Нетърпими съседи

Грам не ме интересуват децата на съседите и не желая да ми навлизат в личното пространство.  Изобщо не е мой проблем, че на родителите им е шумно. Те са си избрали да имат деца.
Откакто случих на такива шумни съседи, аз избрах жилище на последен етаж.
Така, че килими купувам само за себе си.
Що се отнася до трохите и килима, обикновено най-много се тропа в детската стая. Там трохи няма. Така, че от елементарно съобразяване със съседите е добре да се сложи нещо. Това цялото скачане, тичане и хвърляне на играчки по цял ден директно върху ламината/паркета е инквизиция за съседите отдолу.

Не случайно децата под 14 г. (мисля) се водят малолетни, за нищо, което направят, не може да им се търси отговорност по закон. Вероятно тези, които смятат, че всичко е въпрос на възпитание на децата, нямат деца или са извадили късмет децата им да са от тези, които само рисуват и редят пъзели, т.е. тихи. Дали децата разбират, че не трябва да вдигат шум, защото пречат на съседите - повечето вероятно разбират, дори и от едно казване. Дали ще започнат да спазват правилата, въпреки че разбират - едва ли. Много вероятно е да има нужда от повече от едно "казване". Защото са невъзпитани - така казват бабите (предимно бабите) по улици и градинки. Но те и тези баби не "разбират", че пречат на съседите с пуснатия високо телевизор с най-тъпите възможни програми. Защото и те имат възрастови изменения в психиката, а не (само) защото са невъзпитани или дръпнати. И защото не чуват вече добре, затова увеличават телевизора. И за тези, които имат само теоретични познания за възпитанието на децата - ако вземеш количките, за да не ги карат, дращят и хвърлят по пода, хващат дървените парчета за влакова писта. Ако вземеш и пистата, взимат нещо друго, примерно моето взимаше монети и ги пускаше една по една на пода, опитваше се да улучи някаква "дупка" с тях. Изпускат цял плик/кутия с чарколяци от Лего, примерно. Ако и това вземеш, ще изпуснат целия сет флумастери. Ако вземеш всичко - ще останат в празна стая и пак ще намерят с какво да тропат.
Та така - стискайте палци да не ви се падне такова (палаво) дете, че в чудо ще се видите. Ще видите какъв е резултата от "обясненията" тип "да сме приятели с детето".

Да взима каквото иска, да прави каквото иска. Ако има шумоизолация, дебела гумена подложка за игра или поне килим на пода на стаята, няма да е нужно чак такова съобразяване.
Телевизор на съседи и говор не ми пречат. Но хвърляне на играчки върху пода, по цял ден, всеки ден, ежеминутно и ежечасно, да. Много.

От сто кладенеца вода ще извадите да се оправдавате на кой какви деца са се паднали, за да намирате извинения, че не се справяте като родителите и не може да научите децата си на елементарни навици и къде как трябва да се държи.
Затова вече като гъби никнат комплекси, които приемат само възрастни, без деца.
От лични наблюдения, тези шумните “палави” деца вървят в комплект с такива родители.
В Япония едно от първите неща, на които учат децата е, че не трябва да пречиш на другите.

Нито вашите деца са център на света, нито той се върти около тях. Вие до 12 не може да му създадете навици, после като станат тинейджъри -какво правите и накрая се превръщат в едни възрастни, които се гордеят, че са нагли и арогантни и вдигат скандали и правят на съседите напук.
В голяма част от света такова поведение се смята за недопустимо и се взимат мерки да не се допуска и тук ще дойде, въпрос на време е.

Ето че хората сме различни - пуснато радио "Хоризонт" от  бабата-съседка на отворен прозорец през лятото, огласящ двора с народна музика, между 14 и 16 ч., когато само птички се чуваха иначе, ме дразнеше безумно. А дъщерята на съседката над бабата не можеше да заспи до среднощ заради пуснатия високо по нощите телевизор. Много тихото дуднене на същата съседка отгоре, на балкона, с периодично тътрузене на краката на пластмасов стол (при промяна в положението на тялото) пак през лятото, между 14-16 ч. също ме дразнеше, както и класическата музика на пиано в същите часове, съпроводена от тактуване с крак.
Моите съседи отдолу героически (и спокойно) издържаха около 2 години с изпускане на играчки и топурдене. Вече рядко детето изпуска нещо. Но пък силно емоционално и най-вече високо коментира развитието на компютърна игра. Аз пък издържам периодичното тръшкане и истерии на децата на съседите отдолу - чува се, макар и по-приглушено. Дразнех се много през отпуските и почивните дни, когато съседката отгоре пускаше прахосмукачка или нещо дращещо, с което чистеше в 7-8 часа сутринта. Все пак и аз искам да се наспя до по-късно през тези периоди. Но пък съм наясно, че аз спя в хол и тя чисти в хол, не в спалня, за да й правя забележка.
Гумени ала-бала и килими няма да тръгна да си купувам.

