Никога не се съмнявам (т.е. не подлагам отминали събития / решения на преоценка). Не се съмнявам в себе си, не се съмнявам в съпруга си, не се съмнявам в детето си. Нищо не бих променила. Безсмислено е. Позволявам си да преосмислям само решения, които още не са били въведени в действие - или такива, които подлежат на промяна в хода на действието. Не мисля, че съмненията в собствените качества правят хората по-добри родители, напротив. Децата имат нужда от сигурност и увереност, от скала зад себе си - не от плаващи пясъци. И точно поради тази причина никога не съм твърдяла, че знам или мога повече, отколкото знам или мога...
- Публикувана: 24 ян. 2017, 15:45 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2017, 15:00 ч.
Да споделим за родителството
Никога не се съмнявам (т.е. не подлагам отминали събития / решения на преоценка). Не се съмнявам в себе си, не се съмнявам в съпруга си, не се съмнявам в детето си. Нищо не бих променила. Безсмислено е. Позволявам си да преосмислям само решения, които още не са били въведени в действие - или такива, които подлежат на промяна в хода на действието. Не мисля, че съмненията в собствените качества правят хората по-добри родители, напротив. Децата имат нужда от сигурност и увереност, от скала зад себе си - не от плаващи пясъци. И точно поради тази причина никога не съм твърдяла, че знам или мога повече, отколкото знам или мога...
Бебетата много обичат да слушат класическа музика. Те реагират по характерен начин на произведенията на различните композитори. Например музиката на Вивалди ги успокоява, произведенията на Бах и Брамс ги тонизират и възбуждат. Бебетата много харесват Шопен и Моцарт. Доказано е от учени, че музиката на Моцарт активира мозъчната дейност на човека.
Интересно ми е как влияе народната музика. Само за сведение рокът предизвиква дискомфорт и децата стават неспокойни.
Интересно ми е как влияе народната музика. Само за сведение рокът предизвиква дискомфорт и децата стават неспокойни.
Това пак е музика, ако ще да е на бушмените. Още повече, че народната музика е част от етническата ни принадлежност, защото е част от културата ни. Ако човек много държи да се присламчи към друга култура или да демонстрира циливилизованост чрез Моцарт, това вече е друг въпрос. На всичко отгоре нашенските ритми са ни образно казано в гените, пасват си идеално с езика ни.
Нормално им действа. Работата е там, че всичко, което се твърди за класическата музика е изследвано от бели, образовани западняци-психолози, и понеже сега има доминация на европеаската култура най-общо казано, това се въздига като норма. Със сигурност, ако някой китаец направи проучване, ще се окаже, че и китайската музика действа добре. За мен направо е успиваща, макар да ме дразни. Обаче китайските бебета едва ли ги дразни, защото са свикнали с нея. Изобщо, както го свикнеш бебето, де ще иде! Ще реве-ще се дере - ще свикне.
Нормално им действа. Работата е там, че всичко, което се твърди за класическата музика е изследвано от бели, образовани западняци-психолози, и понеже сега има доминация на европеаската култура най-общо казано, това се въздига като норма. Със сигурност, ако някой китаец направи проучване, ще се окаже, че и китайската музика действа добре. За мен направо е успиваща, макар да ме дразни. Обаче китайските бебета едва ли ги дразни, защото са свикнали с нея. Изобщо, както го свикнеш бебето, де ще иде! Ще реве-ще се дере - ще свикне.
Например музиката на Вивалди ги успокоява
Глу-по-сти! Коя музика по-точно? Защото "Лято" от "Четирите годишни времена" например, е доста нервно и не е възможно да те успокои. И за Брамс не може да се каже, че е писал парчета само за лека нощ, макар че най-популярната приспивна мелодия е точно негова композиция
Ако става дума за реакция, безспорно всяка музика предизвиква такава, така че и с "Петруно" вършиш същата работа за детето, даже и по-голяма, защото има думички, които може да научи.
Аз по темата... Не мога да преценя, дали съм добър родител. На моменти се мразя, на моменти се гордея...
На мен ми е интересно, сравнявате ли се с другите родители?
На мен ми е интересно, сравнявате ли се с другите родители?
Аз по темата... Не мога да преценя, дали съм добър родител. На моменти се мразя, на моменти се гордея...
На мен ми е интересно, сравнявате ли се с другите родители?
На мен ми е интересно, сравнявате ли се с другите родители?
Да, и затова съм напълно уверена, че в някои аспекти съм много, много добър родител. В други се представям по-слабо, но като цяло нивото ми хич не е лошо.
С дете не разговарям като с равен, а като с дете, защото просто няма как да сме равни - аз съм тази, която седи по-високо в йерархията и ако детето не го приема, защото е научено, че никой нищо не може да му каже и да ми се репчи с реплики от типа на "ти не си ми шеф", просто няма изобщо да се занимавам с него - да си го гледат родителите. Мисля, че на днешните учители им много трудна работата, точно защото голяма част от децата са научени на "ти не си ми шеф".
Уважение и равнопоставеност са две различни неща. Детето не може дори физически да оцелее без възрастните, освен ако няма късмета да стане Маугли. Едно дете е твърде малко и безпомощно и има нужда от авторитет, който да му вдъхва чувството, че е защитено и в безопасност. Малко като виц звучи, но ще илюстрирам мисълта си със следната случка от биографията на дъщеря ми. Била е към 5-годишна, когато с други деца на площадката се обясняваха кой от какво го е страх. И малката гадинка изцепи на висок глас:"Мен не ме е страх от нищо. Мама е толкова зла, че ако някой посмее само да ме пипне, тя ще го размачка". 
Защото възрастният отговаря за детето и има задачата да го научи, а това няма как да стане, когато детето се държи като равно, че дори и по-равно и отказва да приеме авторитета на възрастния. И децата са по-спокойни, когато си знаят мястото.
Не става дума да го унижаваш и командваш, но и не може като му кажеш "измий си ръцете и се преоблечи", да ме застреля със "защооооо", само за да спори. Много се извинявам, ама нямам нерви да се обяснявам с някаква малка пикла и да я убеждавам да си измие ръцете и напише домашните.
Ха-ха, Андариел, много добър отговор
Не става дума да го унижаваш и командваш, но и не може като му кажеш "измий си ръцете и се преоблечи", да ме застреля със "защооооо", само за да спори. Много се извинявам, ама нямам нерви да се обяснявам с някаква малка пикла и да я убеждавам да си измие ръцете и напише домашните.
Ха-ха, Андариел, много добър отговор