Опитва се да бъде опърничав :) 4 г.

Това е отново етап, който ще премине.
Аз съм я оставяла моята от време на време да надделее за някои неща. Водили сме спор, оставяла съм я дори да вика, но не и да обижда. Беше решила да заплашва, че ще си търси друга майка, казах й че няма проблем и че ще й събера багажа веднага. В смисъл такъв, че не си играя да се обяснявам как няма право да ми говори еди как си. Като иска друга майка, да заминава. Много бързо схвана с кое може шега и с кое не.
Нямам проблем да ми се сърди. Ако смятам, че съм права и че не съм ок да направя компромис, не се обяснявам. Имало е случаи, в които съм грешила -  признавала съм си вината пред нея. Общо взето разговорите ни са като равен с равен. И двете сме рогати, забавно е понякога.

игри с разменени роли - той да е шефът, аз съм детето и изпълнявам.
не всичките игри са такива, просто имахме 1-2 игри. това е достатъчно и през останалото време се държеше "нормално".

също повече време след природата или дейности свързани с физическа активност - плуване, каране на колело, катерене и т.н.

Не помня да е имало такъв период при моят син, когато беше на тази възраст, но в случаите, когато е искал да се налага или се е държал лошо, аз правех същото, което той на мен, аз на него.
Примерно казва ми, че иска да яде банан, аз му казвам - няма пък, няма да ти дам банан, не може, тропам с крак, тръшкам се и така... И после го питам - ето на теб така приятно ли ти е, като правят другите с теб?

Но пък, той от една годинка е на ясла, после градина и май, като че ли там, заради средата, другите деца, учителките, на които попаднахме, почти не сме имали такива ситуации.

Забелязвам го моя син, че започва да ме дразни и да говори лоши неща, като иска да му обърна внимание. Ако имам време да седна и да го разпитвам за деня му или да ми разкаже някоя история от въображаемия си свят, веднага се кротва.

Сетих се за това клипче, гледала съм го толкова пъти и всеки път му се хиля:

Искушавам се да си призная, че веднъж го приложих на практика, но магазинът беше празен и (надявам се) никой не ме видя.

Синът ми скоро ще е на 6. Много ясно си спомням същите описани тук ситуации. При мен единственото, което помогна, беше говоренето. Нито наказанията, нито смяната на ролите, както сте писали. Беше много странно когато един ден, преди около 3-4 месеца, се беше ядосал на нещо. Започна да се тръшка и да вика, след което се сви на дивана и стоя така 5 мин, преди да отида при него. Попитах го дали иска да го гушна, а той ми каза, че е ядосан и иска да го оставя за малко сам, след което сам дойде при мен и ми даде доста подробно обяснение защо се е ядосал. Странното за мен беше, защото доста дълго време се опитвах да го науча, че не е лошо да е ядосан, но в никакъв случай че не бива да обижда или наранява другите в яда си, но все си мислих, че не ме слуша. Та дори и да си мислите, че моментните ви действия не дават ефект, твърде е възможно един ден да се окаже, че са си свършили работата.  И да, твърдо съм убедена, че това е период, в който тестват границите си, затова сега е момента да им се начертаят ясно, за да не е по-трудно в близко бъдеще

И ние сме на същия хал в момента, успокоявам се, че е етап и чакам да мине.

Здравейте. При мен положението е извън контрол, тежко ми е да го казвам, но е точно така. Говоря, обяснявам кое е редно и кое не е, но детето (4г.) не възприема по никакъв начин. Налага се за всичко, не стане ли на неговото започва да посяга, да удря .. Чудя се как е възможно това от 4  годишно .. Когато сме сами вкъщи е горе доло добре положението, но дойде ли някой все едно е друго дете .. Лигави се, не слуша .. Просто вече не зная какъв подход да предприема .. Със смяната на ролите ми заяви, че аз съм мама и не трябва да се лигавя (а той може) обясних, че той също не е хубаво да го прави, че добрите деца не правят така, че не се държат лошо, че не отговарят на възрастните, че не посягат нито удрят, но всичко е за в момента..   После пак се повтаря същото .. Не е бил винаги такъв, около 2-3 месеца е вече в този период .. Освен да се заредя с нерви и търпение и да чакам да премине или нещо трябва да се промени за да не стане по лошо, но не знам къде е проблема .. В мен ли, в сегашната фаза ли .. И на идея си нямам.

aleks.sluncho, съчувствам ви. разбирам какво е да се чувстваш в безизходица.
на ваше място бих опитала тотално да подменя реакциите си в дадени типични ситуации, ако смятате че разчупване на стереотипите е добра идея. възприемете ново поведение в трудните моменти. това обаче изисква огромно търпение и много, много енергия и постоянство.
също и не бих окачествявала (като добро или пък лошо) самото дете, а само действията му. старайте се да избягвате и да го сравнявате с други деца - било то "добри" или "лоши".

Опитвам се да не го сравнявам, знам че това няма да ми помогне, но не зная как да подхождам вече. Днес при личната да имаше как да се отвори земята и да ме погълне .. Умрях от срам .. То не бяха крясъци, то не беше удряне .. Хората ни гледат а аз съм безсилна .. ПРИЧИНАТА - НЕ ИСКАМ ДА ЧАКАМ, ИСКАМ ДА СИ ТРЪГВАМ ..Колко говорене му ударих, че и устата ме заболя .. Нямаше ефект ..  Скоро предстои датръгва на градина и силно се надявам да отмине този период. Мислех, че само при нас е така, но явно съм грешала .. Не сме сами ..

