Връзка от разстояние

  • 14 259
  • 254
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 19 935
Аз бях в твоето положение с втория ми съпруг: разведена, с дете, живеем в различни градове на 500км разстояние. Разликата е, че сме връстници, тогава бяхме на по 32 и (слава богу!!!) никой от двама ни не живееше с родителите си от години.
Ами - на втория месец заговорихме как да се съберем, на 7-я го направихме. 8 години и една щерка по-късно, ни е още по-хубаво заедно.

Две години в тази конфигурация ми се струват ненормално много. На 40г да имаш фобия от обвързване и да живееш с майка си пък предпочитам да не коментирам как ми звучи, защото ти човека си го обичаш.

Говори с него, то друг начин и няма.

# 121
  • Мнения: 575
Както много хора в тоя форум, иска да се самоубеди, че не е прецакана.

 Проблемът на съветването в този форум, че всеки дава личния си живот за пример. А светът е широк и хората цветни и списващите тук не са представителна извадка. Няма универсална формула за щастие.
В момента авторката живее при родителите си. Ако не потръгне съжителството с този мъж нищо губи. Ще се върне пак при тях. Може само да спечели.
 Тя не ви пита дали да се събере с него, а как да го накара да се съгласи да живеят заедно.
Обаче вие обърнахте темата обяснявайки ѝ как да си живее живота.

# 122
  • Мнения: X
Ако не потръгне съжителството с този мъж нищо губи. Ще се върне пак при тях. Може само да спечели.
Не съм съгласна. Ако не потръгнат нещата, няма как да се мине без емоционални травми. Освен това, ако се съберат да живеят, няма да са само двамата и да кажем, че са възрастни хора, да си трошат главите. В това съжителство ще бъде въвлечено и детето на авторката, което означава много внимателно да се премисли дали това е в негов интерес. Не може пред няколко месеца или години да подлагаш едно дете на нов татко и иди ми-дойди ми.

# 123
  • MI
  • Мнения: 11 890
Скрит текст:
Странно ми е как има коментари, че той е несериозен, защото нищо не предприемал, карал по инерция и т.н. и тя няма смисъл да го чака.
Това е мъж на 40 години, не на 20, той знае какво означава обвързване, за разлика от младежа, който мисли, че всичко е цветя и рози...
Ако той реши да живеят заедно, ще е осъзнато зряло решение, а не някакво: Бе дай да пробваме, пък квото стане.
Затова и отнема толкова време едно такова решение.
ММ беше на 36 като се запознахме, пък ни отне няма 1 година да решим да рискуваме и то малко повече от тях и да почнем да организираме всичко.... Не е до години, до желание е и до колко си сигурен че точно това е твоя човек.

Ghost, ако той не иска няма как да го накара. А ако иска няма нужда.  Laughing Единственото което може да направи е да каже какво иска тя.

# 124
  • Мнения: 4 839
Затова и отнема толкова време едно такова решение.

ДВЕ ГОДИНИ? Това не е "толкова време", това си е направо "твърде много време", което вече клони към безкрайност, тоест към "никога".

Каквото и да си говорим, каквито и примери да привеждаме, истината е, че този човек не желае ДОСТАТЪЧНО СИЛНО да бъдат заедно.
Да погледнем от неговата гледна точка. Какво би получил? Млада жена. Възможност да бъде баща, прескачайки изморителната и досадна за татковците част от нула до три години. Общо домакинство с бонуси "вкусна храна", "секс по всяко време"и "домашен уют". Повишаване на социалния статут от "стар ерген" на "глава на семейство". Любов и споделеност. Все хубави неща.
И що бяга тоя човек от хубавото? М?

# 125
  • Мнения: X

И що бяга тоя човек от хубавото? М?
Щото Мама прави по-хубава мусака. Не се лигавя, а на точно такъв тип ми прилича въпросният.

# 126
  • Мнения: 1 174
rosy_bosy, как пък две години не му стигнаха да вземе това удивително зряло решение?
Ами на мен ми трябваше година, за да се престраша да живеем заедно, после още две за да рискуваме с кредит за собствено жилище и три години за да реша да родя...
Не ми се струва толкова дълго, все пак връзката им е започнала по неангажиращо, после е прераснала в по сериозна, търпи развитие някакво.
Пак ще намеся приятеля ни, за когото споменах по -горе, той искаше да задълбочи нещата, но се страхуваше да не се развали всичко, например като заживеят заедно и той реши, че му се ходи на язовир за една седмица за риба, а тя е против... разбирате ли, той трябваше да се примири, че личното му пространство ще бъде ограничено, малко или много, не е лесно.

# 127
  • Мнения: 30 802
А това пък някой да ти е вълнуващ и интересничък...приберете ли се в едно домакинство, за нула време може да стане досаден.