Един съвет - ако толкова много децата ти пречат с игрите си, пробвай да спиш в друго помещение, ако имаш възможност.


Най-"обичам" такива моралисти...чели много блогове, влогове и подобни писания на тема образование и възпитание. И не позна - аз съм интроверт, мързелива, любимото ми занимание е да си лежа (така не вдигам шум на никого), но детето е екстроверт. А най-"тихото" семейство с деца във входа, и родителите тихи, и децата тихи, са едни от най-невъзпитаните по мое мнение. Не искат да си направят труда да затварят вратата на асансьор, за да не блокира на техния етаж, и да не шуми на тези под и над тях. Иначе се водят за много "възпитани".

Никой не твърди, че възпитанието е лесна работа, но трябва ли да абдикираме и да оставяме децата да правят какво те решат,  да нямат правила?! То и за това така става, понеже е трудно ги зарязват да правят каквото си искат и после ги гледаме по новините!
Възпитанието е труден процес, но не невъзможен, иска време и нерви.
И по принцип всеки проблем има решение, но......ако има желание! Най-лесно е да се каже, ми то е дете и готово. Никой не казва да стоят, като статуи, ясно е, че няма как, но и да се издевателства с часове над другите хора е недопустимо. Да ги оставиме да си правят каквото искат, просто защото сме решили, че то си е такова и не ни се занимава да го усмирим. Същото важи за в къщи, за в ресторанта, за в училище.
Ми, то тогава що не ги оставяме да акат в гащите, ами ги учим на гърне от първата година?!. Нали е дете, като стане на 14 само ще се сети, че е кофти!
И, не, не съм бабичка и имам дете, точно за това си позволявам да коментирам.

Не е чак толкова сложно да се сложи дебел килим и на децата да се купят меки пантофки. Малко възпитание също не е излишно.
Над нас живее една кукувица. Всяка вечер към 23 часа започва да влачи напред назад нещо тежко на колелца. И влаченето продължава до към 3-4 часа сутринта. Какво толкова търкаля, не знам.
Много хора работят нощни смени и е добре да се съобразяваме едни с други.

В тихите часове - след обяд 14 - 16 ч. и вечер след 22 ч.  държим внуците кротки, разбраха, че се пази тишина. Малката спи след обяд, а баткото ....решава задачи. Но няма как да ги спра да се гонят в 9 - 10.30 ч. или 18 - 19.30. Ако е хубаво времето и дядото не работи излизаме на площадката. Ако и при тези условия пак му е шумно на някого - да се изнася на Черни връх. Но пък там птички ще му чуруликат.....
Като бях дете съседчето учеше цигулка и пиано. Дрънчеше едни и същи упражнения без съобразяване с часове и хора. Майка и я поощряваше. Сега е видна музиковедка, така и не се научи да свири, но изтърпяхме.
Сега някаква нервозна реве в кварталната ФБ група, че под прозорците и имало детска площадка и било шумно. Разгледах и профила - офисен планктон, който скоро си купил апарт. на 2 ет., над площадката. Значи в главата и мисъл не протича и не се сеща, че ще има деца и шум докато инвестирала изгодно. Сега да си прибираме децата. Друг кифльок и приглася, че било гадно блока им е до детска градина и у-ще.

The iron lady, много добре го каза!
За детската площадка също имам какво да кажа, живеем над такава, но проявявам разбиране. Въпреки, крясъците и пясъците на умряло! Все пак около 22.00 часа всико  позатихва. Знам и го приемам. Но да държиш детето вкъщи да търчи с часове,  категорично НЕ.
Все пак с разбиране от двете страни бихме могли да се срещнем по средата и да има спокойствие за всички. Ще проявя търпение в известни часове, ако знам, че в други ще търпят мен, да си почивам. Ама, не, то категорично отговора е......дете е и тряс вратата! Щом е дете трябва да се търпи и точка!
Ми, не е нормално това поведение!

