Многодетни мами - тема 67

За лягането съм непреклонна-до 20.30 са легнали и в повечето случаи до 15 мин са заспали.Това важи за големите(на 12 и на7).Най-малкото се мотае по половин час,пие сто пъти вода,става на гърнето,докато не ти скъса нервите не заспива.И то в нашето легло.В яслата спят по три часа и може би това има значение,но не легне ли рано,трудно става в 6.А и аз искам малко спокойствие вечер.По рано по това време готвех,но сега нямам сили до 12 да съм край котлоните.Годините си казват своето.

Вкъщи в 22 най-късно са в леглото. До половин час са заспали. Спят всички заедно. Но и тримата спят следобяд по около 2-3 часа, така че трудно биха си легнали по-рано вечер. Сутрин в 7 и нещо са вече будни

Обичам да готвя, правя го почти всеки ден. Обикновено гледам да са неща, които ядът всички, за да няма не искам..Но ако все пак се случи така винаги има в хладилника нещо друго. Но мразя да чистя, ако имаше в това, кой да ме замени ще е голямо облекчение. Преди време виках една жена, но предяви претенции за повече пари, въпреки заниженото качество да услугите й.

Момчетата вечер до 22:30 са легнали, абсурд е да легнат по-рано. Малката е по-трудна с лягането..ама дълга тема...

Моите си лягат в десет през седмицата, понякога си говорят малко или четат книжка преди да заспят. Стават в седем. Смятам, че не им е достатъчно този сън, но обикновено късно вечеряме и наистина не успяваме да се организираме да си легнат по-рано. Уикенда големите са и на курс в СМГ от 8 сутринта и пак стават в 7, та и тогава не успяват да се наспят. Днес като почивен ден се загледаха в едно детско и си легнаха чак в 10 и половина, но ще могат да поспят до по-късно.
Не се справям особено добре с организацията на готвенето и чистенето, макар чистенето почти изцяло да го е поел мъжът ми. Взех си и слоу-кукър, но почти не го ползвам, съответно почти винаги готвя след работа и затова и късно вечеряме. Не съм от много бързите готвачи  

Аз вечер след работа само готвене пазаруване и готвене ми липсва да навра  В неделя готвя повече неща, които изкарват до сряда-четв. Петък е разпускащ ден и разрешавам каквото ми хрумне и каквото има. С новото работно време на мъж ми си остава основен зор вечерното събиране на дечурлига и си блъскам главата как да вместя някаква вечерна игра навън 
Лягането е между 20,30 и 21 ч., като съпружието приспива, а аз в това време редя кутии за обяд и сгъвам пране. Докато свърши, съм припаднала и аз. 
Чистенето се случва на части и когато остане време. Децата си прибират стаята и без събрани играчки не се дават някои дребни удоволствия. Имат някакви дребни задължения, но като цяло не ми е важно да е облизано, а предпочитам уикендите да сме по паркове и градинки, вместо да чистим у дома. Както отговарях още през майчинството на въпроса "Кога чистиш?" - "Когато вали дъжд", което пак не е сигурно, щото нали имаме дрехи за дъжд и гумени ботуши 

Леле, колко много въпроси сте обсъждали! Аз мятам по някое очо, но пак няма да мога да се включа адекватно. И все пак ще проДвам:

Първо, относно съвместяване на „кариера“ и деца, аз се чувствам горе-долу като GI, т.к. реално не съм имала и ден майчинство като майчинството, ами бачкам нон-стоп. Да, разбира се, че професията го позволява (волнонаемен преводач съм), но пак не си е ралта, защото нито си с децата, нито си с преводите. Едно такова безтегловно състояние е. Ако можех да избирам, щях да избера да не работя, докато децата поотраснат, но не мога, заради парите, колкото и малко да идват от мен, все е някакъв принос. А като цяло преводаческия труд много се подценява (до степен клиенти да имат безочието да поръчат документ да им се, „препише на английски“), а всъщност, ако човек работи съвестно, това е изключително тежък и неблагодарен умствен труд, който често съм принудена да върша по нощите. Напоследък обаче съм се амортизирала и не успявам, само в много извънредни случаи. Както и да е, спирам дотук по този въпрос.

