Многодетни мами - тема 67

pum_pall, все едно описваш моите деца.  Той е най-шумен от тримата. Говори високо и игрите му са такива - да се викаа, тича, скача по леглото, да се гонят, да се правят на животни ..  и малките естествено го следват. А когато са само момичетата вкъщи, въпреки че се закачат, е едно тихо и спокойно ....  Добре че другите две са ми момичета, че ако бяха момчета като него сигурно щях да си мисля, че нещо в мен е проблемът.

Въпреки всичко последните няколко месеца се кротна доста и има голям напредък откъм поведение. Сега ваканцията пак се върна малко от старото държане, ама то през повечето време като си стои вкъщи и се чуди каква беля да измисли.... Спомням си , че и миналата година след ваканцията като отиде на градина и госпожата ми каза, че все едно е бил вързан вкъщи, а това съвсем не беше така  

pum_pall, Emel Manolova, като ви чета ... няма да е пола и от това дали е най-голямото ... май ще дойде ... от възрастта Все едно описвате моята средна, която след месец ще стане на 7 Иначе, тя ... "завалишката" е в най-неизгодна позиция - по-голямата се опитва да я наставлява ... и естествено удря на камък, та двете са все "на нож"; най-малката не я слуша, разваля й игрите, къса й книгите, драска й върху рисунките - та и с нея е "на нож" ... абе по средата отвсякъде

При нас най-големият като бебе беше най-кротък и невзискателен, рахат ми беше с него! Играеше си кротичко сам, не ми беше залепен за полата. И сега е най-разумен. Средният от малък беше по-шумен, залепен за мен. И сега е шумен, приказлив. И най-малкия е много шумен, но пък и доста самостоятелен за възрастта си (покрай батковците си явно). Та си е до дете, темперамент.

Аня, много неща на куп: големият повод беше, че трябваше да се изнесем от къщата, която живеем и да се настаним в друга, която е за голям ремонт. Тук наемите са за по цяла година (а не месец за месец) и не става временно някъде да отидем докато трае ремонта (мъжът ми е обратно сам - хем да си доучва, хем да работи по къщата и евентуално като я оправи да се преселим обратно). Освен това имаше други съображения като належащ за лекуване зъбобол, смяна на паспорти (които могат само в посолството ни в САЩ да се извадят ако не се бяхме прибрали), а и си намерихме сравнително евтин вариант за полет (който в последствие ни излезе през носа, но това е друга тема). Имаше и други причини, така че преценихме, че момента е назрял - не си бяхме ходили две години, а и никой в България не познаваше най-малкия. Имах надежди за това децата да правят повече интересни и разнообазни неща. В Америката (поне където живеем и конкретно за нас) възможностите за равиване на талантите на децата са много оганичени и недостижимо скъпи. Но и тук не правим много по въпроса за сега.
При нас големият е най-кротък от всички. Дори като е на 16 е много кротко дете и си играе с всички бебета (не само нашите, но и на наши познати ако дойдат на гости) и като цяло е супер добричък. Хем че е момче. Двете момичета после бяха сравнително спокойни, но номер четири и пет са като Макс и Мориц. 

При нас пък най - много грижи ми създава средното дете. Не знам дали защото е единственото момче, дали защото беше много болен като малък и постоянно го мъкнехме по клиники и санаториуми или просто защото е средното дете и му е трудно да си намери мястото. Иска постоянно внимание, не се заиграва сам, ходи и дразни сестрите си, писането на домашни се проточва с часове, а не би трябвало да продължи повече от 30-40 минути.   Миналата седмица беше поканен на РД и го нямаше от 14 до 20 часа. Ами такава тишина беше вкъщи.   Все едно бяхме сами с мъжа ми. В училище  и навън е много примерен, но вкъщи му избиват чивиите. Момичетата не ми създават проблеми. Голямата е много самостоятелна от малка, в училище се справя отлично, вкъщи ми е голяма помощ също. Малката пък е слънце - винаги усмихната, винаги доволна и щастлива.

fapua, уелкъм бек (и бързо беж обратно )! Като един бивш зеленокартовец, макар и пребивавал в САЩ само 2 месеца и неустановил се, разбирам носталгията ти по милата ни рОдина, но дори и преди да те бях прочела във всичките ти постове, щях да те уверя, че бързо ще се изпари това парещо чувство.

При нас и тримата са много трудни (или може би така ми се струва, защото теглото го поемам основно сама, а острани - само упреци), всеки по свой си уникален начин .

Голямата започна живота си като „домашен тиранин“ (да, аз позволих, после, разбира се, беше късно и страдахме много). В момента е просто гаменче, в смисъл, че за нея правила не съществуват. Ако желае да си достави удоволствие, доставя си го и погазва всичко. За нея е важно аз да не знам, че правилото се нарушава - тогава всичко е наред. Пришки ми излязоха на езика да обяснявам, че правилата не са измислени за мое удобство, те са за да бъде здрава, да успява и да се чувства добре в крайна сметка, но уви, щом се обърна на другата страна... Чудя се, така ли са всички 10-годишни или само аз се втелясвам...

