ЕЛП 56 - Зарезанска, Валентинова, проШНУРована

Благодаря за всяко едно сърчице, което давате за Дреболинда, тя си рефрешва непрекъснато сайта и с писъци ме известява за новата бройка гласове  
Четката е много як пич   Жалко, че не се вижда добре, но в долната част на рисунката има малки четчици-фенки, които се бият за него и крещят истерично: He is mine! -No, he's mine! -You mean mine!  

За който се чуди за какви четки говорим, ето:

ей ся станаха  64 на 58 

Пианисима ще свири, Змей Недораслий ще пее  а ние ще подкрепяме с ръкоплещения 

Тъй е! Поздравления¹⁰⁰ на мултиталантливата Дреболинда! Суперстрахотинскисполучлив герой, ще го сърчичасваме напълно заслужено!

Атти, ще оцелееш, и не само до второто, колко още класирания и конкурси те чакат с тия яки деца!  А междувременно ще те съпортваме по елпски, сиреч - кой как може.

Е, навреме потледнах, та дадох девсърчица и аз. По повече не може ли?
Наистина е мултиталантливо това дете Аттино! Риспект.
 

Ако началниците на Картуня не подберат  тази великолепна кисела четка за бъдещите си проекти - ще загубят. Защо бе, мама му стара, толкова са симпатични неприятните герои, когато ги изобразява майстор? А Аттините дечица са майстори, видимо преливат от талант - то е видимо, ясно, отчетливо. Браво! Ще туря едно сърчице. Хайде наш'те!

Напоследък пиша тук рядко, просто съм претрупан с какви ли не дела. Хубавото е, че имам в излишък истории, теми, образи, идеи, фрази, наблюдения, които следва да се положат на хартия, да бъдат споделени. Ама кога, кога?

На около 4 км от пчелина ми се завъдила прекрасна колония пчелояди. То е рядко красиво пъстро пиле с изтънчени хранителни навици и гъгнива брачна песен, нещо като припев на Оскар Бентън. Много, ама много държа да се придържат в диетата си към водните кончета от близкия им гьол и с осите от запуснатите тавани на крайната махала. Ако надушат моите хайванчета, обаче, ще бера ядове. Е, може да унищожа гнездата, но това е варварщина, и в стратегически план - грешка. Помагали плашила с веещи се от тях блестящи ленти.

Ще взема в рисковите периоди да се инсталирам като плашило там. Имам всички дадености за плашило - едричък, търпелив, завеян. Ще стоя там, ще вея станиоловите пръсти и ще си мисля за големите работи.

Да! Да! Има потенциал в една романтична история за пчелояди, сблъскали клюнове над една заблудена пчелица и поставили началото на едно красиво приятелство. Куркума, давай!

Понеже ми е някак лигаво, довличам тази песен: 

Ами да, песен! Залагам 45 лева, че рано или късно ще има едно елпско караоке, на което ще се случат маса микрофонени безобразия, а още и от сорта на алкохолна злоупотреба, например.

Боже, колко хубави адети в темата сме занемарили! Словом: песните и танци на народите. Споделянията за книги, филми, музика, автори. Споделянията на леко извъннормени случки. Наздравиците!! Празните бърборения. Съобщения от типа "обичам ви милимои". Виртуалните обгушвания. И какво ли не още.

Ники, в момента работя над една история - е, не е за пчелояди, не е и чак толкова романтична, съвсем малко е, никой с никого нищо не кръстосва, а просто всичко, както често става в живота, се обърква и отплесва, но съм я обещал на друг - за първото ѝ прочитане. Но обещавам, че и тук ще я сложа.

Куркума, ще я очакваме с нетърпение. Според мен това е изоставената традиция, от чиято липса губим най-много - елпския талант, отприщен в проза и поезия.

Може, Свече, ама по едно на ден.
И аз съм фен на този гамен Четката и особено на клечката, която дъвче надменно и нагло в кривата си усмивка  
Благодаря ви, милимоинки!   Стиснете и по едно палче за Философий, че утре е на битка с математиката 

Куркума, чул те господ! Много съм "за" караокски безчинства, особено за елпски такива. Аз вече не ставам за безчинстване, обаче ми се пълни душата и ще се кефя изключително много. Ще чакам да постнеш някоя от твоите истории. Наистина малко се пие пише вече тук... а беше време, когато не смогвахме да публикуваме...

Не знам коя е най-голямата сума или вещ, която сте губили еднократно. При мен е една банкнота, на стойност тогава около 25 долара, която изгубих в момент, в който изкарвах тия пари за около седмица кърваво бачкане. А веднъж си забравих на игрището кожено яке. И толкова, нищо повече. Изобщо материални неща губя съвсем рядко и по малко, вероятно (по Довлатов) "... из-за неимением оного". *

Но, завъртайки се с гръб към бъдещето, виждам назад толкова много талантливи хора, а да общувам с тях и творчеството им така и не намерих достаъчно кога, и заради това опропастено на практика време ми иде да се хвана за подхълбоците и да се разцепя като калинка. Подминаването на таланта е голяма загуба, а унищожението му - огромен грях. Солженицин има блестящо (и подтискащо тъжно) описание за погубения талант - когато гледа от килията си дима от комините на Лубянка, и поне дин от тях е този, където се горят ръкописите на хора, за които творческият порив е по-силен от страха от сталинските копои. И знаете ли какво си мисли в този момент той? Страхувам се (пише Алекснадър Исаевич), че бъдещите поколения ще мислят нашето за много по-безсловесно и страхливо, отколкото то беше.

