Любители на кучета - тема 69

quote author=labrex link=topic=960137.msg34523767#msg34523767 date=1486751802]
С тия спазми и припадъци......и моето куче прави нещо като припадък, но не съвсем, защото не губи съзнание, говоря му, милвам го, той ме следи с очи. Имам чувството, че някаква болка го сгърчва, някъде от към годинката започнаха. Така и няма диагноза поставена. Първият вет, с който говорих за това, не ме изслуша да му разкажа как протича и отсече - епилепсия. Четох, четох, в нета, по учебници, ами не е това, няма такива признаци, нито се държи след припадъка по начина, по който описват по книгите. Не мога и закономерност да хвана, може един-два пъти в годината да го направи, може през месец, през три или два месеца подред. Една година, не помня към 3-тата или 4-тата, нито един път не му се случи, тогава много се надявах, че няма да има повече. Сега през февруари през два дена го направи, днес беше втория път. Случва му се обикновено, когато лежи или спи, всъщност винаги е така. Като че ли усеща нещо, вдига се и понякога се тръшква буквално в краката ми, когато съм била вкъщи, винаги е идвал при мен в такъв момент. Не знам дали му се е случвало в наше отсъствие, направо не ми се мисли, дано не е. Обикновено трепери, но някак на приливи, ту го отпусне, ту се стегне и затрепери. Понякога пръстите на предните лапки направо се изкривяват навътре. Днес така дойде от хола в кухнята, спря се до мен, гледаше ме, миех някакви чаши, тъкмо да го питам какво има и там се започна. Три пъти досега се е напикавал при такъв пристъп, в останалите случаи - не. Няма пяни, лиги по устата, понякога тихичко все едно мучи, аз затова все с болка го свързвам. Не знам какво може да е това чудо, на 12 години е вече. Има и някаква атопия, лятно време е със сърбежи, според друг ветдоктор, би могло и от това да е. Но пък ето че и зимата го прави. С руснаци лекари си писах, със собственици на лабрадори, има и други подобни случаи, не съм срещнала до сега някой излекуван. На всички изписват хапове за епилепсия, дори антибиотици, витамини, но няма положителен резултат. Пак някакъв руснак доцент ме успокои, че така ще си изкара живота, но и той не определи нещо, но все пак човекът не го е виждал, само по мои разкази, просто е имал такова куче с подобни "припадъци". В началото и аз само дето не умирах, мислех, че си отива така, както ми е в ръцете. Сега вече не се плаша, просто сядам до него на земята, милвам го, говоря му, то милото само върти очи и така, докато го отпусне. Понякога е много кратко, понякога имам чувството, че трае много дълго. Като го отпусне, когато беше по-малък, в следващия момент е скочил и е готов за игра, мъкне топки, играчки, все едно нищо не е имало. И сега е същото, само като се успокои и гърчовете го оставят, казвам му "хайде, да станеш", той става и все едно нищо не е било. Правени са му изследвания, не намериха нищо. Скенери, ехографи не са правени, не са ми предлагали ветовете, но и аз не съм настоявала. Не знам какво е, но ми е много мъчително само като го гледам, а на него какво му е....жалко, че не може да говори милият. Но никога това не е било съпровождано с разстройства или каквото и да било нарушение в здравословно отношение, просто така, изведнъж става.
[/quote]