от старото поколение съм, които не си гледахме децата със съвети от ютюб и не смятахме, че трябва да абдикираме от задълженията си като родители.
с мързел не се получава родителството, ти да си лежиш, теб не те дразни, децата да вилнеят и това да ти е оправданието, че не си ги възпитала.
Също не седяхме с телефон в ръка целодневно както сега се прави и децата се саморазвиват и у дома и по обществените места.
Няма значени кой какъв е, на обществени места има някакви правила за поведение и трябва да се спазват от най-малкия до най-възрастния.
По един начин изглежда една майка, която е наясно, че детето и пречи и се опитва да вземе мерки - към тези хората са добронамерени и влизат в положение, но към такива като теб обясняващи си как е нормално децата им да са невъзпитани никой не проявява разбиране.

Аз имам по-малко толерантност към неграмотни и егоистични хора, отколкото към шум от деца.
До къщата ни имаме съседи с дете (вече юноша) със заболяване. Понякога изпада в кризи и прави точно като описаното.
Какво да направят родителите? Да го упоят, да го вържат, да го пратят в институция?

Коментираните случаи не са такива,
Посочете ми една европейска държава, в която се толерира някакво поведение, което пречи на съседите.
Те може да са деца, но зад тях седят едни отегчени родители, на които не им пука.

Друг случай имам аз - със самоделна люлка от 10 г деца зад блока, деца, които не живеят в околните блокове. Говорих, че някой ще се пребие, писах на callsofia, обадих се на кварталния, на никой не е работа да се занимава с тази люлка. Децата нагли, е едно се потроши и тогава баща му я развали.
Какво вилнеят тия малолетни деца из квартала, къде са родителите, що не ми цитирате закона в този случай -как така деца са оставени без надзор от родителите си.
Или да ми отговорите на въпроса защо не го правят под прозорците на родителите си и т.н.
Живея до гимназия, тротоара около гимназията е целия в боклуци и фасове постоянно, не било работа на гимназията, какво става извън двора. Тези, кои ще ги научи, че боклук се хвърля в кошчето, а не на земята, поредното оправдание - те са деца, но в един момент порастват с тези навици и за тях това е нормалното, да крещи, да тропа, да хвърля, да не се съобразява с околните. Такъв пораснал кой ще го превъзпитава?

Важното е, че родителите си гледат детето. Няма какво да се направи - съседите търпят. 25 г. имахме съседи, дъщеря им  със заболяване и кризи. Редовно надуваше народна музика по радиото, изхвърляше боклуци през балкона, крещеше. Държаха да си я гледат в къщи, ходеха и на работа. Дадоха я в дом, когато много остаряха и не можеха да се справят.  Когато много им писнеше я изпращаха на гости у нас да починат 1 -2 часа. Занимавахме я с майка ми.
Никой съсед не си позволи да направи забележка за шума от нея.
Но не спестявахме забележките на набедената цигуларка. Не, че родителите и ни отразяваха.
Това е положението - живот в блок, с хора. Няма как да е идеално тихо.

