За стволовите клетки-още веднъж

Да се надяваме, че скоро и у нас ще има възможност да се даряват, и съответно и да се ползват от нуждаещи се семейства. 

Иначе относно частните банки - според мен изобщо не е водеща цената, защото в крайна сметка става въпрос за медицина.
Ако ви се струва, че едни 3-4-5 хиляди лева са много, искам да ви кажа, че горе-долу такава е и цената да се извлекат стоволови
клетки от костния мозък на донор. Дай боже никога на никого да не се налага лично да организира такова лечение!

Ние замразихме в Малинов.

Мащабите на КриоСейв са респектиращи, наистина, но фактът, че кръвта трябва да измине
няколко хиляди километра, и то през двама посредници, преди да започне каквато и да било обработка, беше достатъчен да ни откаже.
Като сме разговаряли с приятели за плюсовете и минусите на един или друг вариант, все ми се смееха, че прекалено драматизирам фактора транспорт.
Е, преди месец като се разпуши ГаднияВулкан с ОноваИме, се убедихме, че никой сценарий не е твърде фантастичен ))
Това, че двете проби получени след обработката, се съхраняват в две различни места, по принцип си е предимство,
в случай, че нещо стане и едната сграда се срине, например, но това за нас не беше достатъчно тежък аргумент
да пренебрегнем проблема с транспортирането. От всичко. което изчетох и всичките консултации с биолози, се убедих,
че колкото повече време минава от вземането на кръвта до обработката, толкова повече клетките умират, 
и това може малко да се забави с някакви добавки към кръвта, но не и да се предотврати. Както и да е,
вече обясних защо се отказахме да пращаме в чужбина, въпреки хубавите лаборатории на КриоСейв
и това, че преди година ги листнаха на Лондонската борса.
Ако бях в Белгия, щях да избера КриоСейв. Или по-скоро като Блонди щях да ги даря. 


Малинов работят със собствени екипи, които поемат изцяло отговорност за всяка стъпка от раждането до замразяването -
аг-тата си се занимават с родилката, а техният екип се занимава само със събирането на кръвта, която после поема заедно с тях направо към лабораторията,
а не стои да чака разни куриери. Не трябваше да плащаме за достъп на екипа, също така нищо не сме плащали предварително,
преди да вземат кръвта и да се произнесат дали е годна. По някои сметки излизат малко по-скъпо, защото след третата година се
минава на годишен абонамент, но разликата не е кой знае каква, аи на мен това ми се вижда удобно, защото плащането се разсрочва,
а и ако ни се наложи не дай си боже да ползваме клетките на петата година, примерно, няма да сме платили за още 15.
Вече казах, че цената не ни беше определяща.

Така нареч1ените СмартСелс, които са английска банка, имат някакъв клон у нас, но дълго време липсваха
от регистрите на Агенцията по трансплантациии. В момента може и да са се сдобили с регистрация, но без да се отчетат
клетките в ИАТ после у нас (а подозира, че не само тук), никой няма право да ги използва за лечение.
Освен това кръвта пак трябва да пътува в чужбина по самолети и през скенери,
но с какво тези са по-добри от белгийците не разбрах. Май с нищо, само са по-шарени. 


Оказа, че има голямо предлагане на тази услуга и от български тъканни банки, и че май всеки си я разбира по свой собствен начин  

С риск да стане твърде дълго, ще споделя впечатленията си от всички, които проучвахме - държа да подчертая,
че с някои сме разговаряли, с други дори сме ходили на място, с трети само от интернет сайтовете се информирахме,
та проучването ни не е представително в никакъв случай, но както всичко останало си е съвсем субективно всичко,
което споделям. Все пак всеки сам взема решение. За нас трудното беше не това, че трябва да приготвим около
3 ихляди лева отделно от останалите разходи, но че трябваше да се доверим еднократо и безвъзвратно,
малко като католически брак, така да се каце 

Ако говорим за скъпотия, най-много искат май от Св. Лазар,  а техниката им на извличане и обработка на клетките
е сравнително остаряла. Имам приятели, които са изследователи в чужбина, и коментираха, че това, което показват
Св. Лазар във демонстрационното видео на сайта си, е доста остаряло като техника и ненадеждно като краен резултат, 
в смисъл, че  изобщо при ръчна преса не може да се гарантира, че ядрените клетки ще се извлекат качествено. Все пак те са първите,
които правят това в България, но от пет години изглежда правят едно и също. Освен това, ако се случи бебето да
подрани и да не си дочака термина (както при нас), а още не сте си превели тлъстата сума, забравете, че някой от
там изобщо ще си мръдне пръста за клетките ви. 

