Искам да кажа ... (105)_16.01-22.01

Titina,
така-така   
и моля за рецепта на сладко от халапеньо

Ами да, всичко опира до това кой какво търси. Първоначално в Трявна отидохме най-вече заради отзивите за това как се отразява комбинацията от климата и физиотерапията на децата с астматични проблеми. За 10 дни не успя да ни омръзне  - разходки в градчето и околността, спане следобед, ходене до Търново, Боженци, пещерата Бачо Киро, Габрово... След това, като видях колко страхотно наистина се отрази на детето, започнах още повече да я обичам тази Трявна, и наистина нямам търпение пак да сме там. Някак физически усещам как зареждаме батериите  
Сигурно успявате да се вмъкнете в минимум багаж. Аз уж все минимализирам и накрая пак не мога. 2 дни тук, 2 дни там ми се струва голяма хамалогия. А все още съм с едно дете, представям си катуна на Янтра на екскурзионно летуване  

Рали, така съм съгласна 

И аз предпочитам да спим на едно място и всеки ден да пътуваме до някъде. И на мен ми тежи това често опаковане и разопаковане на багаж

с деца зимата си е катун 
лятото става с малко багаж и е лесно

Имам един санитарен мимимум за багажа, който вкл всичко необходимо, над него са екстра нещата.
Но да, с годините и мъкнене на раници по планините съм изградила стройна система и за багажа - но за тримата ни - дрехи за през деня, дрехи за вечерта, якета, спортни, маратонки, обувки, шапки....
А като вкл и камерата ( дето все едно някой камъни е слагал в нея....става доста тежко.

Но пък съм намерила немачкащи се материи, супер леки якета....и така

Най-яките ни екскурзии са точно 2 дни тук, два дни там.  Не ме притесняват местения и багажи изобщо. Малката сме започнали от 2 годишна да я тътрим с нас. 

Аз съм с две, багажът е без коментар. Пътуваме с кола надалеч - 1000 км. на ден да стигнем, където сме се запътили. На едно място 5 нощувки - ден първи релакс след пътя и после всеки ден сме някъде, да видим нещо. Следваща дестинация - нов кратък престой и така докато обърнем посоката към къщи. Децата дойдоха късно и ги водим на места където ни е познато. Преди години си избирахме дестинация и хотел. На място с местна туристическа агенция посещавахме съответните забележителности. 

Ние преди да се ориентираме, че и тук съществуват апарт хотели, потрошихме маса пари. Вече четири години наемаме апартамент в частна сграда, на 50 метра от брега е, с две спални и огромен хол с малка кухничка, Жаки има пространство да тича. За месец е малко под 1000€, което в сравнение с една стая в хотел за 100 долара на вечер си е направо  супер изгодно. Чистят и сменят бельото веднъж седмично, аз искам два пъти и съм се разбрала с чистачката да и давам някой бат на ръка. От другата страна на улицата е мола и местата за хранене.
Там и е  най- любимото ми ресторантче, снощи, като опитах Том Яма и се почувствах у дома, толкова беше лют, че уби всички възможни вируси накачени от самолета:) И едно пиле кашу нут, любимо на малката, представлява панирани пилешки хапки сготвени със чушки, лук и кашу, колко се мъчих да го сготвя у дома и не става и не става, има някакви подправки явно, които не разгадавам.
Няма туристи тази година, или поне са много по- малко. Еврото доста е паднало спрямо бата и всичко е поскъпнало. И в супера и в заведенията, искат да избиват загубите явно, то всъщност е тенденция, всяка година е все по- скъпо, нищо общо с преди 7 години. Ама ми е толкова готино и наистина се чувствам, като у дома си. Снимки ще имате след, като сваля трите кила и хвана малко тен, сега не съм за показване, бела съм, као пресно млЕко:)))
Всички помнят Жаки и много и се радват и в детския клуб и при масажите, и името и помнят даже:)
Тя отскоро започна да се срамува, като я закачат.

