Многодетни мами - тема 67

Аз съм с три, но и управител на голяма компания и нито едно майчинство, по време на което да не съм работила. Всичко съм съвместявала. И съм щастлива.

И аз смятам,че всичко е въпрос на организация.Аз съм лекар,работех в болница и преподавах на студенти,с второто дете писах дисертация и специалност вземах.Баби и бавачки нямам.С мъжа ми сами се оправяхме.Но писна от дежурства,тичане,стрес,работа в почивни дни,така че да има винаги някой с децата и след третото излязох да работя само на кабинет ,така че вечер и уикендите да са свободни.Малко се обезмислиха квалификациите ми,но пък имам много повече време за децата.

Аз се върнах на работа след 7 г. слято майчинство. Това се случи преди около година и половина. Работя в голяма организация, на светло и мястото ми се пазеше. До скоро и законът ме пазеше, но вече и най-малкият навърши 3 г. Междувременно аз успях много бързо да вляза във форма и да се докажа пред междувременно сменилите се шефове. В момента имам много добра работна репутация и не позволявам никога реплики как майките това или онова. Единствено не мога да оставам след работа - правила съм го само броени пъти - защото прибирам ученик. То всъщност това не се и очаква, а и други колеги не могат. За болничните се редуваме с мъжа ми, като при спешност и нещо по-леко включваме една баба, която прибира болничето насред деня, а понякога и у тях за няколко дни. Като цяло децата са срвн здрави, да чукам на дърво. 
Понеже аз съм известно куку, се подготвях доста дълго за връщането на работа. Питах, разпитвах, разигравах сценарии. В работата ме посрещнаха с радост - част от колегите си бяха същите и знаеха възможностите ми. Трябваше ми само малко разбиране и кредит на доверие в началото, които оправдах срвн бързо, смея да твърдя. Така че децата не са оправдание за нищо...

Да, въпрос на организация и нагласи е. Много зависи и на какви обороти си готова да живееш. Някои издържат на по-голяма натовареност, други предпочитат ежедневието им да е малко по-спокойно и разредено откъм ангажименти.

Аз се напуквах от работа,ходех и в клиниката и в денталния кабинет,докато един ден ..е така не доспала..паднах и се прибих( дъщеря ми беше На 4м)
Така де откарах си почти година на леглови режим.ММ го отнесе ,гледаше две деца и саката жена.Този път,живот и здраве смятам да си гледам децата до дууупк......и то ще дойде време да се пенсионирам

Няма лошо. Който колкото може да си позволи, аз не можех да си позволя финансово.

След като се роди най-голямото ни дете, бях решила, че ще бъда майка и домакиня, защото се преместихме в непознат за мен град, където ми беше трудно от нулата да подновя старата си работа. Но така се стекоха обстоятелствата, че преди около година и половина ми се върна желанието да работя. Първите две деца са на училище и в градина, само малката ще гледам до септември, когато и тя ще тръгне на градина. Междувременно имах щастието да започна работа от дома. Работя това, което съм учила, което ме развива, интересно ми е и ми е приятно. И го съвместявам с грижите за детето. Нанагорно ми е, но мъжът ми много ми помага.

Няма универсални рецепти. Човек трябва да постъпи според ситуацията. Но аз съм много щастлива, че имам възможност да се развивам извън грижите за дома и децата.

И да ви кажа честно възхищавам се и на тази, която има кариера, и на тази, която приоритетно си гледа децата. И двете са достойни за уважение. И двете имат своите трудности.

Аз също работя от вкъщи по специалността си и ми харесва. До скоро по малко часове на ден, защото Н3 от скоро тръгна на ясла и все още е непостоянна с ходенето.  Доработвам си събота и неделя. С удоволствие приемам грижи от бабите, но те за съжаление са в други градове. Пращаме им малките за по около 2 седмици от време на време. По едно дете на баба. Събота и неделя обикновено сме на гости на някоя от бабите.

Значи тук има много успешни кариеристки Шегичка
 Не виждам нищо лошо една жена да съчетава успешно и кариера и деца,нито пък невъзможно,ако човек е кадърен и отговорен .
Аз карам слято майчинство,а бизнесът (ми)ни е семеен и в момента няма много нужда от мен,майка ми си работи сама и не ми дава зор,въпреки,че май не очакваше и трето дете да си измътя .Та аз кариера не мога да градя,а по-скоро да се опитам да запазя усилията на родителите ми да създадат нещо за семейството.Различно е,защото нямам шеф да ме юрка и пак е доста по-стресиращо дали ще се справя след време като съм сама...Определено мисля в тази насока и се тревожа малко,но засега са ми приоритет децата ,да поотраснат .Но тръгне ли и най малкото на градина и аз ще си ходя да работя.Мисля да си я гледам поне до три.

От друга страна съм спокойна,понеже доходът на мм е ок и няма нужда и аз да работя за да се издържаме,но така или иначе ще си работя.
Аз се ожених последния курс,дипломирах се и после забременях,така че не съм имала кой знае каква нужда от помощ при гледането.Все пак живеем в един град с бабите и ако ми се наложи нещо винаги има на кого да разчитам.Примерно в четвъртък търчах до док за конюнктивита на малката,а баща ми седя при големия и  заспалото следобеден сън бебе,което ме улеснява много..

