Многодетни мами - тема 67

kalona, потърси професионална помощ от психолог, не се оставяй така да се мъчиш!
Извинявай за личния въпрос, но проблемите с мъжа ти около раждането на последното дете ли се появиха, или си имахте поводи за неразбирателство още отпреди това? Може би ви е трудно и на двамата да свикнете с промяната.

tunein, то не че и аз не съм правила сметки .....вярно, малко стряскащи са числата, но дай боже да сме здрави. По-важното е какво искате ти и мъжът ти, и дали сте готови да отворите пространство за още един живот сред вас. Големите ми деца са на 19 и 14 години; синът ми постепенно излиза в собствена орбита и съм много щастлива, че имам възможност хем да се радвам на неговата самостоятелност, хем в същото време си имам едно (все) още малко дете, което има нужда да се гушка и да споделя времето си с мен. 

skabiela, още малко! Стискаме палци!

Tunein - Моят съвет е да не се притеснява никой от възрастта. Който когато пожелае да има деца, да ги има. В днешно време няма да се сметне за нещо супер ненормално да родиш както на 17, така и на 50. Единствено важно е желанието да го има и детенце да се роди живо и здраво. Имам позната, която дълго време не искаше да има детенце, защото беше натоварена със семейния бизнес и чак когато навърши 45 реши, че е готова. 2 години правиха опити с мъжа ѝ, не се получи. Премина после през серия лекари, изследвания..проблема беше, че късно са се сетили и не стана. Сега е на 52, а миналата година осинови прекрасно момченце(беше на 9 месеца). Много е грижовна, справят се прекрасно с мъжа ѝ, щастливи са. Та наистина - докато сте още младички (40 години въобще не са толкова много, колокто си мислите, хайде стига) и щом искате дечица - не се колебайте! Имайте ги докато е време!

Аз винаги съм искала 3 дечица и след като родих на 22, година по-късно започнахме опити за второ. Ами да ама.. Не се получи, след което решихме да не губим време докато сме още млади и да видим какъв е проблема. Минахме през какво ли не, ние си знаем. Но ето, че от 4тия инвитро опит се сбъдна нашата мечта - и сега нашия батко тази година ще се радва на 3 мъничета! Има ли желание, има и начин.

Скабиела, колко време ти остава? Стискам палци да не бързат мъниците и ти да си добре!

И на вас не ви е лесно, мамита 
skabiela - смятам, че по-малкото ти ще стане едно такова, по-грижовно, и по-малко нетърпеливо, когато вече не е най-малкото в семейството. При моето второто точно това се случи. Е, не че е идеален сега, но промяната е огромна.
kalona, не падай духом. Ако пречката не е някаква "непреодолима" - в смисъл, твоят мъж ако не заглежда други жени, или нещо от този род - което да не можеш да преглътнеш: да ти кажа, и ние бяхме така в един момент.

Грижите, напрежението, недоспивнто, пък и ММ си е малко нервен. Та бях тръгнала да търся адвокат за развод. Не че не го обичах - ни най-малко не е така. Но нервите ми не издържаха в един момент. Това отдавам най-вече на Малчо, и по-конкретно на емоциите покрай него.

И далеч не съм единствената, която се е чувствала така. Не знам дали е следродилна депресия - мисля, че аз такова нещо не съм карала. По-скоро някакво общо напрежение и невъзможност да се самосправя ли, не знам как да го кажа.

Но с течение на времето нещата се подобряват - усетих най-,много да ми олеква, когато малкото проходи. По-малко залепен е за мен, и е по-самостоятелен. Е, не е чак така самостоятелен като батковците, но на фона на предишния експириънс, това си е ваканция

Та - колкото и да ти е трудно, ако проблемът между вас не е някакъв от този сорт знай, че до няколко месеца и при вас ще се успокоят нещата. 

Момичета,от една седмица сме с куче-бебе и екшънът е пълен.Мъжът ми само повтаря,"казах ли ви,че е по-добре едно бебе да имаме".Това стои още на дневен ред,но кучето го изпревари.Та,отново чистя опикано по килима,излята вода,разхвърляни вещи по пода,бърша сополи(че успяхме да го простудим), и отново всички ни смятат за луди.

Ох, аз няма какво да се обаждам с моята мечта за 4-то бебе (след 42, щото сега съм на толкова, и при едно много преждевременно раждане).

Кураж на всички бременни и наскоро родили мами! Много са ми близки проблемите със съпрузите, но там най не мога да дам съвет, защото най не се справям.