Относно излизането на сам човек с целия отбор, много зависи от децата, ако си ги дресираш добре, ще ти е лесно, ако не си ги дресираш, или ако не се поддават, ядец. Моите са във фаза, когато би трябвало да ми е лесно, а се оказва невъзможно, т.к. са като орел, рак и щука и за да излезем изобщо, трябва да ги овикам едно хубаво и да ги строявам като в казармата, при което естествено чувам колко съм лоша и несправедлива. В момента, в който сме вън, изведнъж, един не искал в тази градинка, друг му се пиело вода, трети му се пикаело (но не наистина, а просто капризи най-различни) или има „спешна“ нужда нещо да се купи от магазина.

Е, когато съм сама, просто казвам „не може“, но това не стига, налазват ме и не слизат от главата ми, докато не получат своето си, докато не капитулирам, не ме оставят и туйто. А аз очаквам, че големите поне ще са самостоятелни, даже ще поиграват с малкия и няма да се налага непрестанно да се чудя кой къде и какво, аджеба, прави. На този етап 3-годишното изисква цялото ми внимание навън, или почти цялото, но в същото време, въпреки всичките ни предварителни уговорки, 10 и 7-годишните девойки предимно ми създават проблеми. И понеже лъв ми работи в събота и неделя (или поне така претендира), баща ми идва, за да извежда половината челяд, за да мога аз да се оправям без нерви с по-малката, но по-лакома за внимание друга половина.

Относно домакинските задължения, всичко виси на мен, затова се справям както мога и много неща са несвършени или неДОсвършени, изисквам момичетата да оправят дрехите и играчките си, но в крайна сметка ги оправям аз, когато мога (естествено след като съм вдигнала скандал). Другият вариант е заобикалянето на правилата, нещо, което редовно се прилага, например хващат дрехите, както са ги съблякли 5 ката на раз, и ги бутат или за пране, или в гардероб, чекмедже, където им падне. И когато попитам, подредихте ли, отговорът е „да, подредихме“. И т.к. у нас аз съм и законодателната и изпълнителната власт и т.к. не мога всеки път да следя зорко как са постъпили (например ако приготвям храна или съм в банята с Никола или нещо друго пак с Никола), често пъти номерът минава, а когато открия какво са направили, гръм и мълнии.

Лъв ми се прибира в 21 часа, баща ми присъства от 17 до 21, но в един момент сяда на масата, пуска си телевизора (въпреки изричните ми молби и увещания да не го прави) и почва да си иска да му се сервира и да си ходи, което допълнително ме изнервя, но все пак имам нужда от човек, който да ми помага да се справя с хаоса.

На въпроса кога чистя изобщо не ми се иска да отговарям, но като цяло, чистя когато ми остане време и се моля прасенцата да пораснат и да започнат да се включват и да пазят малко повече. В неделя идват майка ми и баща ми на гости и на помощ, но майка ми предимно оправя прането, купищата, които са се насъбрали през седмицата и не съм успяла да прибера. Тя държи и да глади и ако не е тя, ютията ще си стои за украса. Жалко, тъй като гладенето е една от любимите ми дейности.

За лягане, лягат си късно, около 22:30, това и в делнични, и в празнични, дни (Никола не спазва този ритъм, т.к. още го приспивам с кърмене). У нас не може по-рано, тъй като късно се прибираме и не смогвам да приготвя вечеря, да сервирам, да ги натикам в банята и всичко, което трябва да се свърши. Често пъти част от нещата увисват, но поне всеки е хапнал по нещо. Но пък моите деца стават в 8 и след 8, така че горе-долу се наспиват.

Готвенето е любима моя дейност. Беше. Вече почти не готвя, т.к. само аз и лъв ми ядем. Баща ми е всеяден, а децата ядат 3 неща, едното е киселото мляко.

Е, прекалих със словоизлиянията, но това е положението, като не съм писала отдавна.
Но приключих, най-сетне, приключих.

У нас малките си лягат най-рано. В дните, в които не са спали през целия ден бързам да ги сложа да спят към 19:30-20:00 часа. Ако са спали обеден сън(уви, напоследък мнооого рядко се случва ), до 20:30-21:00 часа са по леглата и заспиват. После се отделя малко време за баткото  и него го пращам да се подготвя за сън като стане 21:30. Това през седмицата. В почивните дни баткото остава до към 22:30, защото има и домашни за приготвяне и ги пишем вечер след като сложим момичетата да спят. Иначе има намачкани, скъсани или надраскани домашни или с много грешки по тях. Надявам се на някакъв етап да свикне сам да си пише домашните. Тази година му е простено, вися му на главата и го напътствам, че е първокласник, но по-нататък и момичетата ще станат ученички, та не знам как бих могла да огрявам над домашното на всеки. Е, има време до тогава, ще го мислим.

