Последно време нямам желание за готвене и правилно са казали хората, че настроението се предава на храната. Та в неделя насила започнах да приготвям една кайма (мляно месо) за кюфтета с бял сос. Сложих ги и след 5 минути имах каша от кайма с вода и ориз. В паниката си обелих 2 картофа, добавих и лук и го оставих да се вари. Салата обаче направих изненадваща, с всичките му продукти, дори и лука не й спестих. Сервираме и синът ми както си седи - Мамо, какво е това? Аз започнах да му се обяснявам, как тъпата телешка кайма ме е предала и просто няма избор, защото друго за ядене няма, но той вкуса е почти същия, като на манджата, която съм била замислила. Детето гледа, гледа и каза - Мамо, това ми прилича на веднъж ядено



Снощи се прибираме и казвам на мъжа ми, че трябва да купим нещо, че детето няма да яде манджата. А той казва - ама тя, може ли с нещо да се овкуси, че нещо и на мен не ми допада
