Виж, авторке, може да ти звучи като клише, но любовта изключва страха от обвързване.
- Публикувана: 11 ян. 2017, 11:48 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2017, 00:47 ч.
Връзка от разстояние
Изключва всякакъв страх по принцип.
А майка му знае ли, че си разведена с дете? Защото проблемът може да се корени и там?
Мисля, че няма как да опознаеш някого само с две срещи на седмица. Казваш, че ти е помагал, но освен с пари и да му поплачеш на рамото, с какво друго ти е помогнал? Завел ви е на лекар теб, детето, напазарувал ви е, измил ти е колата,, донесъл ти е топъл чай, цветя, какво?
Вашата връзка ми прилича на детска задявка. Всичко е цветя и рози, но в един момент може да се окажеш влюбена в представата за него, не в реалния човек.
Мисля, че няма как да опознаеш някого само с две срещи на седмица. Казваш, че ти е помагал, но освен с пари и да му поплачеш на рамото, с какво друго ти е помогнал? Завел ви е на лекар теб, детето, напазарувал ви е, измил ти е колата,, донесъл ти е топъл чай, цветя, какво?
Вашата връзка ми прилича на детска задявка. Всичко е цветя и рози, но в един момент може да се окажеш влюбена в представата за него, не в реалния човек.
Авторке, в никакъв случай не заживявай при майка му. По-добре не се събирайте да живеете заедно тогава и си прави изводите за в бъдеще. Не забравяй, той е живял с нея 40 години, а с теб нито ден все още. Представи си кого ще слуша, ако се съберете под един покрив.
Не те съветвам да го водиш и при родителите си. Големи хора сте, трябва да сте самостоятелни, ако ще живеете заедно и особено ако ще създавате общо дете. Бабите могат да помагат, вие на тях също, човешко е, хора сме, но трябва да живеете отделно.
Не те съветвам да го водиш и при родителите си. Големи хора сте, трябва да сте самостоятелни, ако ще живеете заедно и особено ако ще създавате общо дете. Бабите могат да помагат, вие на тях също, човешко е, хора сме, но трябва да живеете отделно.
Ама, тя иска съжителство. Той се дърпа.
ами и той не е ясно дали се дърпа, защото тя му е казала, че бракът е грешка и тн. може пък човекът да се съгласи, ако нещата се поставят ясно и точно. много е възможно да я обича и просто малко да го е ударил по инерция. не всеки мъж е супер нахъсан да предлага брак, ако възката така и така е хубава. да му каже, че иска, че го обича и има потребност да заживеят като семейство, да имат деца и тн в прав текст.
Всъщност, аз я разбирам.
При тежък развод жив мъж не искаш да видиш, какво остава да мислиш пак за съжителство?
Тя е на 30, за къде толкова да бърза?
2 пъти в седмицата ангажирана приятно и през останалото време свободна да обърне внимание и на себе си, и на детето, и каквото още реши- какво лошо има?
При тежък развод жив мъж не искаш да видиш, какво остава да мислиш пак за съжителство?
Тя е на 30, за къде толкова да бърза?
2 пъти в седмицата ангажирана приятно и през останалото време свободна да обърне внимание и на себе си, и на детето, и каквото още реши- какво лошо има?
Преди няколко часа бях афектирана и дори съжалявах, че публикувах темата. Но си седнах на дупето, изчетох всичко и лека-полека се поуспокоих. Картинката се изясни в главата ми. Благодаря на всички, които писаха и взеха отношение по моя проблем. Вече знам какво трябва и ЩЕ направя. Извинявам се, ако съм реагирала остро на някой коментар ( някой беше писал, че подскачам като ужилена 
). Ще говоря с моя човек и нещата ще се решат. Ако до сега не съм повдигнала сериозно проблема то е било, защото съм се страхувала от отхвърляне и отказ, но съвсем наясно си давам сметка, че в противен случай си заравям главата в пясъка. На всички, които казаха, че приятелят ми несериозен, страхлив, нерешителен и т.н. искам да кажа, че може би е така, но аз съм го приела точно такъв, какъвто е, с всичките му качества и недостатъци, както и той мен. Другото нещо, което държа да подчертая, е че е бил винаги до мен при нужда - и с пари, и със съвет, и със съдействие под всякаква форма. За детето ми е направил повече, отколкото родният баща. Може да съм емоционална, но не съм глупачка с розови очила и мога ясно да направя разлика между залъгалки и реални действия. С риск да се повторя пак ще кажа, че той е човек, за когото си заслужава да се боря. Но стига съм ви занимавала вече с мен, ще действам. Благодаря още веднъж, момичета! Хубава вечер на всички 
). Ще говоря с моя човек и нещата ще се решат. Ако до сега не съм повдигнала сериозно проблема то е било, защото съм се страхувала от отхвърляне и отказ, но съвсем наясно си давам сметка, че в противен случай си заравям главата в пясъка. На всички, които казаха, че приятелят ми несериозен, страхлив, нерешителен и т.н. искам да кажа, че може би е така, но аз съм го приела точно такъв, какъвто е, с всичките му качества и недостатъци, както и той мен. Другото нещо, което държа да подчертая, е че е бил винаги до мен при нужда - и с пари, и със съвет, и със съдействие под всякаква форма. За детето ми е направил повече, отколкото родният баща. Може да съм емоционална, но не съм глупачка с розови очила и мога ясно да направя разлика между залъгалки и реални действия. С риск да се повторя пак ще кажа, че той е човек, за когото си заслужава да се боря. Но стига съм ви занимавала вече с мен, ще действам. Благодаря още веднъж, момичета! Хубава вечер на всички
Аманче, проблемът е, че след 2 години връзка той не е поискал да променят нещата и вместо 2 пъти седмично да се срещат като тийнейджъри, да заживеят заедно. За брак не става дума. Авторката каза, че имал страх от обвързване. Милият! На 40 години е сериозно обвързан с мама, та как да не го е страх от обвързване с друга жена?
