Искам да кажа ... (108)_06.02-12.02

Лина, честито и успех на новото място.

За носените дрехи, щом се прибера веднага се преобличам с домашни. Тези с които съм била, обикновено заминават за пране.
Дънки понякога нося 2дни, ако преценя че изглеждат ок.

Сака рядко нося, и то само зимата, когато имам и палто върху тях. Прибирам на закачалка в гардероба.

.

Транспорта, Гена, транспорта....

Лина, честито!

Белинда, и аз точно същата със стола - имаме си с ММ по един стол в спалнята, на който си мятаме вечерта дрехите - сутринта ги премествам в коша или в пералнята. Понякога през деня отивам с блузата само до пазара и се връщам - мятам я на стола, грехота е, казвам си да я пера, за толкова малко носене, ще я облека утре пак до пазара и после ще я хвърля за пране. Обаче на другия ден не ми се облича носена, взимам си нещо чисто и пак така. И после, като зареждам пералня, обирам ги от столовете тия, дето щяхме да ги обличаме поне още веднъж за два часа. Майка ми, като дойде у нас, се хваща за главата - намерили сме, че премерили и сме се превземали с това пране. А че тез прахове в природата остават, хич не ви пука, казва.

Ха , и аз имам стол като Белинда  
Пералнята всеки ден си върти.
Робота ми е ЛГ , 3г вярно ми служи , не мога без него , Лили му викаме в къщи, ММ се разбира с него всеки ден го пуска и вика " Прахосмукачка всеки ден пускам , моята жена е попаднала на мъж"  
Докато не уточня , че му натиска копчето.

Дъщеря ми като малка  не даваше да й сложа ластик, фиби, диадема - нищо, после имаше розов период, всичко беше розово.
Сега - прическа , дрехи в тон , вече даже сама си ги глади.
Кипруша е , но не е прекалено.
Бяха й подарили като по-малка комплект сенки , червила , ружове ,за мой ужас , беше 3-4 г.
бях забранила да се маже , но тя ме издебнала , намазала се , и цялата се беше изринала.
От тогава - нищо!
Сега си взима гланц - Хелоу Кити и  Тийн парфюмчета от Зара.

И аз оърви се преобличам. Просто не търпя да съм със същите дрехи  , с които съм била. Всичко засилвам директно в коша. Единствено някой панталон да обуя 2 пъти ама много рядко. На работа не носим дънки ( по етикет), за това чакам събота и неделя с нетърпение да се нахлузя в някой чифт дънки и суитчър. Имам колежки, които могат цяла седмица да изкарат с едни и същи дрехи... Ужас някакъв! Добре, че съм в стая с колежка, която държи на хигиената и е винаги изпипана и ухаеща много добре В цялата сграда можеш да усетиш кога сме минали ние двете по коридорите  

Неприятно ми е. Обичам в гардероба и по шкафовете всичко да изпрано, да мирише на чисто и между дрехите слагам сапуни, та още по на чисто да ми мирише /хем гони и молци/. Обличаната дреха, дори и за малко, се вмирисва на...ми, на носено Не е нужно да е гадно - под мишниците блузата мирише на сух дезодорант, отгоре на парфюм и т.н. Може да е  малко, може да не се усеща даже, ама аз си знам и би ми било неприятно да я прибера при праните дрехи. Затова си имам стол
А пък дреха, с която съм се качвала в градски транспорт абсурд да не изпера веднага след събличането. Че аз сядам по седалките, дето и клошарите ги ползват. Вкъщи дори на дивана в хола не бих седнала със същите дрехи, камо ли да ги прибирам в гардероба.
Ама нямам драма с това - кой както си е свикнал

И аз имам такава колежка, ама казаното да се приема с отрицателна нотка....и сме ѝ казвали да не се облива с парфюм....ефект никакъв. А в асансьора е чак задушаващо.

Ох, съжалявам, ама и аз си помислих същото Не е много за хвалба, ако всеки може да познае, че ти си минал по коридора

Знам... ама просто понякога не се усещам. Все си казвам,че ще пръсна по-малко.

