Не мога да си представя да имам 2г връзка с човек и да се виждаме 2пъти седмично. Виж, ако е само сексуална го разбирам, ама като слушам авторката тя май е хлътнала, а господинът и пет пари не дава. Имам въпрос: Той познава ли детето ти? Или по-скоро то познава ли го?
А семейството ти?
Ти имаш ли човек до себе си?Не знаеш ли какво означава да се чувстваш обичан,желан и специален?Трябва ли да влизам в подробности?Предпочитам да съм с него 2 пъти в седмицата и да се чувствам така,отколкото 7 дни заедно и да съм нещастна или самотна.
А случайно да знаеш, че има и трети вариант - любящ втори баща за детето ти, стабилен и любвеобилен партньор до теб и може би общо дете
А семейството ти?
Какво толкова много и уникално прави за теб с 2 срещи седмично? Може ли примери?
А случайно да знаеш, че има и трети вариант - любящ втори баща за детето ти, стабилен и любвеобилен партньор до теб и може би общо дете
Много идеализирано гледаш на младежа, не казвам че е лош, а просто че не е направил нищо необичайно добро и дори всъщност не е направил още нищо наистина значимо като например да си рискува комфорта заради теб. Като го направи, тепърва ще видиш дали е чак толкова прекрасен, идеален и необикновен. Засега си остава един нерешителен човек на средна възраст със страх от обвързване, може би малко романтичен и със сигурност каращ по най-малкото съпротивление. До доказване на противното. 