Лягането, домакинската работа, кариера. Моите са още малки и ми  е трудно. По майчинство съм от 6г и нещо поне още една година. А мислим и за четвърто, та едва ли скоро ще се върна на работа. Там шефката не гледа с добро око на мен, а реално 1ден заедно не сме работили и си няма на идея че давам всичко от себе си докато съм на смяна. А когато се върна, ще е трудно да съвместявам семейството и работата точно поради тази причина. Работа на смени. Между 1 и 2 бях на работа, но постъпвах няколко пъти в болница и излезнах в дълъг болничен. Та тия 30на дни не ги и броя като прекъсване на майчинството. Бременностите на 2 и 3 ми бяха на легло и общо взето домакинската работа беше мираж на моменти. Сега имам подкрепа от една роднина баба и върша каквото трябва. Ето снощи правих питки и баница, а през деня и супа. Приспиването е сложно при нас. Когато ММ си е в БГ, а това е 2 дни седмично децата съвсем естествено се лепват за него и отказват да спят. През останалото време след 8 ги карам да си лягат. Обаче се опитват да ме разиграват. Пишка им се, вода им се пие, гладни били, а са яли точно преди лягане, забравили играчка конкретна в другата стая и пр. Но нямам избор и ги карам да спят. Бебето си е още бебе, кърмя го, обичайните вечерни процедури и чак когато всички спят, лягам и аз. Единствения проблем е че онази роднина не ми помага по отношение на това да се наспя. Да върша домакинска работа гледа децата, но да спя. Ами как да ми кажа. Точно в онези 2 часа ще се сети всеки за мен поне по 5 пъти. Особено тя.
Аз да ви питам за зъбите. При всичките ви деца ли са различни. Голямата е с идеални зъби, а средното са му много зле зъбите.

Като ви чета направо благородно ви завиждам, моите явно са пълни с енергия - големия стои до полунощ и пак трудно си ляга, той по принцип ми е изпълнителен и ако го накарам да си легне по-рано, ще го направи, но няма да заспи; средната ми е най-големия тормозител - от двегодишна не спи на обяд и може да издържи до 2-3ч. след полунощ без да и се доспи, като чувам около мен децата играли и бягали час-два, после спят като къпани, при нея това не важи. На градината ляга всеки ден следобед, но не спи, само лежи и почива, но въпреки това вечер преди 23ч. не заспива и в 9ч. да я сложа няма заспиване; малкото преди 22ч. не го къпя и приспивам, той до преди месец всяка вечер /6 месеца/ към 2ч. се будеше и стоеше буден по 2-3-4ч., играеше му се, поне сега спи непробудно до сутринта.
Знам че ще кажете, както ги науча, но и аз преди така приказвах, то и затова така ми се върнаха приказките - слагала съм ги и рано, не става.

Подкрепям!Много зависи от детето.Големият ми син,който мрази да спи, мечтае всеки ден да е нова година(понеже тогава не се спи,нали )Не спи в ДГ,тича навън като бесен и пак никога не е заспивал в осем..Средното спи  в ДГ следобед и после към девет и нещо може да е заспала,дори и в девет,ама проблемът при нас е ,че все единия бута другия,говорят си,бебето им се качва на главите(на обща спалня сме) и става лудница..Те не са за отделни легла,ми за отделни стаи направо,мнооого си пречат.Не знам кога ще се реши този проблем със съня...Май наистина като са в отделни стаи
Нашите зъбки са ок,имаха еднодве  мини кариесчета,които оправихме .

roxanna, у нас е същото. Аз просто не написах подробностите. Първо, и наще големите невинаги заспиват веднага след като легнат (към 22:30-22:45), но аз съм решила, че това е предела на часовете за лягане и щат не щат (по-скоро не щат), са по леглата.

Голямата, на 10, обикновено заспива, защото се уморява в у-ще, но тя пък е тип вампир по принцип и често се буди нощем (най-вече когато е превъзбудена), спи неспокойно, може да мине с малко сън и ме изцежда до дупка. Ето, например снощи почти не е спала. В 2 часа (когато аз намерих минутка да раздигна трапезата след вечеря и да си измия зъбите), тя ми се яви изневиделица и ми изкара ангелите, да съм отидела да си лягам, че не можела да заспи.