Проблемът, според мен, е, че в България сме склонни да употребяваме правилата според както ни изнася, с егоизъм. Спазваме тези правила, които са ни удобни, и не спазваме тези, които не са ни удобни. Включително за шума в  къщи, в едни или други часове. Защото тези, които скачат срещу тупурденето на децата по апартаментите, е много вероятно да нарушават други правила, което може да дразни други хора. Но при нарушаването на другите правила смятат, че са в правото си, защото така им изнася. И с поведението си възпитават на това децата си.
Давам произволни примери, които мен ме дразнят:
- спиране на аварийни светлини на ъгъл, на пешеходна пътека, на втори ред паркирали коли - първо, самата дума "аварийни" светлини означава, че натискането на онова копче и мигането на 4 мигача на колата се прави при авария, а не когато искаш да спреш за малко на място, където не е разрешено. Обичайното обяснение - а къде да паркирам?, аз само за малко, само да си взема/оставя детето в ДГ/училище. Ето го егоизмът при спазването на правилата - мързи те/не ти се ходи 1 пресечка примерно и спираш там, където ти е удобно, нищо че е забранено, вместо по-далече, но на разрешено място. И малко от всички тези на аварийни едва ли се замислят, че така застрашават живота на нечие чуждо дете - като си спрял на ъгъл, на пешеходна пътека, малкото дете не се вижда от идващите по улицата коли. Но важно е удобството на (масово) нарушаващите правилата, а не (общата) безопасност.
- не дават път на пешеходците да пресекат на пешеходна пътека, най-вече на всяка една квартална пресечка, защото не знаят правилото, че мисленото продължение на тротоара е пешеходна пътека, дори и без хоризонтална или вертикална сигнализация. И си стои пешеходецът, побит като колец, на ъгъла и чака някой водач на МПС милостиво да благоволи да спази правилата и да му даде път, за да пресече.
- разхождат си кучетата на дълъг повод. И кучетата, също като малките деца, правят това, което им е на душа - тичат, скачат по хората, ближат  ги или лаят срещу тях, без собственикът да реагира. Вместо да си придърпат кучето с повода близо до тях, когато видят друг човек по тротоара, вместо да излизат с тиради от рода на "спокойно, не хапе!", твърдения, че нежелаещият кучета да му се завират в краката, да го ближат или да го лаят е човекомразец, защото, видите ли, който не обича кучета, не обича и хората. Как пък за цяла седмица в Гърция нито веднъж човек, разхождащ куче, не го пусна да ми се вре в краката с обяснението, че не хапе. И там си разхождат кучетата по улиците, но видят ли приближаващ човек, придърпват повода с кучето на една ръка разстояние. Въпрос на възпитание, според мен.
- влизане с кучета в магазин, включително в магазин за хранителни стоки - с обяснението, че кучето е по-чисто от недоволстващия гражданин. Ама моля ви се, в магазин за хранителни стоки, дори да са само опаковани, не трябва да влизат животни, които да скачат с лапи по рафтовете, да ближат стоките, дори да са опаковани.
- майка с дете, на колела, пресичат пешеходна пътека без да слизат от колелата, бибиткайки на тъпите пешеходци да им направят път. Същото е и по тротоарите. Въпреки правилата, че това е забранено. И най-нагло тази майка се репчи на забележка с коментар: Къде виждаш пешеходна пътека? И това се случва на светофар, на 2-3 лентова улица/булевард, само хоризонталната маркировка е изтрита. Този светофар, на който свети зелено с формата на вървящо човече за какво е сложен - да улеснява пресичането на велосипедистите ли? Какво възпитание дава тази жълтопаветна майка на детето до нея - детето се научава, че правото е негово, правилата и удобството и безопасността на другите хора нямат значение.
- седят си в градския транспорт с празен поглед в пространството и слушалки в ушите, или мажейки активно телефона, без да отстъпват място на ...знаете на кого. И се правят, че нито чуват, нито виждат немощния пенсионер, майката с (малко) дете, бременната. Това е въпрос на възпитание, нали?
- на опашката в магазина не пускат бременна/майка с 1-2 малки деца, да мине по-бързо. Малките деца се изнервят/превъзбуждат се в магазини, с много хора и много визуални дразнители (стоки), почва се гърчене, търчане, рев, истерии и подобни изпълнения, но не, майката трябва да може да удържа 1-2 деца, да бута и количката и търпеливо да си изчака реда. Пак въпрос на възпитание, което често липсва.

Та за шума от децата в къщи - не знам защо се презюмира, че родителите не се карат на децата и не искат да ги накарат да спазват правилата. Повечето родители го правят, това е моето впечатление. Но отнема време, на 5-хилядното казване евентуално детето ще почне да спазва правилото. Или просто ще израсте тези шумни изпълнения. А тези, които се дразнят от шума от деца в блока, нека да се запитат, дали не са нарушавали редовно поне 1 от изброените от мен примерни прояви на неспазване на правила/липса на възпитание.

Защо ли деца от съседни блокове ще играят на детска площадка пред вашия блок? Ами защото земята около блока е общинска, за ползване от всички. И площадката е общинска, значи за ползване от всички деца, дори да са дошли от другия край на града. Да искаш на такава площадка да играят деца само от блока е все едно да искаш по тротоара пред него да минават само живущи в кооперацията.

По принцип при системно повтаряем, ежедневен проблем, да - става дума за  несправяне, а най-често за липса на опити за справяне от страна на родителя и детето ми е диво - не важи.
И моето беше диво. И съм намирала начин от 2 до 4 и след 8,макс 9 вечер да е максимално тих. И едно от първите неша, като се нанесохме беше да купим килим за стаята, в която играеше.
Не говорим за изключения, ПОНЯКОГА вс се случва, ЕЖЕДНЕВЕНО е недопустимо и е въпрос на възпитание и родителски контрол.
Между другото с каране по децата и казване, до една възраст е почти невъзможно да настане мир и тишина, най-често се налага родителя да се занимае с детето си-да играе тиха игра с него, да рисуват, да творят, да му чете и подобни+ обяснението, че трябва да е по-тихо защото... , въпосът е, че не им се занимава... Но тогава по-добре да си го пуска на детска, занималня, летни курсове,, лагери или каквото там реши.