С какво ви дразнят свекървите- 75

Много зависи как е направено и от обстоятелствата. Може да са прекалили, а може и да им е дошло до гуша някой да им свети и да не могат да разговарят за техни неща.

Ако е така значи говорим за конкретен случай. Аз говоря по принцип, че съжителствайки с родители младите имат нужда от усамотение. И не по график, а когато им се прииска.

Боряна, в споделянето няма нищо лошо. Има и при него, в случаи, като при Кали, като от споделянето следват още и още обяснения.
Аз не казах младите изобщо да не споделят, а като взимат решения да си го обсъждат двамата и никой да не им се меси.
Само пример: Обсъжда се примерно семейната почивка. Младите казват "Тази година ще почиваме .... и сме от ... до еди коя си дата."
Или въпрос към родител на някого от младото семейство "Какво мислиш да почиваме еди къде си тази година".
Има огромна разлика, нали?

Не говорех за конкретен случай, а по принцип.

Отн. споделянето съм резервирана. Забелязала съм, че има определен тип хора, които изискват и се опитват да налагат близост и споделяне, а това не става насила. Не може изведнъж да започнеш да споделяш лични жена с жена, която ти е станала свекърва, само защото ти е станала свекърва.

Не ставаше въпрос за лично споделяне. Въпроса беше, че младите може да са самостоятелни, дори живеещи с родители. И за разликата и къде е границата м/у намеса и загриженост и реално интересуване от младото семейство.
За лично споделяне м/у снаха и свекърва е ясно. Аз говоря за младите в множествено число, като семейство

Разбира се,сближаването,ако въобще е възможно става с години. Трябва еднаквост ,или поне близост на възгледите.Не  може  някой  от първобитното общество да се разбира със съвременен човек.Патриархалното все още е живо.Ако не е излязъл от него възрастния  обикновено,трудна работа.И споделянето не е питане. Не   е въпрос.
Грубата намеса и контрол са непоносими.За  никого. И аз ще изрева,ако ми намират грешки непрекъснато на неща ,дето съм отработила и трудно бих променила. В бита примерно или защо чета книги ,или защо се обличам    прилично ,но не бабешки. Или съм възрастна за екскурзия,за купон.Макар че лично аз вече не мога да пътувам и  да ходя при много хора,дразнят ме шумовете. Давам примери просто.
Сина ми каза онзи ден ,че си идва в края на месеца,но зависи как ще се развият нещата. Отговорът ми ,щом са  се завили вече ,все някак и ще се развият ,ще си кажеш  кога  и как.
Аз имам търпението да изчакам когато другия е готов да сподели,но знам,че малко го имат това пусто търпение. Повечето искат сега или веднага да знаят и кажат мнение.
И пак имаме недоразумения  и проблеми. И не живеем заедно ...

Нещо не можем да се разберем.
Говоря и за двете, че, по принцип, доверието и близостта не могат да бъдат изисквани и налагани. Те не се полагат по право, а се печелят и градят.


Това също е много важно условие. Като цяло съм съгласна с поста.

Свекърът звъни на сина си да го чуе как е. Напълно нормално. След поредното позвъняване  В СЪЩИЯ ДЕН, на въпросът - какво става, нещо ново да кажеш , мъжът ми вече раздразнен отговаря - е какво ново, днес за кой път разговаряме. При което свекърът избухва и почва да нарежда - тииии, човек да не те пита нещоооо /нищо че е за амнайсти път днес/, ти родители нямаш ли, да говориш с тях и т.н. и т.н. простотии. Да се чуди човек, кой трябва да е ядосания в случая. Случката се разиграва преди години, мъжът ми вбесен и недоумяващ ми я разказа. Аз само вдигнах рамене, то какво да кажеш в такава ситуация.

Към днешна дата, свекърът продължава да звъни всеки божи ден и да си говорят със сина си. Не ми пречи, мъжът ми отива в другата стая и така. Но наистина ми е адски чудно, какво толкова си говорят, честно. Не съм го и питала, разбира се, но си е странно. Понякога човек не е в настроение, не му се говори и т.н., ама смееш ли да не го отразиш, кой знае какво ще ти чуят ушите. Един път, след като цели 3 дни не се чули, човекът се обади пак бесен да се кара на сина си, че е забравил горките си родители, явно не му пука за тях и той /свекърът/ щял да се самоубие, щото явно бил ненужен. И още такива глупости. И на мъжо не му е лесно 

За справка - аз с моите се чувам рядко. Майка ми знае колко не понасям да ми се звъни час по час и да ме пита какво правите. Аз самата също не звъня често, просто не винаги ми се говори, понякога се замотвам и докато се сетя, че съм искала да звънна, то станало 22:00 часа. А и майка ми е доста приказлива и има навика да ми разказва по няколко пъти едни и същи неща, тотални безсмислици понякога, които не ме вълнуват грам, особено пък да ми ги разказва за амнайсти път. Понякога по 1 час откарваме, като по няколко пъти правим опити уж да затворим, кажем си чао и нашата пак подеме нещо. Ми нямам нерви за такива разговори, ако са често. Та на 10 дни я се чуем, я не. Казала съм й тя да звъни, ако иска да ни чуе, но тя поне гледа да не прекалява. За протокола - на 55 г. е, не е някоя изкукала старица да рече човек.
Това го разказах, за да не каже някой, че на мъжо и баща му се чудя, пък аз с мама по 3 пъти на ден се чувам

Та в светлината на горното, за каква близост между мъжа ми и баща му можем да говорим?