Лора, кученцето ще порасне и няма вече да прави тоя тип бели. Дано не е някоя „огромна“ порода, че в този случай покрай порастването, могат наистина големи чудеса да се сътворят, ако кучето живее в апартамент. Например риджбекът на девер ми докато да стане на 1 година (!!) изяде сумати чифтове обувки, килими и килимчета и... един матрак (е, не целия, пружините остави).

Ние пък искаме коте, но не ни стиска, въпреки че 11 години гледахме нашия Мончо, преди да се спомине (млад, на 12 умря).

Хубаво лято на всички и много любов!

Здравейте, здравейте!
Искате ли още едно ново попълнение? Еми и да не искате, вече ви намерих
Аз съм от Бургас и имам три прекрасни сина - Валери на 10 г, Димитър на 6 г и Теодор на 4 месеца
Те са ми най-голямата гордост в този живот, защото са страхотни (не го казвам само, защото са мои  ).
И аз като повечето от вас напрягам сили да се оправя с всичко, защото не получавам кой знае колко помощ. Но се старая да не падам духом и да правя по-добра организация, за да смогвам със задачките.
Днес ми се обадиха от градината на средното, че сега като съм с три деца ми се полагала някаква отстъпка от таксата. Аз до сега не знаех и не съм се задействала. Чудя се колко ли още неща изтървам, от които мога да се възползвам сега 
Приятен понеделник на всички 

Там е работата, че не много. Освен таксата за ДГ и евентуално 130 лв. детски. Аз поне друго не мога да се сетя.

Е, имаше и някакво безплатно пътуване веднъж годишно с влак или автобус, но това на мен никак не ми се вижда примамливо, при положение, че само майката може да се възползва.

Едно безплатно пътуване веднъж годишно с БДЖ, но след като поне 3 деца са на възраст между 1 год. и 18 год. ( според тяхната наредба многодетна майка е такава, която има 3 деца над 1 год. ), иначе всеки родител може да си изкара карта за 50 % намаление с влак, като това намаление важи, когато пътува с поне 2 деца.
За детската градина, поне тук във Варна, при 3 деца се плаща 25 % от таксата.
Друго аз поне не се сещам. Аз работя в болница, осигурявам си се на реалната заплата и не се класирам за детски, та не знам там как е положението.
kalona, много мъчно ми стана, като прочетох и се чудех какво да пиша. Не съм била в подобно положение, моят мъж много ми помага с децата и обикновено си преразпределяме ангажиментите. Ако смяташ, че е депресия, със сигурност най-добре да потърсиш специализирана помощ от психолог. Трудна е битката и не е нещо, с което да се справиш сама. Повечето пишещи тук са имали някакви притеснения относно как ще се справят с още едно дете, всички си имаме нашите трудни моменти. По снимките всички семейства изглеждат щастливи, но всички си имат и от онези, тежките дни. Опитай се да подредиш приоритетите и да се справиш само с най-неотложното. Според мен всички да са здрави, цели, облечени и нахранени е на първо място, после идва грижата за насъщния и най-накрая разни дреболии като грижа за къщата или поглед в бъдещето. Всяка задача става по- лесна, когато се раздели на малки стъпки. Има дни, в които човек се рее само в ежеднедневните неотложни задачки и нужди, има дни, но е период. Отминава. От някои ситуации просто няма лесен изход. Планувайте си почивка, бягство някъде дори и за ден-два. Прояснява мозъка и човек гледа с друг поглед на живота, когато вземе малко вятър.

Мами, да се включа и аз след дълго отсъствие: последно коментирах когато се бяхме върнали в БГто. После заминах обратно с големия син, който си продължи училището в САЩ, а останалите четири останаха разпределени между майка и свекървата. Сега съм обратно тук  и скоро ще пътувам с всичките на обратно (сама, с четири деца). Майка ми се е справила отлично с двете малките (това ми беше голямото притеснение): те са пораснали, не са боледували въобще и тригодишният, който като го оставихме почти не говореше - сега бърбори на два езика, знае един куп песнички и стихчета - изобщо голяма промяна. При големите момичета липсата ми повече се е усетила, та сега се налага да коригирам някои неща....
Имам притеснения за най-дребния, който иначе е много жизнено и пъргаво дете, но има видимо О образно изкривяване на крачетата. Според детският ортопед във Варна, на който го водихме има голям шанс това да се самооправи до пет годишната му възраст и ако това не стане - варианта е корекция с операция. Според педиатъра на децата ни (тук, в България) - това е в следствие на прекаран рахит. В интерес на истината той не е имал курс на профилактика с витамин Д. Няколко пъти повдигах въпроса пред педиатъра му в САЩ, но той беше категорично против с мотива, че живеем в южен щат и никой не дава витамин Д на бебета там, а и той беше всеки ден навън по разходки или на двора. Но наистина, недостигът на витамин Д може да обясни неспокойното му поведение като бебе и моите големи проблеми със зъбите след бременността.... Е, сега даваме ударна доза витамини и всеки ден сме на морето от както се стопли времето, но аз поне не виждам голямо подобрение. Има ли някой опит с нещо такова?
Кalona, аз имах един подобен период когато двете дъщери бяха бебета. Мъжът ми  беше неадекватен тогава (може би и аз, защото ми беше наистина много трудно). Но някак стиснах зъби, изчаках малката да порасне до две години и си намерих работа. После нещата се промениха за нула време... Сега мъжът ми е друг човек. Трябваше му време да порасне според мен.

