Здравейте. Искам да попитам за мнение и съвет от хора с опит и преминали през нещо такова. Ситуацията е дълга и сложна, ще се опитам да я представя накратко, но ясно.
Имам изключително властни родители, които цял живот са ръководили живота ми и са взимали решенията вместо мен. Ако аз съм взимала някакво решение думите им обикновено са били ,,ти си знаеш, прави каквото искаш, но да знаеш, че не си права и ще сбъркаш" или неща в този смисъл. Вече съм на 30 и съм разведена и сега е по-зле от всякога.
Не одобряват новия ми приятел и влагат цялата си енергия да ни разделят. Възпрепятстват всички наши срещи, въпреки че живея сама с детенцето си си позволяват да идват почти всяка вечер да остават при нас (апартаментът, в който живея е на брат ми, който живее в чужбина и ми го предостави). Не ми позволяват да срещна детето си с него и ме заплашват какво би ни се случило и на двамата, ако се срещаме тримата. Детето ми е на 4 години и няма как да пази тайна с кой и къде се вижда, а не мисля, че е нужно, тъй като не правя нищо лошо. Няма вариант да се преместя в друг град или държава.
Баща ми почти е нямал никакво отношение към мен, въпреки че сме живели винаги заедно. Като бях дете си е позволявал и да ме бие. Влияел е върху целия ми живот предимно негативно. Не се чувствам свободна, въпреки годините, на които съм. Срамувам се, че съм зависима от тях, но по-тежко е чувството на ограниченост. Ожених се, защото исках да избягам от него, което сега осъзнавам като моя грешка. Нямаше как да опозная дори приятеля си като цяло, защото заживяхме заедно след годежа, а след 1-2 месеца забременях. Имам още много примери, но ще стане дълго и тегаво. Моля ви за съвет или коментар. Каквото и да е, нямам с кой да споделя, а ужасно ми тежи.
Имам изключително властни родители, които цял живот са ръководили живота ми и са взимали решенията вместо мен. Ако аз съм взимала някакво решение думите им обикновено са били ,,ти си знаеш, прави каквото искаш, но да знаеш, че не си права и ще сбъркаш" или неща в този смисъл. Вече съм на 30 и съм разведена и сега е по-зле от всякога.
Не одобряват новия ми приятел и влагат цялата си енергия да ни разделят. Възпрепятстват всички наши срещи, въпреки че живея сама с детенцето си си позволяват да идват почти всяка вечер да остават при нас (апартаментът, в който живея е на брат ми, който живее в чужбина и ми го предостави). Не ми позволяват да срещна детето си с него и ме заплашват какво би ни се случило и на двамата, ако се срещаме тримата. Детето ми е на 4 години и няма как да пази тайна с кой и къде се вижда, а не мисля, че е нужно, тъй като не правя нищо лошо. Няма вариант да се преместя в друг град или държава.
Баща ми почти е нямал никакво отношение към мен, въпреки че сме живели винаги заедно. Като бях дете си е позволявал и да ме бие. Влияел е върху целия ми живот предимно негативно. Не се чувствам свободна, въпреки годините, на които съм. Срамувам се, че съм зависима от тях, но по-тежко е чувството на ограниченост. Ожених се, защото исках да избягам от него, което сега осъзнавам като моя грешка. Нямаше как да опозная дори приятеля си като цяло, защото заживяхме заедно след годежа, а след 1-2 месеца забременях. Имам още много примери, но ще стане дълго и тегаво. Моля ви за съвет или коментар. Каквото и да е, нямам с кой да споделя, а ужасно ми тежи.