Точно до главата ми е спалнята на съседния апартамент и комшията яко бичи, дано не е някой за два месеца че ще ми се разкаже играта:) Или и тук са им тънки стените или този си е майстор на хъркането:)

Днес, като се разхождах загледах реклама на имоти за по 40-50-60 евра има страхотни къщички, но да се купува за два месеца, толкова далеч, не знам дали е разумно. Като Жаки тръгне на училище смятаме да възобновим пътуванията по различни дестинации и тук ще стоим 20-25 дни максимум. Ако се бяхме сетили преди 5-6 години по щеше да си струва.

В хотела сме всяка година едни и същи семейства, е не всички разбира се, но към  десетина редовни, като нас. Възрастни скандинавци и руснаци, по цяла зима изкарват тук на топличко.
Имаше един дядо соло, вдовец, взел че се оженил за тайландка и си имат бебе, кога е сварил не знам, миналата година беше сам:))) А днес го гледам завалията дреме подпрян на количката, не знам на колко е, но предполагам 67-70:))) Да и е живо и здарво, какво да кажа:)

Минава полунощ, а не ми се спи, така ще е няколо дни, оставям таблета и ще стискам очите, таман съседа спаря да хърка, сигур го срита жена му:))

Айде лека ви нощ:)

П.с. Румка, честита да ти е момата! Здрава и да кара пубертет, като Миа, демек никакъв:)))

П.с. 2 ех, кака ви какви спомени има в Боженци...Само ме сетете да ви разправям, като се съберем...Че не е хич за тук:)

Ооо, мен възрастта не ме притеснява, нашата беше почти на 6 месеца когато решихме да се качваме на Рилските езера - то хубаво, ама времето горе нямаше нищо общо с времето долу, разказа ни се играта от вятър на лифта, отидохме само до чайната в хижата и хайде обратно. Наложи се и да си я сменим докато се возехме, че я бях взела аз с кенгуруто, ама така ме хвана страх, че реших, че е по-добре ММ да я държи. Та прехвърляхме дете в движение, ужас е направо като си спомня  

О, а мен точно обратното, не мога да се местя през два дена, обичам да се настаня, да се разположа, да се разпльокам на шезлонга с едно питие и да не ме закача никой.
Багаж изваждам веднъж и не подреждам,, сигурно камериерките  се хващат за главата като ни почистват стаята,  такъв хаос е

Ха, много странно ми стана това с до басейна. Че то басейните са за използване и развлечение, най-вече второто. Не са за вегетиране отстрани.   Аз съм като жаба, дайте ми вода и не ме търсете повече. Добре че и детето е като мен.

Не мога да обобщавам на килограм какъв тип почивка ми харесва. Имам предпочитания към шумотевиците и забавленията. Пенсионерските места не са ми по вкуса. Но когато искаме спокойствие, знаем къде да го открием. Харесва ми както да сме си само тримата - семейно, така и с компания. Абе добре че не съм особено претенциозна, най-важното е да се пътува, релаксира и виждат нови места.

Жаки, доколкото знам в тайланд има ограничения за закупуване на имот ( не съм сигурна дали не е само за земя) от чужденци.
Преди години бяхме тръгнали да купуваме в Коста Рика, че и къща си бяхме избрали, спазарили....и седнахме да поговорим какво всъщност искаме - отпуски на едно и също место и куп пари платени за поддръжка на имота, или всеки път на различно место. Е установихме, ч е второто, но къщата все още ч мисля.

до басейна, щото ми е неприятно да се потопя в повечето басейни  
направо си ме гнус дори да бяха чисти аз нямам душа да плувам повече от час

почивка която е цял ден лежане, ядене, киснене и после ядене, седене и спане не ми е по вкуса

За почивки сте отворили дума.
Искам да отида на планина. Спа и т. н. не ме интересуват. От басейни ме е гнус. Природата и разходките наоколо са ми важни.
Искам симпатичен хотел, с екстри, сред гори и чукари и оттам -натам не ми дреме.
Банско ми е махла-не ми е желание. По всяко време мога да отида. Но го обичам!
Шаренията не ми е опция за почивка. Хвърлям напоследък око на диви, некомерсиализирани  кътчета.

Титина, има. Не можеш да купиш земята, на краля е, придобиваш я за сто години, прехвърля се на децата и така. Ама аз след сто години ще съм на 118 и няма да ми дреме особено:))))