На море в Гърция 2017

Ден първи – отправихме се към Гърция малко след средата на август с планирана първа нощувка в Мецово. Това градче някак си все ни бягаше встрани от магистралата, а бях чела колко е приятно, така че този път беше набелязано като първа цел по трасето. По магистралата след Солун ни запра силен дъжд, който после вече при тунелите стана и ужасно студен. Съвсем не ни беше морско настроението – сиво, мокро, студено..... Валеше толкова силно, че на няколко пъти обиколихме Мецово преди да си намерим хотела. Миришеше на печки с дърва. Настанихме се, дъждът взе, че спря, тръгнахме на разходка. Добре, че сме гърмени зайци и не тръгваме на море без дебели дрехи и якета Пекна слънце, появи се дъга – Мецово наистина се оказа прекрасно планинско градче, кипро, чисто и с гледки на всички страни. Къщите и хотели наподобяват нашите възрожденски къщи, с миндери с халища и шарени черги. Насочиха ни за вечера към To Koutouki tou Nikola - https://www.tripadvisor.co.uk/Restaurant_Review-g736014-d5011158 … egion_Epirus.html
Облизахме си пръстите! За месоядните да кажа – най-невероятното клефтико, уникални агнешки котлетчета и кокуреци, на които сме попадали! Семеен бизнес с любезни и усмихнати хора, които посрещат и изпращат доволни клиенти. Понеже едното ни дете не яде месо, а ястия без месо в менюто липсваха, веднага ни предложиха алтернативи и спасиха положението със запечена фета с домат и подправки – много вкусна (и не толкова солена, колкото печеното кефалотири). Също липсваше в менюто, но ни направиха микс от местните сирена Мецовоне, Мецовела и другите не запомних, които бяха всички страхотни на вкус. Бях чела за тях, както и че се продават на безбожни цени от мандрата, които цени бяха изненадвали и любители на скъпи френски сирена. И понеже всъщност основната цел е пътуване, а не гастрономия, за таверната ще кажа още само, че веднага решихме нощувката на връщане да е пак в Мецово (вместо планираната в Янина/Йоанина), а вечерята пак на същото място Оставените от нас 5! евро бакшиш пък ни донесоха специалните благодарности на момичето – диск с любимата музика на заведението.
Ден втори – Отправяме се към Лефкада и Василики с предвидени 3 нощувки тук.
Сутринта лятото се беше върнало и смело продължихме към Василики. При предишно идване на Лефкада бяхме вече разгледали северната половина, която с нищо не ни впечатли. По метода на изключването заложихме на южната, а и уж от Василики тръгваше ферибота за Фискардо, с който трябваше да продължим към Кефалония. Ударихме тук с планирането греда, понеже пристанището във Василики беше в ремонт и целия сезон корабите тръгваха от Нидри, което наложи леко по-ранно ставане в деня на отпътуването. Но все така не съжалихме, че останахме във Василики, което според нас е най-приятната част за настаняване, с повече простор от останалите нагъчкани с къщи и туристи селища. Във Василики има място за всички – плажуващи, къмпингуващи, сърфисти, кайтисти, велосипедисти, тичащи и практикуващи всякакви видове почивка. Вярно се оказа, че пясъкът е само откъм Понт(д)и, откъдето обаче бяха и многото хора на плажа. Ние избирахме да се разположим някъде към средата, където плажът е чакълест, но пък в морето е пясък. Всичко необходимо има във Василики – сладкарници, таверни, пекарни, магазини, туристически лодки и корабчета, банкомати, бензиностанция/газстанция (на която дори приемат карти за плащане) – никакви липси не открихме. Настанихме се в хотел, ръководен от една македонка, която много се зарадва, че има с кой да си говори на „нашенски“. Много симпатична жена. Зачисли ни и един шарен котарак за престоя, който си имаше определен стол на верандата ни. Обикалохме за тези три дни и южната част на острова. Егремни за съжаление беше пропаднал в началото на същата година и не успяхме да видим. За Порто Кацики се класирахме рано, така че успяхме да му се порадваме без тълпи – те започнаха да прииждат след 11ч., а ние удържахме на наплива до към 12ч., когато се изнесохме. Наистина прекрасни цветове на вода и плаж, но някак си, освен че е красив, с друго не ме грабна този плаж. Така наречените „драматични плажове“ май са само да видиш, да се снимаш, но не е да останеш с удоволствие целия ден, че и да се върнеш. При все, че хората са само до огражденията, през цялото време не можах да се отърва от чувството, че камъните ще се изсипят драматично от надвисналите скали върху нас.
