Пролет чука на вратата, ЮНЧЕТО си стъпва на краката

Ирен,  честито ви зъбче! Ех, от кога чакаме и ние...
Аз ще споделя какви методи сама съм пригодили за моите бебета - може да се окажат полезни за някой друг. Общо взето, всеки ден е изпитание и действам на принципа проба-грешка. Мъниците никога не са спали в нашето легло, освен в редки случаи, когато бяха новородени и нямах идея какво друго да направя, за да млъкнат. Имаше период,  когато спях в тяхната стая или наблизо, за да не се разхождам, като гламава посред нощите. Когато направихме ремонта на апартамента,  ги преместихме в отделна стая и взехме бебефон с камера. Те бяха на 4 месеца. Спалнята ни е през една стая от тях. Много хора ни гледаха накриво и с укор как може да си "зарязваме" сами бебетата. Те били още малки и трябвало да спят при нас или с майка си. Не ги послушахме. Слава Богу, децата бързо свикнаха и не се будеха. Заспиваха много рано вечерта и реших, че не е нормално, но не можех да ги отучвам, затова просто им запазихме часа за сън в 19-19.30 ч. Понякога ставаха кисели, особено когато им се разбърка деня с нови хора или занимания. Реших, че трябва да им създам ритуал преди сън: къпане в 18.30, обличане на пижама и лягане. Само, че храненето се случваше по различно време,  затова започна великото приспиване на ръце. Приспивах средно по 10 пъти на ден, а понякога и по повече. Стигнах до отчаяние, болки в ръцете и кръста. Казах си, че не може да продължава. Нагодих им режима с хранене непосредствено след баня, пижама и преди сън. Храним, чувалче и право в леглото. Гасим лампа, шумове и парно. Започнаха сами да заспиват. Още сме в период на привикване,  но успехът е налице. Премахнах най-тежкото и дълго приспиване. Другите някак се преживяват,  защото са кратки. През нощта,  като се будят с рев, взимах на ръце, люлеех малко и започваха да се превиват. Мъчех се, като грешен дявол да ги укротя. Буквално тичах из апартамента с бебе в ръка. Докато един ден установих,  че се превиват, защото си искат обратно в леглото - очевидно им е неудобно в ръцете ми. И така, люлея малко,  колкото да гушна и успокоя и връщам в леглото. Заспиват моментално. Изпитанието и опитите продължават. Няма единна успешна формула,  според мен. Просто трябва да се вслушаме в децата - да следим поведението им, да експериментираме и да се надяваме с късмет да налучкаме. Племенникът ми е на година и осем месеца. Още не спи нощем. Всички методи са използвани при него. Успех няма. Може би,  просто трябва да го надрасне.

Дени,това че ТМ е съкратен може да е за добро.Тъкмо през тези няколко месеца, в които ще получава обезщетение, ще ти помага за малкия, а и ще има възможност да потърси по-добре работа

И тук мненията ни ще са различни.
Аз смятам да си ползвам докрай майчинството,че и отпуските след това.Т ова, от което се нуждаят децата сега е мама.Какво друго по-важно да им осигуряваме,освен храна ,разбира се!
Да не ме разбере сега някой погрешно.Детето има нужда от щастлива и спокойна мама.Ако майката е потисната от това,че стои в къщи и не изкарва пари,то по -добре да работи!
Ние никога не сме имали високи доходи и не са ми били приоритет!

И аз точно това си помислих - ооо,рай! сега ще имам повече свободно време, той ще помага...ала-бала... НО след 48 часа и тримата вкъщи направо се побърках и се изпокарахме, сега грижите ми са двойно повече , къщата се цапа два пъти повече, всеки ден от сутринта се задава въпроса "какво ще ядем"...ужасссТ! 

Знам,че мъже всякакви има,но той вероятно също се нуждае от време,за да се пренастрои и за друг ритъм,и за други задължения. Най-добре е да поговорите и да си разделите задълженията по някакъв начин. Мъж сам да се сети да свърши нещо нетипично за него е изключителна рядкост,така че раздавай командите със замах