък, животът ти се променя безвъзвратно. Никога не си същият човек.
Но няма по-тежка промяна от появата на чувството за вина.
Прави всичко, което ще е от полза на твоя баща, ако го обичаш. До последната секунда.
За това няма нужда от разсъждения. Това е естественото състояние на човек.
Макар и болен, човекът е жив. Макар и да страда, той предпочита да е жив.
Хората искат да живеят, борят се, надяват се дори, когато чувстват, че този път не е проста настинка, че страшното е дошло.
Искам да ти кажа нещо важно - дори човекът да лежи без сили, да не може да ти отговори, да не реагира, напълно възможно е да те чува и да съзнава всичко.
В този момент ти трябва да си силната и окуражаващата.
Не допускай да се говорят неща, с които ще усилите страховете или чувството на безпомощност на човека.
Ако все още може да се храни, това трябва да е най-голямата ви грижа сега - да осигурявате подходяща храна.
Много важно е също да знаеш, че при раковоболните се развиват бързо бактериални инфекции, кандидози. Затова е добре да се използват антибактериални, например билкови, средства - чаеве, отвари... - доколкото може да ги приема.
Нищо от това няма да го спаси, ако диагнозата е най-старшата. Но ти си длъжна да се опитваш да облекчаваш всеки негов миг.
Трябват непрекъснати масажи на крайниците, раздвижване, защото при застояване нараства опасността от емболи. Заради обезводняването от една страна (затруднението да се приемат достатъчно течности) и увеличаващите се отоци от друга страна (нарушеното отводняване), кръвта се "сгъстява", кръвообръщението се затруднява и хората изпитват непрекъснат хлад. Приготви вълнени чорапи, вълнен елек, лека, но топла завивка, мисли за такива неща... И се опитвай да отгатнеш и разбереш всяко желание на баща си, опитай се и да го изпълниш.
Колкото до "прилепчивостта" на рака. Винаги се е твърдяло преди, че ракът не е заразен.
Поне за няколко вида обаче е доказано, че имат някаква връзка с вируси и бактерии. Човешкия папилома вирус, хеликобактер пилори...
Твърди се, че някои видове вирусен хепатит също водят до рак на черния дроб (нещо различно от вторичното възпаление на черния дроб при метастази там).
Но така или иначе - хигиена трябва винаги да се спазва.
Факт е, че непрекъснато умират хора - от болести, при нещастни случаи, млади, стари.
Когато това се случи с близък, животът ти се променя безвъзвратно. Никога не си същият човек.
Но няма по-тежка промяна от появата на чувството за вина.
Прави всичко, което ще е от полза на твоя баща, ако го обичаш. До последната секунда.
За това няма нужда от разсъждения. Това е естественото състояние на човек.