Алекс, абсолютно те разбирам. Същата работа сме и ние в момента с 4г господинчо...
Въпреки, че не изисквам безпрекословно подчинение и понякога му бутам гювеч, то просто къса нерви 
Като се ядоса започва да крещи, че щял да ни накаже (без играчки), че ни мрази, че сме гадни, щял да ходи в дом (за сираци), посяга да удря (като заплаха), и в крайна сметка удря, което не се е случвало преди. Ходил е на ясла, сега ходи на градина, там има удрящи и блъскащи. Ние не практикуваме бой, но в последно време опитах на няколко пъти да го цапна (не с цялата тежест на закона, естествено) и го регистрира много зле, след което последва обяснението от моя страна. Подкрепям това да се окуражават децата да изразяват цялата си палитра от емоции. Опитвам се да прилагам метода на отразяването (май не особено успешно). Наказанията без играчки/Ютуб не действат изобщо (случвало се е няколко часа да си играе с една проста найлонова торбичка, поради пълна липса на играчки, в следствие на наказание, и не му пука). Поемам си въздух, пуша една цигара и си повтарям, че ще мине (абе покрещявам си понякога, няма какво да се лъжем) Успокоява ме фактът, че има и положителен прогрес в тази 4г възраст в доста отношения. Единственото, което не се влияе от какъвто и да е било скандал, е че дори и след като сме си крещели като луди, след 2 мин чувам "мамо, аз тебе много те обичам" (обяснила съм и че понякога хората се карат, но това изобщо не означава, че не се обичат). Тогава разбирам, че не отглеждам демонче 

Когато ме изкара извън контрол съм го пляскала (да не помислите,че го пребивам, после ме е яд и плача, но няма смисъл) крещя когато 100 пъти съм казала нещо с нормален тон и не съм била отразена .. Нито искам да го удрям, нито да му се карам, но то никак не разбира .. Като му се скарам ми вика ХЕМ МЕ ОБИЧАШ, ХЕМ МИ СЕ КАРАШ .. КУКУ (като)  МЕ ОБИЧАШ НЕ МИ СЕ КАРАЙ .. И обяснявам, че обичането няма нищо общо с карането и че дори да го обичам когато трябва ще му се скарам .. Искам с говорене да се разбираме .. Дано като тръгне на градина да се поуспокои .. В това ми е надеждата ..  Желая ви много нерви и търпение (на себе си също) ще ни бъдат много нужни ..

Синът ми е едва на 8м и вече започна да се опитва да "опипва" почвата. Направо като ви чета и ми настръхва косъма. Аз съм изключително търпелив човек (учител съм), но много мразя пищене и  тръшкане. Мога да се обяснявам с часове, да въртя политика, да се правя на маймуна обладана от клоун, но едно тръшкане на земята би ме изкарало от равновесие. Подозирам, че много хорски погледи ще събера някой ден, като го овикам или направо му отупам праха в някой магазин или на улицата
Не мисля, че боя възпитава, но докато се създаде йерархия, все си мисля, че ще се наложат някои схватки, докато се разберем "кой е водачът в глутницата" От там на сетне, като си знаем кой какъв е в семейството, смятам, че нещата ще са по-спокойни.
Боже, как звуча - като един бъдещ родител, който ще си спуква детето от бой Не, не - в никакъв случай, просто наистина смятам, че докато не се постигне йерархия в семейството, мир няма как да има.
За всички ни е ясно, че децата са ни най-важни и че винаги ще гледаме да има първо за тях, а за нас ако остане, но дали е редно те да са на ясно с този факт? Дали не се възползват именно заради това?
Какъвто и да е отговора да възпитаваш деца е най-трудното нещо на света.

Алекс, сцената пред лекарския кабинет ми е до болка позната. С времето се научаваш да изграждаш стена около себе си и да не ти пука, какво си мислят другите. В такива моменти гушвам детето и тихичко повтарям "успокой се, успокой се...". Като се успокои ми иска вода и все едно е друго дете. Тогава предлагам занимавка -  играчка, книжка, таблет. Ако успея да хвана началото, когато все още е в етап на възбуждане се опитвам да сключа сделка" ако се успокоиш и кротнеш после ще получиш ....".
И не бързайте да ме нападате, моето е хиперактивно, та изпробвам какво ли не, докато уцеля, това, което действа.

Съчувствам на всички ви и ви пожелавам силата да бъде с вас Според мен правим каквото можем и се учим в движение. Сълзите и гузната съвест явно са постоянен спътник при отглеждането на деца. Ако можеше наистина децата да идват с инструкции за употреба... Понякога се чудя как по дяволите ще се справя с пуберитета на сина ми, това ме плаши доста повече

Mama Ru, като стана дума за хиперактивност, забелязала ли си дали сладкото и захарта да му влияят? Аз преди около година открих тенденция синът ми да е като свободен електрон след повече консумация на захар и разни боклучки от магазина. Има и доста статии на тази тема, преди не им вярвах, но имаше един период, в който синът ми почти не кусваше сладко от магазина, а у дома наблягаше на сушените и пресните плодве, и тогава видях огромна разлика в поведението му. Можех да му задържа вниманието доста по-дълго, беше сравнително спокоен и нямаше чести изблици, както до преди това. 

Като цяло ми се струва, че онези, които са писали разни статии за бебешкия пуберитет са забравили да споменат, че има подобен период около 4-тата годинка. При нас отмина що-годе бързо, но сега се чудя дали няма още някакъв период, за който са забравили да споменат и предстои да ни "покоси"