Афродита изнасят в Гърция,    там има много банки. но най-малкото в момента бих се доверила на стабилност от
гръцка институция. Освен това Омниген (както всъщност се казва банката, с която работи МЦ Афродита,
замразяват в епруветки ,  а не в сакове. При този метод на съхранение пробите са по-уязвими от колебания в
температурата, а и има все пак известни рискове за целостта на пробата. При големите тъканни банки по света
има тенденция тези, които съхраняват в епруветки, постепенно да преминават към съхранение в сакове.
Саковете били чупливи при минус 196, но обикновено ги поставят в метални касети, което решавало проблема.

Булген са партньори с ЦибаЛаб,  и това ми беше достатъчен довод да ги подмина, защото
Цибалаб в последните години прекалено много им падна качеството на обслужване и много ненадеждни резултати
(това е лично мнение, но то се споделя от много мои познати, прекалено много май пестят от качествен контрол.
Жалко, защото започнаха амбициозно преди години и можеше да бъдат най-добрата лаборатория).
Та, за Булген - когато се поинтересуваш от оборудването им и това как обработват кръвта, се натъкваш на едни
хубави пасажи копи-пейст от Цибалаб... С което не казвам, че не вършат работа, но мен лично не ми вдъхнаха доверие.

Има и още места, където се замразяват стволови клетки. Клиника Св. София, например. Д-р Мазнейкова.   
За някои това е достатъчно да подминат.  Аз не бях предубедена, но се отказах не заради печалната слава на докторката,
а заради начина на обработка и съхранение, обработката им е по класическа технология, но вече е малко остаряля,
а и те също замразяват в епруветки.


Оказа се, че само в Малинов апаратурата и протоколите в момента са сравними с тези на КриоСейв - последно поколение 
напълно автоматично сепариране, при което се извличат максимум клетки от кръвта, а и понеже е напълно затворена система,
няма риск от замърсяване и от човешка грешка. Машината е като космически кораб Изобщо където има пръст д-р Георги Стаменов,
за мен човек може да е сигурен, че не се пести от инвестиции в техника и квалификация, видяхме го и на място.
Стандартно, замразяват на две порции в сакове, прибрани в метални касети, плюс микропроби, които могат да се изследват
после за преживяемост за тъканна съвместимост. Големият им недостатък е администрацията, която изглежда е обща с центъра на д-р Стаменов,
заради което няма някакви мили девойки нарочени само с това да се занимават, и малко по-трудно се добрахме до среща,
но пък много любезно и подробно ни отговориха после на всички въпроси. Е, и се наложи да поизчакаме два дни в повече,
докато ни изпратят резултатите,  но като цяло бяха коректни, и си спазват договора. 




Доколкото знам, всички български банки правят задължителни изследвания на кръвта за инфекции
предавани по кръвен път и за микробно замърсяване, това мисля е изискване по закона за трансплантациите.
Също така всички български банки (но не и чуждите) отчитат всяка проба в ИАТ (Агенцията по трансплантациите),
а те пък ги проверяват през определено време. 

Някои от банките имат договорки с дадени банки аз отпускане на целеви кредит, който да покрие разходите
по взимането и съхранението, което принципно е удобно. Цените май не са се променили в послендите години,
защото през 2007-ма моя позната плати около 3000-3500, а и сега вървят горе-доу в този диапазон, но 
междувременно парите се пообезцениха, и сумата вече не изглеждаше толкова стряскаща. 
Ние не сме проверявали за кредит, защо по ипотеката съдя колко неизгодни са в момента,
но знам, че СиБанк, Райфайзен и още едни забравих кои отпускат уж за стволови клетки.


Ние платихме 3100, това е вземане, обработка, изследвания, замразяване, и съхранение за първите три години.
После минаваме на абонамент година за година, докогато имаме нужда или докогато желаем.


Много силно се надявам никога да не ни се налага да използваме клетките за лечение. 
Определено обаче ми дава някакво спокойствие мисълта, че ако с еналожи да търсим терапия някой ден,
ще имаме още един вариант, и то доста обещаващ. ТОва решение е хубаво да си бъде обмислено достатъчно
 добре и с достатъчно време, за да бъде човек спокоен със себе си за избора си. Аз поне, бях склонна ако се колебая
в избора си по-скоро изобщо да се откажа, отколкото да се питам после всеки ден дали не съм сбъркала.

Мнението ми е пристрастно и субективно, и няма за цел да ви предубеди относно услугата на една или друга банка,
а има за цел да ви убеди, че е най-добре човек да отдели време и да си проучи нещата лично,
а не да разчита на ИНформационна агенция ЕднаЖенаУФорумаКАза.