Интересувам се много от хора, които мимикрират цял живот.
Искам да прочета и събера повече информация за това. Има ли "лечение" и тн.
Искам да прочета и събера повече информация за това. Има ли "лечение" и тн.
- Публикувана: 3 ян. 2017, 14:05 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2017, 18:38 ч.
Мимикрия
Здравейте,
Дори и след вашето уточнение въпросът ми изглежда твърде общ. Според психодрамата всеки човек има определен набор от социални роли, в които му се налага да влиза в живота - на баща, приятел, професионалист, родител и т.н. Ролевият репертоар може да се обогати, тоест набора от роли, в които можем да влизаме безпроблемно може да се разшири, но това зависи от гъвкавостта на индивида, обученията или психотерапията и въпреки всичко не е безлимитен. Дори и най-добрите "актьори" не са във възможност да изиграят всичко. Има роли които им пасват повече или по-малко. Освен това винаги остава въпросът къде сме искрени и сме самите себе си и къде и в кой момент играем роли. Това може да затормози връзките и взаимоотношенията с другите, защото те биха могли да усетят нашата неискреност или да е вход към личностово разтройство - кой точно съм аз ? кои са моите истински черти и качества?
Въпрсът за лечението малко ме стресна - по принцип е добре да имаме гъвкавост тоест в колкото повече роли можем да влезем толкова по добре. Няма нищо лошо в това да сме високо приспособими и адаптивни. Може би когато нямаме единно усещане за собствената си консистентност и идентичност тогава вече трябва да се потърси помощ.
Даниела Тахирова - психодрама терапевт
Дори и след вашето уточнение въпросът ми изглежда твърде общ. Според психодрамата всеки човек има определен набор от социални роли, в които му се налага да влиза в живота - на баща, приятел, професионалист, родител и т.н. Ролевият репертоар може да се обогати, тоест набора от роли, в които можем да влизаме безпроблемно може да се разшири, но това зависи от гъвкавостта на индивида, обученията или психотерапията и въпреки всичко не е безлимитен. Дори и най-добрите "актьори" не са във възможност да изиграят всичко. Има роли които им пасват повече или по-малко. Освен това винаги остава въпросът къде сме искрени и сме самите себе си и къде и в кой момент играем роли. Това може да затормози връзките и взаимоотношенията с другите, защото те биха могли да усетят нашата неискреност или да е вход към личностово разтройство - кой точно съм аз ? кои са моите истински черти и качества?
Въпрсът за лечението малко ме стресна - по принцип е добре да имаме гъвкавост тоест в колкото повече роли можем да влезем толкова по добре. Няма нищо лошо в това да сме високо приспособими и адаптивни. Може би когато нямаме единно усещане за собствената си консистентност и идентичност тогава вече трябва да се потърси помощ.
Даниела Тахирова - психодрама терапевт