Фентъзи и фантастика - Тема 9

Нели, истината е, че сигурно някой ден ще стигна да ги чета и тях, но за сега просто не ми идва момента, иначе ги имам, чакат си момента и търсача и колелото и други големи поредици.Но наистина излизат неща, за които имам къде-къде по-голямо желание. В крайна сметка 90% от книгите, които съм прочела последните години са си стрували и са ми доставили истинско удоволствие, така че ще се предържам към инстинкта си за сега

Аз се напъвах до средата на 5 сезон чак. Костваше ми големи усилия, но след като диабетът започна да ми говори на ушенче след цялата тая захароза и локуми, си казах "Стига" 

 Колелото поначало са замислени да са 6 книги. Оттам нататък всичко е натиск на феновете. Първите 2-3 книги са тотален копирайт на Властелинът - само са сменени имената. Всичко е същото. ОЩе като когато Мърдала нападна Том Мерлин, аз вече знаех че Гандалф ще възкръсне и четях неуморно за видя кога ще се появи отново . Пътуването до Лотлориен...аа до Кемлин, естествено е следващата точка на пътешествениците......
Книгите между 7 и 11 почит няма действие, като изключим, че Ранд побеждава този или онзи Остъпник. схемата е ясна - някой велик Отстъпник излиза срещу Ранд, репчи се и той който  довчера е бил един овчар го побеждава. Най-смешно ми бе накрая-  Ранд е брат на Галад, той пък е доведен брат на Елейн, но Ранд нямаше проблем да прави секс с ЕЛейн, Тази поредица я четох основно заради Том Мерлин и Мат Каутон. Харесвам забавни герои като Мат Каутон, в Белгариада такъв бе Силк. Личното ми мнение е, че Мат бе много по-подходящ за партньор на Елейн от Ранд.

Аз "ИМало едно време" го гледах първите 2 сезона заради Лала Парила, която направи страхотна роля, посел с третия сезон се мъчих донякъде и се отказах.

П.С. според вас каква е разликата между Чезнещите и Нязгулите?

Ранд нали го деляха три жени, накрая с Елейн ли остана?

Белгариада е на друга книжна планета.

Овчар, овчар, но гените и предишните животи са си фактор.  
Ранд и Елейн нямат кръвна връзка, а гадното, според мен е найсетте жени около него.
Загубих им бройката.
Но книгата е супер, а Моарейн и Ланфеар са много интересни герои.
Не че Мат е лош, но леко повърхностен ми се вижда, особено, като се разбра какъв е бил преди.
   Между другото, във Вещерът виждам много от Колелото.

NellyR, с никоя, доколкото си спомням.
Нали си смени тялото и сигурно ще си търси нови ливади. 

 Мат е супер романтичен. Винаги изпълнява дадената дума, независимо дали му харесва или не. Смята, че живота е даден за да се живее и си пада по леката част, просто е много влюбчив, а понеже е и харизматичен (и има късмета на Тъмния) всички жени го харесват. ОСвен това има високо самочувствие и е страшно арогантен, но честно не го осъзнава - просто не обича жените да го командват, а да го молят, Елейн бързо разбра, че ако е хитра и го удари на молби, Мат ще й бъде най-добрия приятел, а ако му заповядва няма ни да се води, ни да се кара.
Особено  съм смял  Мат - който по онова време не бе чак толкова велик - се обърна към една велика благородничка като Берелайн с и тя дълго време се чудеше дали да си струва да го зашлеви.
Разбира се Джордан го е ударил през просото с този герой- уж Ман трябваше да е най- велик пълководец, а решенията които взе накрая бяха чиста проба безумие и спечели само заради лудия си късмет.


Иначе за Ранд - то пък един предишен живот - в теб да има още една личност, и тя да бъде на луд човек. Горкият Ранд - пълен шизофреник. А тия отстъпници са егати нещастниците. Толкоз не можаха да се обединят, за да го победят. Това въобще не бе сложно, просто Тъмния трябваше да си намери друг Съсъд, да убият Ишмаил и Ранд, който бе свързан с него щеше да умре. За мен като качествено изпълнение се отличиха Семирага, Демандред и Ланфеар, другите все едон че ги нямаше, особено Могедиен и Месаана.

Ранд си основа харем - Мин му беше метреса, а накрая и съпруга,от Елейн има дете, а с Авиенда кога успява да спи нямам представа.

Защо са му нови ливади, като и трите знаят че е жив, само се преструват, че е мъртъв.

Нямаше как Отстъпниците да се обединят. Имаше риск някой да вземе връх.
А и Ланфеар не беше чист Отстъпник, за нея всичко беше малко на игра, сякаш.
Но нали и тя една влюбена в Ранд...
Ееее, защо са му нови ливади, ами вие, мъжете кажете  .