Малката пък е абсолютен диБак. Тя определено си страда от синдрома на средното дете (the middle one gets the short end of the stick). От нея съм чувала най-тежките думи, като дори виждам, че не влага особена емоция в тях. Думи, като „Не искам да сме три деца!! Три деца е ужасно! Искам да съм само едно дете, за да може всичко да е за мен.“ И други в тоя ред на мисли.“ Или дори си позволява да ме нарича „тъпа майка“ всеки път когато нещо не ѝ уйдиса (научила е и Нико). Аз ту се карам, ту го обръщам на майтап, но досега не съм постигнала особен успех. Не че се тревожа, защото знам, че и това ще мине. Но на моменти е отчайващо просто с тия двете хулиганки.

Нико той си е момче и нищо момчешко не му е чуждо, както в крайна сметка ми стана ясно. Като тригодишен сладур, естествено е основният таргет на моето доста постно внимание, няма как. Дори още не съм го отбила и даже не виждам как ще стане, след като той се е научил да си проси цица с разтапяща сърцето усмивка, а отделно го и приспивам по този удобен начин С него първата година беше голям зор, защото се роди в началото на седмия месец и имахме куп притеснения. Всичко отмина, остана само да си доразвие белите дробове, но кога ще стане това, един Господ знае.

Тука да използвам повода пак малко да поплюя отрова по лъв ми , щото третата си и четвърта бременност ги карам много тежки, но все пак с Люся полежах един месец в Шейново, без да ме откачат от системите 24 часа в денонощието, и я задържахме до деветия. С помощта на мама и тате, лъв ми излезе от ситуацията. Но когато следващият път, по време на бременността с Никола, отново си усетих, че имам проблем, и исках да се обадя на дофтора, лъв ми рече, сакън, недей, ще те вкара в болница и няма да се оправя, и така - а утре, а днеска, аз го съжалявам, но и от страх какво ще стане с момичетата, та директно за раждане влязох по никое време.

Та така, това е и една от основните причини да клоня към незачеване на четвърто - щото ако трябва да го излежа, а то ще трябва, по-млади не ставаме и бременностите - никога по-леки, няма да може да се случи.

Моите дъщери пораснаха, каките са на 10 г и половина почти, малката май месец прави осем. Честно казано не мога да се оплача. Като цяло слушат и помагат. Ако не бяха леките драми с ученето с едната, щеше вскичко да е отлично.
При нас няма първо дете, от самото начало са две заедно, но определено характера е определящ. Едната като цяло е много по-послушна, но пък на моменти изпадаше преди често в истерии, вече почти не се случва слава богу. Другата все гледа да се измъкне, да направи някоя беля или пакост, макар че и тя вече ги поразреди тези неща и се държи по-умерено. Засега опитите и за лъжа ги хващам, да видим докога.
Малката на моменти се глезеше, но пък от друга страна порасна доста бързо покрай каките. Засега с училището с нея нямам проблеми и затова малко я и неглижирам може би.
От всички аз съм с най-неприятен характер, лесно се ядосвам и избухвам, съответно изобщо не търпя лигавене, отговаряне или пък посягане. Опитвам се да се контролирам и откакто и те са по-големи и разумни вкъщи е доста по-спокойно защото и аз съм по-спокойна.

Във връзка с емиграцията, при нас мъжът ми имаше на няколко пъти такива идеи, но аз категорично отказах за момента. Тук наистина се чувствам много добре, имам всичко, което ми е необходимо и не желая да се местя на място с непознати хора, без приятели и без роднини. Достатъчно ми е да ходим, когато имаме възможност на екскурзия и след това да си се връщаме тук. С такова удоволствие гледах хората в метрото докато пътувах към офиса след екскурзията ни до Дисниленд и Париж, просто не мога да го опиша 

При нас първия е най-труден - умен, знае какво иска, инат и прочие. Вторият е мек като памук, обожава да се гушка, да казва колко ни обича, да ми пожелава приятен ден и т.н Далия още не мога да я определя. Има го момичешкото гушкане, глезене и целуване, но това дете, макар и на година и 4 месеца, знае какво иска. Тръшкане, викове, докато не стане нейното. С момчетата не съм имала такъв случай. Честно казано колкото и да ми е трудно с номер 1 , в него виждам силен характер и може би такъв трябва да бъде. Номер 2 е тооолкова добър, че чак имаме притеснения понякога с баща му. Темата тук, с аборти и т.н отново ме накара да повдигна въпроса пред ММ какво бихме правили ако разберем, че е станало четвърто. По очите му разбрах, че ще е против да правя аборт. Мисля, че и двамата допускаме мисълта за четвърто ( което си е нормално като имаш три, според мен), но не бихме се решили да го пранираме в близките 5-6 години. Имам три раждания, от които първото секцио, второто и третото нормални..дали матката ще издържи още веднъж? Такива въпроси ме мъчат мен, когато стане дума за още деца. Иначе вярвам в себе си - мога да отглеждам още