Ние всъщност нямахме избор дали да се върна на работа. Всеки си знае условията и ежедневието. Имахме една блажена година, в която всички деца бяха в една сграда на градина/ясла и това също много ми помогна за адаптацията. Сега вече, с първолак, ужасът е пълен. Но просто нямаш избор и като ти дойде от главата - оправяш се някак 

С първото дете на съм спирала да работя.  Работих до последно - няколко дни преди да родя и веднага като се прибрах от родилното, продължих от вкъщи. Мъжът ми по това време беше в Германия и си идваше на 5-6 месеца за по няколко седмици. Върнах се в офиса, когато дъщеря ми беше почти на 2 години. С второто дете излязох рано в болнични и когато той беше на 2 месеца, стегнах 2 куфара и 2 деца и заминах при мъжа ми в Германия. Синът ми имаше доста здравословни проблеми като малък и се наложи да го гледам дълго вкъщи. Така слях майчинството с третото дете и съм 8,5 години вкъщи. Сами сме, без роднини и доходът на мъжа ми позволява да си стоя у дома. Но от 6 месеца някъде имам нужда от промяна и тъй като образованието и стажът от БГ, както и дългата пауза от 8 години, са пречка да започна подходяща работа, от 24.04 започвам 8 месечен курс, за да навляза в немското счетоводство. Стискайте палци да се справим! Дълго се борих за тази възможност, а сега взе да ме е страх дали ще се справя с ученето, пътуването и децата.

Джей, ще успееш 
До второто дете успявах да работя, работих до 6-ия месец на бременността ми с третото. Мечтая си за работа от вкъщи, но няма как да стане, още малко и се връщам на работа. Тогава ще пиша как е вече с три деца и работа. Самата аз се чудя, защото съм маниак на чистене, пране и гладене, спортуване, прекарване на време с децата и ММ,, та не знам как ще ми стигат 24-те часа на денонощието.

Нямам проблем да съвместявам двете неща. С първата бременност работих до 5 м., защото имах здравословни проблеми и после излязох болнични, върнах се от майчинството, когато бебка беше на 10 м. С второто работих до последно, 1 г. майчинство и пак на работа. Сега с третото пак така. Работя си и мисля да работя до последно, после 1 г. да съм по майчинство и пак се връщам, живот и здраве. Аз съм на държавна работа и няма проблем да изляза по майчинство, но по-голямата част от доходите идват от мен и не мога да си позволя да отсъствам повече от тази една платена година. ММ работи много, но просто получава по-малка заплата, без която също не можем. Не мисля, че двете неща са несъвместими, но това зависи от конкретния случай, конкретната професия и работа на майката и като цяло положението на семейството. Ние на баби не можем да разчитаме, оправяме се сами двамата. Но аз така обичам да живея, да търча и да съм под напрежение.

Между другото, благодаря Ви за подкрепата, която ми оказахте в началото. С напредването на бременността се поуспокоих и ми поотминаха отрицателните емоции. Сега вече усещам и бебето, виждам го на прегледите и се радвам, че ще го имам. Третата бременност, обаче, ми е най-трудна, страх ме е от раждането, а и не мога да приема това напълняване. Понякога изпитвам чисто егоистични чувства и ми се иска да не си го бях причинявала. Някак покрай грижите за другите още не го осъзнавам напълно..., че чакаме пак бебе. При вас как беше?

Аз се чувствам  точно така,на моменти съм ужасена...

Аз имам и кариера и три деца. Лесно ли е, не е но луд умора няма .
Децата ми са родени в шест години, ако бях в България може би да имах и аз като зеленото човече, слято майчинство. Но тук на тръстиката майчинството е 6-9 месеца, мястото се пази 1 година. Ако изляза от кариерата ми за 6г едва ли ще успея да се напасна после. Нямаме баби и т.н. Това което ми помага, че с новите технологии работя от вкъщи и само два дни ходя в офиса.
Квалифицирах се година преди да родя голямото дете. Върнах се на работа когато той беше на 6 месеца. Смених компанията. Второто дете го родих, по-голямо майчинство изкарах, но се върнаха работя от вкъщи. Срещи по телефона, важни разговори и т.н съм водила с три малки деца вкъщи, концентрация за работа докато кърмя, сменям памперси и разрешавам спорове/боеве. Сега е по-лесно, поне разбират да са тихи. Успявам докато работя да седне дете до мен да прави домашно, да изслушам пиано упражнения и т.н. Но не е лесно. Не съм готова да се откажа от кариерата си, за която съм учила 8г в университет и после още 4г пост специализация. Но и децата ми имат нужда от мен. Това което ни учеха как може и кариера и деца да имаш, не е истина. Все нещо страда, изостава. Моите колежки са кариеристки от 40 човека департамент, половината са жени между 30 и 56г, само аз имам деца. Другите или не искат или късно са срещнали човека. За деца с тях не говоря, като са болни аз си взимам почивка. Добре че са ми здрави.
Джей, успех на теб! Ще се справиш и с ученето, новата работа и децата.