Многодетни мами - тема 67

  • 110 793
  • 735
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 1 314
Опитай преди да влезете в магазина да им кажеш какво очакваш от тях и какви последствия ще има, ако не слушат. Моят средният ми беше какъвто описваш, но го дресирах. И твоите ще се научат. Simple Smile

# 511
  • София
  • Мнения: 6 783
И като отправяш заплахи след това ги изпълнявай, за да има ефект. Wink Трудно е, но порастват и поне се научават да се пазят Simple Smile. Нашите големите, че са големи и пак често им се търчи из големите магазини. Скоро не съм връщала сладолед, но наскоро им бях набрала доста и ги заплаших, че ще се прибера само с Давид с колата, а те да се оправят. Ако го направя ще ги мисля, ама малко, те всеки ден се прибират сами с автобуса от училище.
Също от малки обяснявам къде ще ходим, какво ще правим и т.н., чувстват се по-спокойни като знаят.

# 512
  • Мнения: 11 250
като стана дума за палавички деца, моите номер 2 и 3 са такива. Номер 1 е един такъв, по-сериозен и отговорен (на мен се е метнал). Номер 2 и 3 - на баща си  hahaha hahaha hahaha

# 513
  • Мнения: 748
Благодаря за съветите мама Барба и Аня! Токива простички и лесни решения, а не ми беше хрумвало за тях.  Hug
Тази седмица съм само с две деца. Баткото го взеха за априлската ваканция моите родители. Момичетата са с мен по цял ден, че се разболяха. И двете лекувам от силно зачервени гърла. Как пък все като наближат празници и трябва да прихванат нещо. Около мен много майки се оплакват, че и техните деца са с червени гърла. От непостоянното време ще да е. Да идва вече лятото, че да не се чудя как да се обличаме...

# 514
  • Мнения: 349
Средното ми лепна ужасен конюнктивит в сряда от градината... баш за приятни празници Wink
А за излизанията-някои дни буквално съм благодарна,че сме живи...Голяма лудница настава.И то не зависи от децата само.Съобразявам коли,тротоари,асансьори,магазини и между другото ако седнем на някоя прощадка. Та тръгвам с много дини под една мишница и тука си е само моя грешката.

Поне малката обича да се вози в количката..
Големите я мразеха таз количка и ги носих много,без кръст останах,та вече не ща да нося никой.

Иначе големичките ме слушкат,ама колко съм крещяла по баткото,който принципно е много предпазлив,но само тичаше напред.Наистина порасна и стана по-разумен,имам му доверие,че ще спре пред улицата и че пази сестра си дори.Сега чакам и другите да влезнат в час,но си иска време,няма как Simple Smile

И аз обикновено предваритерно им казвам че нищо няма да купувам от магазина или какво точно ще им купя и то ако слушат и доста добре се държат.

А и ми се ще лека полека да  подготвям батито да пресича сам..Нали ще дойде и това време.Та като се сетя ги питам има ли коли. И много пъти се чудя какво ли виждат,като все отнякъде им пречи някой паркирал.

Днеска ги учих да си сгъват дрехите.Оказа се,че много могат да ме улеснят,ако се научат .Но и аз ще трябва да се пречупя,че не всичко ще е перфектно подредено Grinning

# 515
  • Мнения: 1 314
Емелче, обикновено сме притеснени, уморени, изнервени и само крещим и махаме с ръце. А това изнервя децата и нееднозначно им говори, че се признаваме за победени. Когато се успокоим и им покажем, че в нас е и ножът и хлябът, стават други деца.

Повече спокойствие. Елементарно е, да, и аз се изумих, когато го разбрах. (Чрез наблюдение на други майки и по съвети на експерти.)

pum_pall-яга, само така, нека сгъват! Simple Smile

# 516
  • Мнения: 72
Интересно ми е как се справяте с кариерата си,кога се върнахте на работа,гледам,че на някой децата са с разлика 2-3 години,тоест вие тъкмо сте се върнали и пак сте забременели?Възхищавам ви се! Hug

# 517
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
Аз първото го родих в началото на втори курс, с второто бях бременна на държавните изпити ( имат 3,5 години разлика). След второто работих година и седем месеца и забременях с третото. Върнах се след първата година майчинство и след целия отпуск Simple Smile но работата ми е до обяд и нямам фиксирано работно време Simple Smile

# 518
  • Мнения: 72
Аз първото го родих в началото на втори курс, с второто бях бременна на държавните изпити ( имат 3,5 години разлика). След второто работих година и седем месеца и забременях с третото. Върнах се след първата година майчинство и след целия отпуск Simple Smile но работата ми е до обяд и нямам фиксирано работно време Simple Smile
Сами ли си гледахте децата с мъжа си или ангажирахте баба им примерно?