С риск да се повторя пак ще кажа, че той е човек, за когото си заслужава да се боря.
miss_m, не се бори, ако някой трябва да тича след някой, нека той е този, който тича след теб
Най-добре е и двамата да искате едно и също, и нещата да стават по естествен път.
Аз смятам, че без да говорят директно, тя ясно да заяви за своите нужди и желания, и той да каже как ги вижда нещата и какво ще предприеме, не е редно да го съдим човека и то от два три параграфа.
И на мен ми се иска за много неща моят мъж сам да се сеща, това е най-големият проблем, който имам с него. Но пък досега не е имало случай да съм казала и да не го е направил. Заради това намирам умението спокойно, внятно и категорично да заявиш какво искаш за много важно в една връзка. Така и двамата души са наясно и няма хък мък. Също така е много важно човек да е готов за най-важните неща да си вдигне чукалата при несъвпадане на желанията.
И на мен ми се иска за много неща моят мъж сам да се сеща, това е най-големият проблем, който имам с него. Но пък досега не е имало случай да съм казала и да не го е направил. Заради това намирам умението спокойно, внятно и категорично да заявиш какво искаш за много важно в една връзка. Така и двамата души са наясно и няма хък мък. Също така е много важно човек да е готов за най-важните неща да си вдигне чукалата при несъвпадане на желанията.
С моя приятел също имаме връзка от разстояние вече 2.5 години. С него сме и в различни държави обаче. Аз също имам предишен брак, от който имам дете. Виждаме се за по седмица-две на около два месеца, грубо казано, и почти никога на неутрална територия. Изключение правят само почивките ни. Още от момента, в който стана ясно, че нещата при нас са сериозни, започнахме да обсъждаме общите ни планове за бъдещето, с ясни стъпки и срокове. Защо не говорите за тези неща? Ако те е страх, че ще се отдръпне или ще се уплаши, за какво ти е изобщо този мъж?
Ти си голям оптимист, поздрави за което, но с притеснение.......
2.5 години да си говорите как ще се съберете, като се виждате на двата месеца в жилище на родители, е същото като резултат от не обсъждането от тях, но пък те се виждат 2 пъти в седмицата, което е доста по- добре с оглед запазване на физическата и емоционална близост.
2.5 години да си говорите как ще се съберете, като се виждате на двата месеца в жилище на родители, е същото като резултат от не обсъждането от тях, но пък те се виждат 2 пъти в седмицата, което е доста по- добре с оглед запазване на физическата и емоционална близост.
Това за моя пост ли се отнася? Ако е така, виждаме се в собствените си жилища - никой от нас не живее с родителите си от много години. Споменах, че сме в различни държави - няма как от днес за утре да се преместим при положение, че с малко дете не мога да се изнеса от България току-така, а той има дисертация за писане. Както и да е, темата не е за мен, просто исках да споделя опит с авторката и да кажа, че за връзките от разстояние комуникацията е фундамент.
Не бих нарекла подобни отношения сериозна връзка.Още повече и срещите на неутрално място.Предполагам,че този човек е удовлетворен нещата да са така и няма да иска промяна.За мен той не е поел никакъв ангажимент към теб и детето.Просто си прекарвате добре и толкова.Не мога да повярвам, че тези отношения са ти достатъчни.Дано скоро излезеш от тази илюзия, защото виждам, че вече не ти е достатъчно.Слагай картите на масата.Въпреки, че би трябвало той да го е направил вече, ако искаше да сте постоянно заедно.Живота не е само розови преживявания, а и отговорности.Като такива дребни неща да се напазарува, да се заведе детето на градина/училище, да се планира общ бюджет и още и още..да се будиш до любимия човек всеки ден също не е за пропускане..😀