Шофьорска книжка имам, взех я от раз. Когато бях на 24 г. и имах голямо желание да се науча да шофирам, нашите ми дадоха 240 лв за шофьорски курсове, обаче тогава ММ каза, че имаме една кола и той не може да си представи да слезе от нея, за да карам аз. Пък ако не карам веднага след курсовете, няма да свикна и като така нямало смисъл да карам курсове. С парите си купих кожух, много се носеха тогава и много топлеха. През следващите 16 години той постепенно взе да съжалява, че нямам книжка, защото всички дейности с кола минаваха през неговото участие. А в това време познатите ни жени, които шофират, вършат маса работи с кола, без да ангажират мъжете си, пък и ги возят вечер, когато са пийнали една ракия. Т.е. завидя им и започна да ме врънка да взема книжка. Аз вече не исках да шофирам - за тези години вече бях натрупала страхове, бях се наслушала как от жена шофьор не става и нямах желание. Обаче не можах да устоя на натиска и се записах на курсове. Бях на 40 г.и в курса само момичета и момчета на по 18. Тогава за пръв път разбрах, че остарявам, защото едното момче ме нарече "лелче" - Лелче, вика, ама мноу си добра на полигона!
Инструкторът се ядосваше, че на мен и на приятелката ми, с която се впуснахме в това приключение, трябва повечко да ни се обяснява в началото - на момчетата, казва, само им казвам кое къде е и веднага подкарват колата. А с вас много обяснения трябва...И какво образование имаш, висше ли? Мале, мале, само не ми казвай, че си лекарка, е тия най-трудно взимат книжка! Успокоих го, че не съм лекарка.
Дойде време за изпита  - листовки, полигон и кормуване. Момчетата ги скъсаха всички до едно на листовките, ама "лелчето" нали си е отличничка и си е свикнала да си учи, взе си листовките, взе си полигона, че и кормуването. От цялата група само лелчето си тръгна с книжка. (Приятелката ми и нея я скъсаха на листовките.)
Дотук добре, обаче после не ми се получи много с шофирането. Мъжът ми не беше доволен как се справям, "мъчела съм двигателчето", казваше. И един ден както карах към вилата и той мрънкаше, че тая кола имала и други скорости и че така бендиксът щял да изгори, отбих вдясно, изгасих, изкарах ключа, дадох му го и му казах "карай си!". Амаха, казах си, трима шофьори имам вкъщи, аз всичко правя за тях, те пък да ме возят!
Сега малко съжалявам, че тогава така се врътнах и не бях по-търпелива, но от друга страна си давам ясна сметка, че щях да се натоваря допълнително със сума ти дейности, които така успявам да разделя с мъжа ми или да му ги прехвърля.
Сега ако се върна назад, бих се постарала повече, все пак. Иска ми се да можех да шофирам.

Гена, аз също много им се чудя на купуващите в Младост, хеле пък при тия космически цени. Като ме питат за мнение, винаги казвам това, което и тук написах, ама не винаги не чуват
То е нещо страшно, не кошер, а не знам какво. Ние сме в стар блок на една малка уличка срещу т.нар. парк Въртопо - е, преди гледахме към парка, сега гледаме към редица блокове, зад които строят още една редица блокове. Вече и зимната пързалка за шейни я няма.

Ох, не мога да не споделя един виц, който прочетох в нета по повод драмата с парното:

Младеж от "Младост" търси девойка с бойлер за кратка авантюра


Ужас е това. Леля ми е в Мусагеница, каза, че са затворили училищата. Вчера имали парно за малко, но днес пак не. Добре, че навън не е студено. Пък за къпането - м'чи тя зимата колко е

Много пишете, не мога да ви смогна

Умрях от смях с малкото Жаки и кокосовото масло  

Белидна 

Правя интервюта за работници и имам чувстовото, че и в Търново са спрели топлата вода или просто всички некъпани минаха през офиса 

Робот нямам, но бих имала. Изобщо всякаква технология, която би ми подхранвала мързела е силно желана  
Стол за дрехи и аз имам, даже два. На единия седи чистото пране и чака ред да си отиде в гардероба. На другия седят домашните дрехи. Вечер обличаме домашните дрехи и мятаме дрехите, които според мен не са за пране. Сутринта слагаме там домашните дрехи, а тия, дето са ми се стрували ок заминават за пране 

Четейки ви за Младост правя паралел с нашия град. Сега, покрай курсовете, карам из кварталите, които иначе не са в обичайния ми маршрут и направо съм шокирана. Изникнали са блок до блок, срещу блок, върху блок. Някакво ужасно струпване на нови блокове. Гледат тераса в тераса, никакво място за въздух няма. И понеже проучвах цените скоро направо не знам как някой би си го причинил, честно. Приятелка живееха в един "комплекс" от блокове със затворено между блоково пространство по средата - ами ужасно е. Чува се и се вижда абсолютно всичко, лятото беше кошмар. Един хърка, втори прави секс, трети си бие жената, четвърти слуша Цеца... И това в ново строителство за 100 хил. Умът ми не го побира.

Много ми е интересно като разказвате за момичетата си - дъщери и внучки. За мен това е един непознат свят.
Аз до 19 годишна съм ходила с престилка на училище, а пък за извън училище не оставаше много време и нямахме чак толкова много дрехи по тогавашно време. Така и нямам някакъв индивидуален стил на обличане.
Нека се кипрят, така се научават. После ще знаят кое за какво и кога.