# 519
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
Аз първото го родих в началото на втори курс, с второто бях бременна на държавните изпити ( имат 3,5 години разлика). След второто работих година и седем месеца и забременях с третото. Върнах се след първата година майчинство и след целия отпуск Simple Smile но работата ми е до обяд и нямам фиксирано работно време Simple Smile
Сами ли си гледахте децата с мъжа си или ангажирахте баба им примерно?
С първото мама ми помагаше колкото да не прекъсна следването ( два- три пъти седмично и го оставях за 3-4 часа). С второто вече сами. Иронията е, че и едните и другите баби и дядовци живеят на 5 мин от нас, но не ги ангажираме, освен ако не е нещо необичайно. Слава Богу случихме на градина и прекрасни госпожи ( и в ясла и в градина) и децата ходят с удоволствие там, което е огромно облекчение Simple Smile

# 520
  • Мнения: 748
Аз кариера нямам и не знам дали изобщо ще имам някога. Завърших си висшето и реших да отида на бригади в UK след като предната година бях ходила в USA. Исках да видя повече свят. Там (в UK) срещнах мм, събрахме се и се върнахме в България. Родихме си първото, като междувременно работехме по въпроса за бъдещия семеен бизнес(пчеларството). Като го пратихме на детска градина, къщата ни опустя и решихме, че ни е време за второ. Междувременно аз пробвах да работя на едно място на 4 часа, но не се получи. Синчето често боледуваше и трябваше да го гледам вкъщи. Така решихме, че изобщо няма смисъл да чакаме повече, спретнахме си регистрация за земеделски производител, направихме си и пчелин според изискванията. Като се роди първата ни щерка не можехме да се нарадваме на кротушката. Батко й беше супер ревливо бебе в сравнение с нея. Будеше се през 15 мин. Та, така ни хареса да си имаме момиченце, че се размечтахме за още едно. И то си ни изненада само. (Така де, не напразно се казва "Внимавай какво си пожелаваш"). Второто и третото майчинство се припокриха. Дребната ми е вече на 2г и 2м, но не мисля да почвам някъде работа. Ще си наблягам на продажбите на мед на буркани. Това ще ми е кариерата. Като поотраснат децата може и за по цял ден някоя барака да си направим. А през лятото ще съм до мм на пчелина. Simple Smile

# 521
  • Мнения: 598
И аз кариера нямам. Работила съм във фирма, но ме съкратиха след изтичане на майчинството ми за баткото. И аз започнах работа като преводачка (от вкъщи). Устройва ме. Така съм хем вкъщи, ако някой е болен и не може да е на градина/училище, хем работя. Сами си гледаме децата, с близо 4 година разлика са помежду си. Сега като са три, започнахме да използваме повече помощта на бабите и дядовците (в други населени места са) за ваканциите, като не им даваме и тримата, а примерно по едно дете на двойка баба и дядо. Като съм само с едно вкъщи, все едно никой няма. Така си почивам.

# 522
  • Мнения: 13 257
При нас като е едно, другите му липсват. Като са трима, или си играят чудесно или се бият.
И аз от вкъщи работя, но не ми се получава. Колкото съвсем да не загубя квалификация... Мъжът ми като пътува, напоследък идва някой от моите родители, защото ми е трудно сутрин да заведа ученика навреме. Преди не са идвали, имам бели петна от тези периоди. Много напрегнато ми беше.

# 523
  • Мнения: 72
Благодаря ви за отговорите! Hug
Значи работа (не разбирайте управител на някоя компания,а обикновена прифесия) и 3 деца са трудно съвместими?За жалост съм предположила правилно,че не са съвместими. #2gunfire Sick Whistling

# 524
  • Варна
  • Мнения: 11 340
Не са трудно съвместими, просто е нужда малко повече организация. С мъжа ми сами си гледаме децата, като работим на цял работен ден и двамата. За първото бях в майчинство година и половина, за второто - 10 месеца, а за третото - 6 месеца. Crazy С първото дете никой не ни е помагал, даже през повечето време я гледах сама, че мъжът ми беше в командировки постоянно. С второто - сестрата на мъжа ми точно беше останала без работа, та тя му беше детегледачка, докато стана време за ясла, т. е. около половин година, за което й плащахме "заплата". С третото - нямаше как, освен че се върнах на работа на половин ден, когато навърши 6 мес., учих и магистратура, та извикахме баба на помощ. Гледа я 8 месеца, пак докато тръгна на ясла. Много рядко се разделяме с децата, оправяме си се сами, най-много през лятото някой от големите, или двамата, да отидат с баба и дядо на почивка за по седмица.

Общи условия

Активация на акаунт