Да  го пита кога се самоубива,да се знае...Това пък съвсем ми е  непонятно.
Сега ме боли ръката ,не мога хляба да нося, паднах.Вали  и  рина някак ,да взема да се обадя и да ревна,че са ме зарязали и не  им пука за майка им как се мъчи...Принципно веднъж за винаги сме се разбрали,че ако трябва ще се плати 20 лв на някой  да свърши което не мога и  няма да губят 200 да идват те.И така е  редно.Това описаното е живо изнудване и досада.
Доволна от мъжа си ,че със сигурност в такава ситуация  щеше да го каже-самоубивай се ,кой ти пречи. И за това не  е имало такива ситуации.И да си вряка ,кво...

Вече отдавна стигнах до извода,че трябваше да поставя някакви граници в отношенията си с тях.И с партньора ми също.

Вместо това,докато се осъзная,че живота не е само цветя и рози,и да си мисля,че ми е достатъчно само и единствено да бъдем двамата,независимо как и къде,се стигна до тук.Докато придобия самочувствие,че и аз съм някой в тази къща,все мълчах.Първо от уважение,второ от това,че не знаех как да отговоря.Как е редно,да кажа ли или да замълча?Ами ако се скараме и се налага да се подминаваме в общите помещения?Гледах все да е мирно и кротко всичко.Ето ми на сега, те така си свикнаха.

Нямам против да си споделяме помежду си.Та нали и аз имам родители,знам,че те се интересуват за добро.Но не може всяко едно нещо да минава и през нейното одобрение.
Примерно,прибирам се от магазина,напазарувала съм.Вижда тя,че съм купила моркови,да речем,и казва,че и тя е купила,защо и аз съм взела.Казвам,не знаех,че има.Отговора със сърдит тон е "Ми можеше да звъннеш".Как пък няма да звъня за всяко едно нещо.

Дано това,което споделям,не изглежда като да злобея срещу нея,защото е готин човек и аз я обичам и уважавам.Но сме големи хора вече и такова вмешателство е напълно излишно.Тя също ме обича,но ще направи всичко за да е винаги на първо място.А пък ако разбере,че искаме да се изнесем..леле-мале..Споменавали сме го неведнъж и резултата е викове и истерии.

Само не разбрах какво й е готиното на свекървата на Анчето 

Анче, много ще ти пати главата Анче. Трябва от сега да започнеш да слагаш граници. Кати ти каже така за морковите, ще и кажеш, спопойно ще се изядът.
Трябва да започнеш по някакаъв начин да прекарваш повече време с половинката ти, а не тй да се развява сам по хобита. Ходи с него,преоткрийте се. Като дйде бебето, ти ще останеш сама, а той по хобитата с джипа. Мъжете най се привързват към едно дете, когато активно участват в отглеждането му, т.е. пелени, хранене, занимавки и т.н.
Свекървата като започне да ти се меси в отглеждането на детето и ще те подлуди още повече.
Тоно сега му е времето да започнеш да слагаш граници.
Даваш срокове- до пролетта искам кухня и баня. Започваш да избираш плочки и т.н. Събота и неделя го разнасяш по майстори, ако трябва или направо каниш такива.
Първо трябва да си оправите единият етаж. Какво е това нещо със свекървата в една баня и както ти се беше оплакала да се чакате, докато единият се оправи.
Никоя снаха няма да се съгласи да такива компромиси.
Като дойде бебето и най-малкото ще ти трябва самостоятелност, че като те напънат и хормоните и съвсем ще се депресираш, ако нямаш условия.

Не, не злобееш, но звучи много тъжно всичко това.

Виковете и истериите са начин да ви манипулира и явно успява на 100%.

Абсолютно съм съгласна с всяка дума на Мадам Бътерфлай от горния пост.

И какво от това? Най-обикновена реплика, която се чува ежедневно в почти всеки български дом, само че отправена от жената към мъжа ѝ. Или обратното.
А ти не можа ли да отговориш: "Ми, можеше, ама не се сетих, че и ти може да вземеш. Нищо де, пак ще ги изядем."? 
Голямо момиче си вече, дръж се като такова, а не като мрънкащ (и мънкащ в оправдателен режим) тийнейджър. Не че нещо, ама не ти отива на годините вече.
Не си хаби нервите за глупости, защото тепърва ще ти трябват, когато се появят децата.

Никаква манипулация не е - свекървата се брои едно семейство със сина и Анчето.
Затова иска за всичко да се координират и да си звънят за морковите.
Докато не се отделят, няма да стане.
Трябва да си оправят етажа и да решат- ще си пазаруват и готвят ли сами, или ще си останат заедно.

Анчето нищо няма да може да направи, защото си обича мъжа, а той си приема нещата за даденост. От постовете й личи, че и свекито е в състояние да извърти нещата винаги в своя полза. Тя си ви е възприела за нейно лично семейство, а не за отделна клетка. Разчита и на сина й, че ще е винаги до нея по всяко време. Нямаш полезен ход вече, тъй като по думите ти и мъжът ти си е ок със ситуацията.
Имам съмнения, че дори и да пробваш да поставиш нещата в крайност (например "Или се изнасяме или се разделяме"), вече си създала впечатление да човек приемащ ситуацията и никой няма да те отрази. Отделно както казах и свекито ще извърти нещата в твоя вреда...