Аз данък обществено мнение за различност не плащам. Моите се возят редовно отдолу, където е мястото за тежките/мръсни стоки - чували с картофи, туби вода и т.н. Там е предвидено да се слага багаж, на никого не пречат и не е проблем. Единствено не давам да се провисват отстрани вече, защото веднъж единият рязко слезе и количката се обърна. Но пък го запомниха и при нужда само напомням и се съгласяват.
П.С. Вътре в количката не трябва да се слагат деца от хигиенни съображения - само на седалката.


Нашият първолак определено показва някои пубертетски черти вече. Скоро ще стане на 8 - не е ли раничко... 

Зелено човече, много тежат количките с три деца в тях, определено не е по силите ми да бутам толкова натоварена количка. А за хигиенните съображения - разбирам, но отдолу могат сами да влизат и сами да слизат, а аз искам да избегна възможността по-малките да слизат, че има да ги търсим после измежду рафтовете на магазина...

Дано е от възрастта.. ама ако на пет се разбираме с викане на 10 и на 15 не знам какво ще е.. Иначе синчо е добричък и сравнително кротък за момче, ама същевременно като се заинати за нещо почва истерия и ми надува главата. Това държание според мен повече прилича на някоя истерична женка(опа, къде ли го е виждал!! ) , та не мога да го приема. То не е сърдене, не е мрънкане, не е тръшкане...И момичетата като не са чак така ми прави впечетление. А уж не е ревнив, пък си търси внимание..Абе знам си, че трябва да очаквам всичко най-излагащо баш от най-големия, което ме дразни доста, но не знам как да го превъзпитам.. такъв характер е. Свръхемоционален.

Това, което най-ме дразни е, че обича да си показва магариите пред непознати или пък познати,сякаш ревнува за вниманието на всички тогава..По едно време си мислех, че никъде няма да ходя с него, като все така се държи пред хората-дърпа ни с баща му да ходим при него, пък ние говорим с гости, да речем.. Та не знам кога ще мине това.

И при нас е тъкмо както ДжейДжей казва-като е на градина вкъщи е толкова тихо и спокойно(и подредено), все едно деца нямам-момичетата не са толкова диви явно..  Но хайде, момчетата имат повече енергия да хабят, явно няма как да ги ограничим, нека съборят къщата..

Аз пък не мога да ги накарам да седнат изобщо в количката за пазаруване. Гоним се из магазините. А с лидълските сините колички по едно време си правеха състезания брат и сестра, та вече влизаме в магазин след инструктаж, че ще слушат, иначе някой от нас ги изкарва на пожар и това е. Дори татко им отказва да влиза заедно с нас вече, пък за нас ходенето до Кауфланд е голямо събитие.. Как не ни разбира, сигурно защото не е по цял ден вързан вкъщи..

Един поздрав за лудите домакини(и техните мъже) , от които аз не съм... Е, само понякога, като чакам гости :

pum_pall, мерси, 

Pum_pall, моите момичета се надпреварват коя да седне в седалката на пазарската количка, но си имаме правило там да седи най-малката, че тя от дума не разбира и се изправя иначе в движение вътре в количката. И баткото явно не иска да остане назад и иска и той да се вози. Добре че по-често ходя с тях в кварталния магазин, там количките са по-малки и няма къде да се завре, та си взима кошница и я разхожда из магазина "пазарувайки". После аз разтоварвам някои неща преди касата.
В Кауфланд да отидем и за нас е събитие. Обикновено таткото се уговаря предварително с нас, че "Добре, ще ви заведа, но след 20мин излизаме от магазина." Престоя там му държи влага цял месец. Зимно време по-често го посещаваме, че пускат свинско каре на по-ниски цени, а цялото семейство сме фенове на сушеното месо, което таткото прави от карето.

Здравейте
Искам да ви кажа,че съм ви много благодарна.Става ми едно такова топло като знам,че някъде там ви има вас.Хора,които ми бяха упора в много тежък момент.Възхищавам ви се,че се справяте с дечицата си и звучите тъй обнабеждаващо:)
Иначе при нас таткото се поуспокои,дори каза на децата за бебето и те са на седмото небе.Но пък родителите ми са малко шокирани. Цял ден днес слушам наставления и съвети от тях.Смятали че ще ми е трудно и още куп други.Аз обаче съм щастлива и си мисля че имам още 8 месеца да чакам

Браво,момиче! Твоето майчинско чувство победи в крайна сметка! Аз пък ти се възхищсвам на теб и много ти. се радвам Можеш да се гордееш със себе си!