Ох и аз не обичам домакинската работа, ама нямам избор....
Радвай се че скоро ще свърши, при мен беше така, мъжа ми много ми помагаше докато бях бременна. А след като родих всичко на мой гръб и аз както бях свикнала 9м. на ръце да ме носят бая ми дотежа. А най ми беше трудно в началото, освен че никой не ми помагаше ами и 1 седмица след раждането не можех да стоя дълго права нито седнала, абе все ме болеше и отичаше. Ама като няма кой да ти помогне с болки не болки ставаш и се мислиш за мъченица, ама няма как. После пък бебето имаше силни колики и единственото му облекчение беше да лежи по корем отгоре ми, и цял ден стоях на един стол докато се прибереше мъжа ми и после всичко за няколко часа трябваше да свърша, гладене всеки ден, пране всеки ден, готвене, чистене, проветряване и т.н. списъка става огромен. А сега вече свикнах, примирих се че няма кой да ми помага и да ме глези вече, даже и мебелите сама си местя. То иначе за всяко нещо трябва да го моля мъжо.