ОКТОМВРИйчета прекрасни, стават все по-гръмогласни

Добро утро мами и мишончета. Развълнува ме поста на дамата..... Каквото и да и напишем....е лесно така от страни. Мила Шоши, много кураж и най вече нерви ти желая мила Помисли за опция, някоя жена,ей така да дойде и да ти помогне за детенце и мама. Не знам от къде си, възможно е да има покрай теб жена,да и дадеш някой лев да идва почасово, па макар и тук да пуснеш обява,че търсиш. Не ти не мразиш детето си, на ръба на психическото и физическо изтощение си. Ще ти дам, глупави съвети,които не си ми искала..... Напръскай със светена вода, излезте с детето па макар и за 30 мин навън, пускай и там да слуша децки песнички и да мирясва, виж и зъбите,намажи ги.... Трябва ти още една ръка у вас......Кураж!!!!!

Шошши първо те съветвам след като няма кои да ти помага, наемете човек. Тук в бг мама има за бавачки раздел. Трябва ти помощ, на първо време физическа. Втори човек, който да кляка с нея, докато ти си вземеш един душ. Ти обичаш безкрайно детето си, просто си смазана от умора. Аз бях същата първите два месеца, стигала съм до там, че удрях с юмруци по кошарата и крещях по нея. Веднъж ударих по повивалника и креснах, затваряй си устата, изрод такъв... Вярвай ми не искаш да стигаш до там.
Мен ми помогна музиката, пусках музика и заедно танцувахме, пеех и и непрекъснато я целувах и и казвах, че я обичам най много на света. Уплаших се от себе си, защото бях стигнала до там да пребия двумесечното си бебе.
Но помощ ти трябва на всяка цена.
Наемете човек, почнеш ли да се храниш и да се къпеш ще се съвъвземеш и ще се успокои детето и ще си правите масажи и всичко. Аз минах през този ад, сега сме супер щастливи и тя е прекрасна.
Щом аз успях и ти ще успееш.

Така  си е и.. голямо значение отдава това че емоционалното състояние на майката се  отразява пряко на нейното бебе.. Когато ти си тъжна и уплашена то също е така и започва  да плаче за да изрази чувствата си.. Излизайте на вън ако е възможно свежият и чист въздух влияят отлично в такива положения.. Срещни се с някоя приятелка дори и по тела.  Си поговорете много разтоварва това.. Ще се справиш  

Шоши, разбирам те на 100%. Аз съм викала и на двете си бебета да млъкнат... Ама така със сссъъъсссскане "Млъкнииииуууааагхххттт".
Просто сме хора, това е. Не се обвинявай. Скоро идва пролетта. Ще сте по цял ден навън, ще е добре и за теб, и за бебето.

Бе трябва си помощ и това е. Вчера сина ми се бил идва си с разбита уста, бебока нещо и тя сказва да мрънка и голямата викна....."Мамо излизай от стаята и заминавай да пушиш,аз ще се оправя" Ама многооо мразя някой да ми излопа- Майка лесно не се става, идва ми му лопна една лопата в главата 

Другото, което те съветвам е намери добър педиатър, разкажи му цялото си ежедневие с бебето колко яде, спи, цялото му поведение и ако нещо не е като трябва, примерно храната и е малко или друго да те корегира.
Най вече постоянно я целувай, гали я на голо и казвай - обичам те повече от всичко на света.

Хихих да да и аз Така....
За какво съм ги направила тез деца само да им викам ли.... 
Оо айде моля.. Заминавай че да не стане по лошо... На моменти мога да УтрепА нЕкой 😁✌️.. Хормони... С това се оправдавам 😌

🙌🙌🙌

Подкрепям всичко, което сте казали.
Норичка, май днес си ни рожденичка.  Да си жива и здрава, много обичана и много слушана. Пожелавам ти един прекрасен ден.

Уф, Шоши, и на мен ми хрумва помощник и разходки. Пробвай и с количката в хола, при нас помага.

Моето (чукам на дърво) е спокойно. Но си има периоди, когато ме влудява. Крещях и аз 1-2 пъти, после ми беше гадно, ревях с него, сега в тези моменти гушкам и целувам постоянно и миличко му обяснявам как го чакам да порасне, че да мога да му дърпам ушите ☺
С къпането ситуацията е подобна. Чакам тати да си дойде, че да си измия косата най-после...
Аз пък вчера изкуках, щото се опитах да сготвя. Беб само туй чакаше и влезе във фаза. Е изнервихме се и двамата, пък и манджата ми стана една .... обясних на ММ, че от тук нататък чудеса няма да се опитвам да правя. Ще се готви като той си е вкъщи.