Средното девойче пък, ако се случи да дремне в децката, после не може да зАспи до след полунощ и иска гушкане и люшкане и тя. Тоест, тя си ляга в 22:30 - 23, но лежи и се напъва да заспи и когато дълго време не успее, започва да плаче безутешно (някой добронамерено я е информирал, че ако не заспива навреме и ако не спи достатъчно, ще ѝ се увреди мозъка).

Малчо пък започвам да го приспивам едва когато останалите са по леглата и баща им е вече нагласен да им почете малко. Той пък (Нико, не баща му) заспива когато си иска, но никога преди 23 часа. Аз все още го приспивам с кърмене, но напоследък взе да ми идва в повече, откак миналата седмица си беше вкъщи заради лек вирус и ме подпука като новородено почти.

Та, то вярно, че я има тая приказка, както ги научиш (или дресираш е любимия ми израз, като може и опитомяване да се използва също ), но както и в предния пост писах, не всички деца се поддават, а и обстоятелствата на всеки са различни в крайна сметка. Не може да се приберем отвън след 20 часа, едва да успеят да седнат на масата в 21, да са вечеряли към 21:30 и веднага да се метнат по леглата. А кога ще си разменим по някоя дума? Кога ще погледат тиви (задължително при тях, без 20-30 минутки тиви не лягат). И т.н.

Но в крайна сметка резултатът е лош и за нас, ние сме най-недоспали, защото остава да си свършим по нещо именно в тези нечовешки часове. Или да се предадем и да спим, поради което аз ходя с небоядисана коса като стара баба месеци наред, докато не събера сили да си фърлА една боя.

Пиша в отделен пост за зъбите.

И трите ми деца имат (имаха) големи проблеми.

Калина от кучешките назад нямаше зъб без пулпит (млечните), всичките ѝ бяха умъртвени. С постоянните, които при нашите деца излизат рано (първи постоянни на 5 г.), удържахме фронта досега, но ето че отбелязахме тия дни първия кариес на постоянен зъб и още 2 в зародиш, които само ще се наблюдават. Но просто тя не проявява воля да си мие хубаво зъбките и не мога и не мога да ѝ внуша, че е важно, така че... дано пък да си вземе поука по трудния начин!

Люската стартира на 3 г. с 12 пломби, като 1 от зъбчетата беше умъртвено, впоследствие умъртвихме и още 2. При нея мисля, че моето лежане за задържане по време на бременността (1 месец в болница денонощно на с-ми, плюс три кортикостероидни курса за бързо развитие на дробчетата), се отрази негативно.

Нико вече съвсем закономерно стартира с 2 зъба за умъртвяване и 1-2 кариеса, но при него още сме на изчакване, т.к. не дава да му се пипа в устата. Водим го чат-пат и има малко затопляне на отношенията със зъболекарката, но да видим кога ще даде да се свърши работа.

Съвсем отделно Калина имаше и ортодонтски проблеми и носи апаратче за горна челюст, а Люся в момента носи 2 апаратчета, като при нея проблемът е по-голям, защото освен тесните челюсти има и огромни зъби (по думите на ортодонтката).

Здравейте,
позволих си да се включа в темата, но вие ще кажете дали не избързвам.
На път съм да стана "многодетна" - разбрах, че към края на годината ще си имаме трето детенце, живот и здраве.
Тук има ли "чакащи" като мен или всички вече са с излюпени пиленца?

Здравей, Анна, и добре дошла.
Май в момента повечето са излюпили вече, но почти всички сме били тук и в периода на очакване на многодетството. Така че съвсем навреме си се включила.
Хубава бременност и леко раждане ти пожелавам.
Разкажи малко повече за вас, ако искаш, разбира се.


Между другото, ако наистина си Анна, значи сме адашки!  

За зъбите - много сме зле. Най-зле е малката. При нея се разрушават млечните зъби.
Взела съм електрически четки и всяка вечер НИЕ с татко им им мием зъбите, но проблемите не можем да преборим.
БТВ. при детски зъболекар ли ходите или при такъв за големи хора? Аз намерих голяма разлика в начина на лечение на кариеси при двата вида зъболекари.