Самил и Грендал се обединиха. Демандред, Семирага, Месаана, Имшмаил също се бяха обединили около една общо цел. В това беше спасението - първо да го убият и после да се делят
Ланфеар си беше чист Отстъпник, но нейните амбиции бяха по-големи - тя имаше ищах да управлява света като Върховен Властелин - със Луиз Терин или Без него, с Тъмния или вместо него. съпоставима бе с Ишмаел и Демандред, но много по-коварна. Донякъде бих я сравнил с Месаана, която се бе притаила и изчакваше звездния си миг, но Месаана, разчиташе само на Черната аджа, докато Ланфеар бе една от най-силните, и дори като й отнеха ангреалите, пак остана много опитна в Сънебродството. Накрая за малко не й се получи. Демандред, който нападна едновременно с няколко армии и Семирага, която заложи на брутална атака срещу Мин, и Ланфеар която чакаше своя звезден миг, като че ли постъпиха най-умни. Разбира се - и Таим, който си създаде своя лична армия, но него го държаха на каишка. Мат извади страхотен късмет с Демандред - неписано правило е, че срещу враг с по-висока численост водиш партизанска война, а  ако си ти този с по-висока численост търсиш сблъсъци. Демандред имаше сигурно съотношение 10 към 1 спрямо Мат, а той тръгна да търси конфронтираща битка???! ЯВно на Сандърсън не му е стигнало мястото, на края поне 4 битки бяха напъхани в една голяма и се задъхвах, като четях.
 Мат Извади ненормален  късмет, че сеанчанците го подкрепиха, но както Демандред нападаше с  три армии-  Таим, тролоците q хората от Шара, като нищо можеше да извади и четвърта, ако Галган бе внедрен Мраколюбец,и бе спретнал едно превратче на Тююн ( или ако бяха посегнали чрез Принуда върху ума на Тююн, както сториха с другите пълководци)и тогава Мат щеше да е приклещен в ъгъла.
С Рога също извади луд късмет, можеше като едното нищо да попадне в ръцете на врага накрая и да видим на чия страна щяха да се бият Стоте Етаири. Демандред показа стратегическа мисъл, само не ми хареса, че търсеше безсмислена конфронтация с Ранд - и той като Самаил - комплекс за малоценност.
Рахвин имаше добра идея - да н----е кралицата на най-могъщата държава, да я хипнотизира и да си направи частна армийка, но много рано си изигра коза и го усетиха. В тази игра номерът е да се криеш до последния момент като Демандред и Ланфеар, а не да парадираш пред целия свят какъв голям ебач си. Това трябваше да е ход в последния момент, а не в началото.
Грендал също беше лукава, но в крайна сметка нищо значимо не постигна - тя само се снишаваше с идеята, да може да ползва  собствените си удоволствия е не се намеси истински в борбата за власт, освен накрая - и то неуспешно. В  този смисъл приемам, че тя през цялото време бе зависима от някой друг - Самаил,Ранд, Ишмаил,  и не си заслужава да й се отделя време. Другите поне се бориха.

Могедиен, Месаана, Белаал, ги определям като слаби играчи, Грендал и Рахвин - като посредствени.

Много ме хвана яд, че не завърши книга именно с този сюжет, където Нинив, Джил Бейзъл и други бяха зли.

П.С. На Ранд му се радвах в началото като бе с Егвийн, ама тя голяма кареристка се оказа. Най си пасваше като премъдра, но като почна да раздава правосъдие по Амирлински и да се взема насериозно и ме изгуби. Елейн ми бе много по-забавна с нейните щуротии, в този смисъм съжалявам че с  Мат не се взеха, а този сухар Ранд й направи дете. идиотка. Много важно, че е Прероденият Дракон, Мат пък е вторият най-велик тавирен и най-великият пълководец. Освен това е Патриархът на земята с неговите животи и има Късмета на Тъмния.

OMG, seriously? Who has time to read that?

Всъщност е написана увлекателно, а сюжета се усложнява постепенно
Иначе доста фентъзи автори добавят закачливи елементи-морещици, харемче и т.н. Няма лошо. Явно част от читателите имат нужда от нещо по-пикантно.

А аз стигнах до 4-ти сезон и го зарязах някъде по средата. Просто отвратителен е! А беше много хубав сериал през първите два сезона. Не знам Робърт Карлайл защо не вземе да напусне?

 Егвийн още в началото ме дразнеше, а към средата вече не се траеше.
Тъй като Елейн ми е от любимките, след като толкова си харесваше Ранд, исках да си го получи.
В стил и заживяха дълго и щастливо.
   Другите две трябваше да ги поразкарат в някои по-далечни земи.
Избраника на Моарейн също не ми е любимец, но на нея като и е ОК, така да бъде.
По-добре да беше си харесала Мат или Перин.
  Но в цикъла няма мъжки образ, който да ми е особено интересен, така че можеше да си остане и на принципа и сам воинът е воин.

NellyR, аз изчитам всичко за книги, които ме вълнуват.

На мен ми хареса краят за Ранд.
Определено си струва да се прочете поредицата. Има много интересни линии, дори и на второстепенни герои.
Жалко само, че Джордан не успя да я довърши сам.

   Дали обаче щеше да я довърши или щяхме да чакаме още 15 книги. 
Имаше още за какво да пише. 
   

Ами той си го беше казал, че няма да се спре
При него поне книгите излизаха в обозримо бъдеще. Много ми харесва как пишеше този човек, много. Логично (предвид живота му), битките бяха предадени много реалистично.