Многодетни мами - тема 67

...Вторият е мек като памук, обожава да се гушка, да казва колко ни обича, да ми пожелава приятен ден и т.н Далия още не мога да я определя. ..

Виждам, че обсъждате сериозни неща в темата и ще се включа по въпроса в отделен пост. Сега малко инфо за промените при нас: ние благополучно се прибрахме в България. Стана почти без да го планираме (в последните дни на октомври, а на седми ноември вече летяхме). Честно казано не мислех, че ще доживея да се върна в БГто (накрая три седмици ме боля ужасно зъб и бях на антибиотик). Сега животът ми в САЩ ми изглежда като сън някакъв. Тук всичко е точно такова каквото го оставих преди две години: и дома, и приятелите, и родителите, че даже и работатата - пак ме привикаха да правя неща, макар още да съм в майчинство). В България си е най-хубаво. Как се радвам на зимата ако знаете, а какъв въздух имаме - дишайте момичета, дишайте - уникално е това, богатство направо! За храната няма и да споменавам, защото напълнях с поне 10 кг. (не мога да си намеря кантара, а и не ми трябва). Но... откакто съм се върнала все стигам до ситуации, в които ми иде да крещя и да викам и направо на бой да налитам.... още сме в борба с РИОто (инспектората). Не искат да запишат децата в училище. Трябвало да им слагам апостил на учебните справки и да ми ги превежда заклет преводач. За този апостил трябва да докарам американски нотариус до училището им в САЩ да ми издаде нотариална заверка на справката и така изчислих, че за трите деца разходите ще възлизат към 1500 долара (по два документа на дете с превода). И докато за големия му трябва да му признаят оценки, които влизат в дипломата, за малките - 4 и 5 клас - решението в кой клас да са зависи само от директорката, но тя е убедена, че това с апостила е много лесна работа и има фирми да го правят ей така (за сведение - дори американското посолство не прави апостили на документи, а трябва на място от щата, в който са издадени документите). И те ми цитират някакво членче от наредбата, а нали по конституция децата ми имат право на образование - къде остава това право... иди ги питай. За момента ходят като посетители и отказват да ги пишат редовни ученици. Дори да извадим въпросните апостили, големият сигурно ще го накарат да повтори девети клас (в момента той се води десети). Ако беше в американско училище можеше да завърши догодина (има опция да вземе два класа наведнъж). Като ги записвах в САЩ им бях представила една учебна справка на български (дори не я превеждах). Никакъв проблем. Направиха им входящи тестове и им определиха нивото, а тук - апостили и преводи през Външно министерство (за по 100 лв. само превода) за да ги запишат в българско училище, което така или иначе е задължително. Толкова е абсурдно, че мислех дори дали да не се обърна към медии разни за случая, ама доста нерви и без друго потроших вече, защо да се хабя? Тъпото е, че на никой не му дреме за децата. Синът ми се занимаваше основно с пиано там и всички го дърпаха я в хора, я в духовия оркестър. Беше нещо като звездата в училище. Тук той пожела да ходи в музикално училище (като посетител) и след три седмици "посещения" го питам дали някой се е заинтересувал да го види как свири - ами познайте.... никакъв интерес. Момичететата там не знаеха и дума английски, а след две години бяха първенци в класа (това и по интернет могат да го проверят от Инспектората, защото излиза в хрониките на местните вестници). Тук само ми обясняват колко са зле, колко назад били с материала, а по английски ги карат да пишат по 20 пъти една дума. Имам чувството, че сме някакви досадни навлеци там....
Успях дори с един поп да се скарам. Имах желание да се кръстя и да кръстя децата като се върнем. Всичко хубаво, ама като ми поискаха 50 лв. за кръщене в мен нещо много лошо се надигна. Ходих, говорих с него. Обяснявам му: само българската църква има ценоразпис на всички свети тайнства (в нета проверявах как е с другите православни църкви) - света литургия - 2 лв., свето кръщене - 50 лв., света венчавка - 100лв. Абе разбирам да е някое "препоръчително дарение" или по някакъв друг начин формулирано, но да слагаш цена на нещо, което Бог е дал даром.... Най-смисленият довод на отеца беше, че българите били крадлив народ и за това не ставало с дарение. Много християнски довод. И не се кръстих. Ще се кръщавам евентуално в православна църква в Америка.
Скарах се дори с един случаен човечец. Бях паркирала срещу входа на едни гаражи до бордюр на тротоар. Входът си имаше обход до съседната улица. От тук беше по-пряко, но през тротоара. Аз съм паркирала там и като се прибирам - слагам петте деца в колата и той идва да ми се кара. Как можело така: запушвала съм пътя на всички, които имат коли в тези гаражи. Чакал ме половин час да ми се накара. И аз тогава за моя (и на децата изненада) с такъв глас му се разкрещях - чак той изведнъж онемя. Казвам му: имаш от къде да минеш - ето, там ти е изхода. Половин час си нямал работа да ме дебнеш, да ми се скараш вместо да заобиколиш откъдето ти е пътя.... Ама крещя и крещя... нещо бъгнала ме е тази Америка. Ако бях преди - щях да се изиня и да се изнижа, но така по-добре стана според мен. После проведохме една беседа с децата какво е това смирение и кога викането по непознати е допустимо...
Сега съм в процес на спорене с Уизер за това, че ни глобиха (горе-долу за цената на билетите), че не сме си направили он-лайн чек-ин въпреки, че аз няколко пъти пробвах, но системата им отказваше и им писах мейл с обяснение по случая два дни преди полета.  И от там ядове.
Та така... в България е хубаво, но все някой ще се намери да те ядоса. Също малките ме ядосват нон-стоп. Таткото си замина (за Америката) преди месец и сега аз съм сама срещу петима човекояда. Добре, че са нашите да помагат от време на време. В Америка ми беше трудно, но понякога ми се струва, че тук е дори по-трудно. Хубавото е, че поне на зъболекар и лекар мога да отида - и ходя, ходя....и със социалният живот наваксвам - всеки ден срещам по една приятелка или роднини. Ще ме грее за година напред поне, ако реша да се връщаме.

.....Но пък родителите ми са малко шокирани. Цял ден днес слушам наставления и съвети от тях.Смятали че ще ми е трудно и още куп други.Аз обаче съм щастлива и си мисля че имам още 8 месеца да чакам