Само да спомена в каква хубава държава живеем (България имам в предвид). Ако знаете колко неща ми се струват прекрасни тук - такива, каквито съм приемала за даденост и дори не съм им обръщала внимание преди. Като въздуха, който дишаме (тук е един такъв свеж, чист, изпълващ....), ами хладният бриз вечер, ами плодовете - колко плодове има тази година ... и розите - сякаш за първи път виждам толкова рози навсякъде. А за морето - нямам думи - уникално. Само да си там - на пясъка и да слушаш вълните  и всичко лекува... А уханието на липи по цялата главна улица, което гали докато хората се разхождат с децата си - ей така, за удоволствие... абе много са прецакани тези американци, много... Добре, че съм само временно там

За трето дете при нас - само номер 3 получава 50% отстъпка за ясли, градини. Изрично съм питала в градината на номер 2 - не му се полагала, защото номер 3 поще не ходел.
На номер 1 - от училише по програма имаше възможност да ползваме отстъпка за стола, но само ако си социално слаб - тоест, вземш детски. Аз към него момент не се класирах за детски, та нищо не стана.

смятам, че е различно във всяка община

Kalona за панически атаки и след родилна депресия, която точно се появява след 5-6-7м след раждането, са си проблем. Обърни си внимание, посети лекар. Успех и смело напред!
Fapua, хубаво са се справили бабите и децата. Не съм имала проблем с липса на витамин Д; децата ми не са взимали родени и отглеждани в дъждовна Англия. Но може и това да е. Как сте в Америка? Големият ти син свикна ли, харесва ли му?
Ние се готвим за почивка лятото вече. Но децата са още на училище, тук чак 21-22 юли свършват. Сега летния сезон много тенис турнири имат, почти всяка събота/неделя. Не ми остава време за изчистя къщата.

Хм, може и друг ортопедичен проблем да е - ама казва ли ти някой... Ще видим в САЩ какво ще кажат по въпроса..
За големият - върнахме го в САЩ в средата на годината, приеха го обратно без проблеми и след две седмици кандидатствахме за специално, двугодишно училище (последни две години от средното - нещо като колеж) с профил математика и наука. Кандидатстването беше много сериозно - препоръки, есета, тестове, интервю и прочие (като за университет направо), но се справи и догодина ще е там. То е на пълен панисон (който изцяло му се поема от държавата, нищо че не е американче) и се води  едно от най-добрите училища в Щата. Какво да ви кажа... като ходихме на ориентиране (специално събитие за бъдещи ученици и родители) бяха поставили българският флаг в столовата (наред с флаговете на другите международни ученици там). Като си помисля, че в нашата страна никой не искаше да го запише ученик никъде и го моткаха два месеца немил-недраг като посетител в училище, защото нямал апостил на амеирканската академична справка.... и искаха да повтаря десети клас,защото нямал всички предмети, които тук се изискват.... Така че, да, поне за сега се оправдава решението да го върна макар и сам и да разпокъсаме семейството за известно време. 

И да се похваля, че спечели талант шоуто на училището си тази година (това по принцип там е голяма работа) с изпълнение на пиано - така че да, от американското им училище сме видели само хубави неща и едно искрено желание да му помагат, да се развива, да се изявява. Сега отива на място, където учителите буквално живеят с децата - можеш да ги намираш до девет вечерта за въпроси и помощ с курсови и домашни, имат огромно разнообразие от предмети (споделят кампуса на университет и ползват техните преподаватели и материална база), но предполагам ще трябва да учи много по-усилено отколкото до сега и едва ли ще блести както в предишното си училще с дарбите си.

Леле, Фапуа, всички дружно ти завидяхме за умното дете и шансовете, които му дава "американската мечта".