# 128
  • Мнения: 575
Скрит текст:
Ако не потръгне съжителството с този мъж нищо губи. Ще се върне пак при тях. Може само да спечели.
Не съм съгласна. Ако не потръгнат нещата, няма как да се мине без емоционални травми. Освен това, ако се съберат да живеят, няма да са само двамата и да кажем, че са възрастни хора, да си трошат главите. В това съжителство ще бъде въвлечено и детето на авторката, което означава много внимателно да се премисли дали това е в негов интерес. Не може пред няколко месеца или години да подлагаш едно дете на нов татко и иди ми-дойди ми.
Това не е решение, което ще вземеш ти за нейното дете. Тя вече го е взела и се дразни, като ѝ обяснявате колко греши. Минали са 2 години, не е като да е от днес за утре. Всяка връзка има риска да се разпадне. Авторката си има своите мотиви да иска това съжителство и не дължи обяснение на никого. Не за това е пуснала темата.

Ghost, ако той не иска няма как да го накара. А ако иска няма нужда.  Laughing Единственото което може да направи е да каже какво иска тя.
Така е, да, но надеждата умира последна, пък и тя досега не е поставила въпроса сериозно и не знаем дали той няма да си промени мнението. Тя също е влязла в тази връзка с друга нагласа.

# 129
  • Мнения: 2 808
Както много хора в тоя форум, иска да се самоубеди, че не е прецакана.

 Проблемът на съветването в този форум, че всеки дава личния си живот за пример. А светът е широк и хората цветни и списващите тук не са представителна извадка. Няма универсална формула за щастие.
В момента авторката живее при родителите си. Ако не потръгне съжителството с този мъж нищо губи. Ще се върне пак при тях. Може само да спечели.
 Тя не ви пита дали да се събере с него, а как да го накара да се съгласи да живеят заедно.
Обаче вие обърнахте темата обяснявайки ѝ как да си живее живота.

Не е така, Гост! Казахме й да говори с него директно, и да иска конкретен отговор. Момичето е романтично и чувствително и явно се притеснява да казва директно какво иска. Същевременно, обаче, понеже е майка, жените й казват, и с право, че освен това някой да й дава емоции и да й е сродната душа, тя има нужда и от това да й се помага с конкретни действия в бита и има право да изисква и очаква това от мъж, който има заявка за партньор.
Просто чувствителността, нежността и романтиката са много нужни на жената, но това все пак е по-леката и приятната страна на връзката и един мъж трябва да може (и да иска) да даде повече.

Аз съм оптимист за тях, заради това, че мъжът все пак помага и е истинска част от живота й и този на детето. Може да е по-инертен, но идеални хора няма.

# 130
  • Мнения: 30 802
По отношение на децата хич не подкрепям "личния избор". Има си всеизвестни стандарти кое е добро за едно дете (стабилност, предсказуемост) и какво може да травмира едно момче (има нов татко- хоп, няма го!). Освен това не всяка връзка има еднакъв риск да се разпадне. В някои случаи има повече гаранции за стабилност.

В случая "съжителство с цел проба" несигурността е вградена от самото начало. Една майка с дете не би трябвало да се навива на такава сделка. Как ли пък ще ме тестват дали ставам- или всичко, или нищо. Жената трябва да има самоуважение. Мъжът също, но за жената е по-голямото теглило, затова поставям ударение.

# 131
  • Мнения: 575
Аманче, жената вече каза, че е свалила розовите очила, но някои списващи продължават да спорят с нея колко не е права. Това е нейният живот и нейният опит. Предупредихте я - хубаво, но тя вече каза, че е видяла и материална подкрепа от мъжа. По вашите стандарти може да не е много, но по нейните стандарти е достатъчно да пожелае повече.

# 132
  • Мнения: 1 174
Ама спрете се малко с това живеене с майка му...
Живеем в България, не в Щатите, където това е необичайно.
Той е на 40, значи майка му е на близо 70, може да има нужда от грижи и въобще да не е това, което си мислите.
Моят мъж като се запознахме живееше не само с майка си и баща си, ами и с брат си и семейството му. Ами по онова време той вземаше 200 лв заплата, а наемите вървяха около 100...
Върнете се малко на земята де, не всички сме многоимотни, огромна част от младите семейства живеят със свекъри, което значи, че мъжът е живеел при майка си като са се запознали.

# 133
  • Мнения: X
Ghost, разбира се, че не аз, а тя ще вземе решението за детето си. Коментирайки ситуацията, е нормално да ѝ посочим къде може да сгреши. Тя не е длъжна да ни послуша, но би могла да обмисли мненията ни. Може и да не го направи- нейна си работа. Относно водещия въпрос на темата "Как да накарам 40-годишен мъж, който живее с мама, има страх от обвързване и се вижда с мен два пъти седмично вече две години, да заживее с мен", преобладаващите мнения бяха, че в така описаната ситуация, така описаният екземпляр трудно ще бъде накаран да промени статуквото, което му е удобно. Ако ти имаш конкретни предложения как авторката да постигне успех, ОК.

# 134
  • Сф
  • Мнения: 12 154
Абе Роси боси, като живее с майка си, да не си доведе жена ли?

Общи условия

Активация на акаунт