Поста на Шоши ме наведе на мисълта, да споделим и да обменим опит, как се справяме с непосилната лекота на битието с бебетата.
При мен най-трудно е да ми почне деня, сутрин тичам всичко да оправя, научих се да ставам преди нея, за да си измия зъбите, да се среша , да си облека чисто бельо. И аз като Шоши, като нямах никакво време за себе си, почнах да се къпя в четири сутринта. Взимането на душ имаше магическо въздействие.
Четях много сайта Майко мила, за хумор ...
Когато отидохме на ортопед на първия месец на бамбина вярвате ли седях и гледах разни хора, облечени, нахранени, наспани, пият си кафето ... сякаш външния свят се беше заличил за мен, за този месец - викам си, имало живот беее...
Първото ходене на мол с бебето, тя на два месеца - леле, все едно в рая отидох - аз, дето не мога да дишам моловете ...
За да не полудея напълно всяка неделя се уговорихме с ММ да каним гости за час, два ... Направо се раждах тогава, толкова се радвах.
Изобщо зимата е адси тегаво да гледаш бебе, всеки ден дебнеш, да е хубаво времето да поизлезете, да се видиш с някой за две приказки 
Напоследък започнах да гледам новини, това също много добре ми действа. 
Вие как се борите със стреса? 
Но над всичко е музиката. От сутринта я пускам.

Мила Шошши, не си лоша майка. Много сила и нерви ти пожелавам!  Не мога да ти кажа дали нататък ще ти е по-лесно или просто ще овладееш ситуацията. На твое място първо бих търсила физиологичен проблем - има ли му нещо на бебчето, гладно, жадно, стомашни неразположения, зъби, преумора, твърде много емоции и смяна в обстановката?  Най-жестокия и неукротим плач съм виждала от преуморено дете, бебето гледам да го кротвам на 2-3 часа макс будна фаза, иначе става нетърпимо. Ако няма някаква такава причина, много възможно е да отразява твоя стрес. Порочен кръг е, била съм там. Децата и особено бебетата са много чувствителни и усещат настроенията на мама. Неговата нервна система обаче е още нестбилна и неосъвършенствана, оттам и тази реакция. Идеята ми е да сложиш себе си на първо място, следващия път остави бебето и влез за душ ти (дали ще плаче 10 минути без теб или с теб все тая), намери си компания, помощ, дори и само да поговориш с някого, за да не е бебето център на вниманието. Ще мине, търпение и вяра в бъдещето!  Децата и нуждите им се променят всеки ден, когато научт нещо ново и минат в друга фаза също реагират с неспокойство.
Наскоро нещо се сдърпахме с моя мъж. Аз цялата се разтреперах от яд, след две секунди бебето ревна, веднага с нея и двегодишната кака от другата стая. Злепиха се за мен като пиявички и ми реват в ухото, а не ни бяха чули да се караме просто усетиха моя гняв. Стана ми смешно от цялата ситуация и трябваше таткото и трите да ни успокоява.

При мен най-трудно ми беше до преди половин месец,  сходно със ситуацията на Шоши,  и моята бебка беше по ревлива, имаше и ужасни колики, който допринасяха за още повече рев. Да не говорим, че ММ не дава да реве и ставаше страшно,  единственото което малко ме успокояваше, да си повтарям, тя е бебе, ще мине и този период. Аз още се къпя сред нощите, че късно заспива и вечер е по кисела

Момичета, здравейте!
Шоши, хубави съвети са ти дали тук. Разбирам те и аз и се присъединявам към групата на "лошите майки". Толкова лоша и стресирана с първото дете, че не бих споделила, честно. Не знам твоята ситуация каква е, дали е временен стрес покрай физическото изтощение или подозираш депресия. Аз бях болна тогава и една година се учих да обичам бебето и себе си. Това само най-нежно казано...
Както са ти казали, трябва ти почивка, помощ и разбиране от близък човек. Ако е възможно, нека мъжът ти си вземе 2 дена отпуска, пак ще ти е от огромна полза. И да, ти си на първо място в случая, защото ако ти си добре, и бебето ти ще е добре, защото ще си адекватна и спокойна, обгрижваща майка. И не си сама и животът си върви, и това ще отмине, дори и да не ти се вярва през върволицата от еднакви, дълги и изтощителни дни. Ако ти помага, пиши тука. И най-главното, намери някой да те отменя по малко.
Исках да кажа също, че ревящо бебе е един вид известен феномен. Всички бебета плачат, но има такива, които просто не спират да се дерат. Винаги. Не знам какъв е терминът на български. (Ако ти, ге.ст, знаеш, кажи как е Schreibaby.) Ето,обаче, една статия на английски, дано намериш нещо за себе си.
Ох, много сила и търпение ти пожелавам.


https://www.helpguide.org/articles/secure-attachment/when-your-b … t-stop-crying.htm