Ами хайде кажи какво ти прави учител, който е по цял ден в училище без ученици и без възможност да си подготви уроците, както вече заявихте. Медитира може би? ...
-олимпиади - подготовка, проверка, оценка, протоколиране(всичко това може да се свърши за ден-два при строга организация и лека натовареност в други задачи, което рядко се случва и въпреки това - спазват се сроковете);
- нови учебни планове 8-12 клас - изчита се цялата нова нормативна уредба(закон, стандарти, наредби и указания), определят се профилите, определят се профилиращите предмети и се разпределят часовете, обсъжда се всичко това, правят се промени и допълнения, гласува се(2-3 дни може и да стигнат);
- нови учебници и помагала - четат се учебниците, съпоставят се с програмата, прави се оценка и се дава мнение - може би една седмица ще свърши работа;
- изпити на самостоятелни ученици - за ден;
- нови процедури по наредбата за приобщаващо образование - чете се законът, наредбата, правилникът и се оформя процедура за санкции и др. подобни - около 15-тина процедури, които ако се разпределят, работата може да се свърши за около 3-4 дни(на мен толкова ми отне).
Работата по дневници, отсъствия, ученически дела, проверка на класни, контролни и домашни, изготвянето на хилядите справки и справчици, които ни искат от РУО, не я броя, защото тя си върви между другото.
С всичко това никъде не съм се оплакала, че нещо не ми е наред. Давам само пример, като спецификата е спестена, защото така или иначе след подобно пренебрежително отношение, няма смисъл да влизам в подробности.
Имам ли право да напиша, че счетоводителите си клатят краката или че държавните служители са отрупани с незаслужени привилегии? И как да го твърдя, когато никога не съм работила тези професии?

Не става въпрос дори за критика. Моите постове специално, бяха насочени към факта, че се подходи крайно недомислено в София, под натиска на "народното майчино недоволство" и беше груб ПР. Кмета, който е бивш учител, се разнежи от неграмотните писания на учениците. Можеше да се спрат неотоплените училища. Можеше, при нормален режим на работа, която майка се притеснява, да си спре детето. Въобще, такова апокалиптично държане беше прекалено. Защото има учители, на които им се молим. Молихме се за родителска среща. Молихме се да кажат програмата. Молихме се да кажат по какви учебници ще са, че да закупим помагалата и тетрадките. Молим се да кажат оценката от класното (правено преди коледната ваканция класно, все още не е върнато!).
Но колко хора могат да си го позволят и искат да обучават децата си допълнително, за да надградят този минимум, който се научава в училище?