Та аз се страхувам, че бъдещите археолози, дето след хилядолетия ще  се ровичкат из прашните харддискове и сървъри на бг мама, оцелели по чудо и разчетени случайно от някой Шамполион тогавашен, и докато ги ги лепят и възстановяват с роботи и акъл, ще се опитват да  си обяснят защо една такава блестяща дискусия (нашата) е спряла съвсем неочаквано. И ще им идват наум всякакви неправдободобни идеи за вулкани, астероиди и чуми. И никак няма и да предположат, че просто ни е мързяло, не ни се пишело, разпределяли сме си времето кофти и тям подобни.

Ами да им спестим мъките, викам. Да дращим тука, по мъничко, ако ще и едно наздраве само.



* за НИКИ: поради липса на такова

Атти, стис от мен!

Куркума, постът ти някак ми напомни за космическата чума, поразила Колеида. След призива ти, като едни същи Алиси Селезньови (много любима героиня от детските ми години) ще се постараем да променим бъдещето.

Интересна тема, Куркума, за изгубените неща. Най-голямото материално нещо, което съм губила, е портфейлът ми с току-що получената заплата. Хубав портфейл, от истинска слонска кожа, подарък от колегите ми за рождения ми ден, много любим. Сутринта си получих заплатата, прибрах си я в портфейла, него в чантата ми, а тя седеше в една рядко обитавана стая в офиса ни, там си оставяхме лични вещи, палта, друг багаж. Към следобед решавам да сляза до кафето, обаче портфейлът ми просто се е изпарил от чантата ми. И просто го няма. Нито най-отгоре, нито на дъното. На второто преравяне пак го нямаше, както и на третото, а и на следващите. Причерня ми. Беше размирното Виденово управление, малко преди зимата с барикадите, когато цените бяха полудели и не беше ясно като дам две трети от заплатата си за наема на мизерната ми таванска стаичка, дали с остатъка мога да си купя каквото и да е, по-голямо от кифла. Разревах се. Така и не стана ясно къде се е продънил портфейла ми. Колегите проявиха съпричастие и събраха някой и друг лев за мен, а шефът ми ми възложи някаква допълнителна работа, която ми плати доста по-високо от нормалното. Както и да е, вързах месеца. И отдавна бях забравила за случката, когато след малко повече от половин година звънна по телефона в офиса някаква жена, потърси ме по име и фамилия и ме пита дали съм губила портфейл. Обясни, че току-що го е намерила на стълбището в кооперацията им, сравнително близо до офиса ни. Накара ме да опиша приблизително какво има в портфейла ми, както и как точно изглежда той и след като се увери, че наистина е мой, ме покани у тях, за да ми го даде. Имаше вътре много визитки и мои, и на клиенти, та се е ориентирала по многото еднакви. Отидох до тях, оставих на жената кутия бонбони, взех си го, всичко беше вътре, дори и мои снимки (с които трябваше да докажа самоличност), с изключение на парите, естествено.

Аз съм изключително завеян, но досега не съм губил портфейл, ключ, телефон. Чист късмет. Връзката ми с ключове е все още онази от детските ми години, липсва само играчката  - един грозноват пластмасов крокосил с монтьорски гащиризон. А за другото - нямай грижа: мъжете винаги се справяме с математиката, поне в рамките на изискуемия минимум. Та, Аттевна, нямате никакви поводи за притеснение.

Но ако все пак в утрешния сблъсък математиката надвие - кофти донякъде, ама какво по-хубаво от това, че ще разбереш овреме, че тя и Философий не се погаждат? Чудесни неща може да направи човек, ако знае матаматиката, но пък може да даде толкова на света, и в случай ако не му е толкоз близка. Знае ли някой, предварително къде е с какво е свързано житейското му щастие? (това пак е Соженицин).

Познавам един чичка, инженер високи и свръхвисоки напрежения. Електрически. На младини го мъчели да свири на цигулка, а той мразел това, а после влязъл да учи електриките. Бачкал по тока цяла живот. Пенсионира се преди 15 години и от тогава насам е щастлив, защото има 12 кошера и 700 квадрата градина. Твърди, че цял живот е искал именно това. Аз се радвам за него, и малко ме е яд - защо е трябвало да минат едни 45 (или 65) години, преди да започне да прави това, което го прави щастлив?

Там е работата, Куркума, че за Философий изискуемото е максимумът, иначе няма да влезе в онова училище, където си мечтае, понеже иска да става програмист. И вместо да ми коди някакви тролски номера по компа, от рода на: безкрайна поредица от съобщения в прозорче: "Ако не сте идиот, кликнете тук - [OK]", "Сигурен ли сте, че не сте идиот - [OK]", "Закусвахте ли днес - [OK]", Но сигурно не сте обядвали? - [OK]", "Значи все още смятате, че не сте идиот? - [OK]" и така 30-40 въпроса, на които имаш само опция ОК, а и не те пуска да вършиш нищо друго по компа, кликаш и се съгласяваш с всичко, включително и че си идиот, само и само да свърши проклетото нещо, обаче то не свършва... та вместо това - да научи някакви по-читави умения, които да му изкарват и пари в някакъв етап по-нататък. Шансовете му да изкара достатъчно са напълно реални, стига да не се заблее нанякъде и да не си допрочете условието на някоя задача.

Днешният ми принос към ЕЛП - ини кустенурки

Атти, доволно ли е детето от днешната борба?