От близките до Василики плажове ни харесаха един-два малки, които бяха също каменисти и пренаселени. Имената им не запомних, обаче има един плаж Афтели, който се намира на 3-4 километра в източна посока от Василики, чието име няма да забравя. Плажът е много малък и много красив. Уловката обаче е пътят. Тесен колкото за една кола, наклон около 80 градуса, завои и пропаст от едната страна. Вече тръгнали да слизаме, се засякохме с един италианец с Паджеро, който изпадна в ступор, държеше се за главата и викаше – Мамма миа..... При положение, че имаше отбивка за разминаване само 5м. надолу, италианецът отказа да мръдне Паджерото и се наложи да караме 150м. назад по така описания път. Честно, от толкова пътувания, никога не съм се изправяла толкова на нокти в колата.... Като слязохме долу от втория път, колкото и красив да беше Афтели, направо ми се отщя да го гледам. А беше и толкова пренаселен, че игла нямаше къде да се хвърли.
Лефкада според мен е райското място за хора, които разбират почивката си изцяло в спортове. Навсякъде имаше самостоятелно или на групи бегачи, велосипедисти, табели за организирани обиколки от всякакъв вид.
В резюме Лефкада покри очакванията, че не е нашето място, но нямаше как да го установим, преди лично да сме я пропътували.
Ден пети – Сбогом Лефкада, привет Кефалония.
Рано сутринта се натоварихме към Нидри, откъдето тръгваше ферибота за Фискардо. Добре, че имахме резервация! По пътя не срещнахме толкова коли, колкото чакаха на пристанището, а корабът съвсем не е голям. Пътят от Нидри е с около половин час повече, отколкото е обичайно от Василики, така че след около 2 часа акустирахме във Фискардо. Градчето се оказа толкова живо, шарено и приятно, колкото очаквахме. Организацията по разтоварване и натоварване на ферибота беше перфекта и въпреки тесния път и многото коли всичко вървеше като по конец. Опознавателна разходка във Фискардо, откъдето се отправихме по северния бряг към Асос. На път за Асос спряхме на уникално бяло плажче с труден достъп. За съжаление осите ни нападнаха на талази, както и другите посетители на плажа, така че набързо прибрахме багажа и потеглихме. Следващата ни спирка беше Асос, който, освен за снимка, с друго не ни изкуши. Оси - отново на талази и вече леко се притеснихме от този факт. Взехме да връщаме лентата назад и се сетихме за странните пушещи неща по всички маси на таверните във Фискардо – очевидно е било заради крилатата напаст. От Асос се отправихме към Аргостоли с междинно спиране на Миртос. Миртос! Впечатляващ, респектиращ, драматичен плаж. И въпреки това не беше от плажовете, които ни станаха любими в следващите дни.
В този първи ден подминахме Аргостоли и се настанихме във Влахата. Много бях чела по темата препоръки къде да се локализираме и се бяхме спрели на отсечката Мусата-Влахата-Лурдата. Те буквално се преливат едно в друго, само дето Мусата и Влахата са на височина и морето се вижда надалеч със Закинтос отсреща, а Лурдата си има плаж, заради което и е по-гъсто настаняването. Между другото в тази част на острова се намира единствената газстанция.
Паркирахме под маслините и се настанихме в Делфиниа - https://www.tripadvisor.com/Hotel_Review-g2543569-d2664934-Revie … nian_Islands.html
Живот и здраве, някой ден, като се върнем на Кефалония, пак там бихме отишли. Собствениците са невероятни – Регина говори 5 езика и урежда със замах всякакви случаи, включително случая с нашата повредена кола. В деня на настаняването ни чакаше със заредени в хладилника студени напитки, карти на острова и околността и готовност да отговаря на всякакви въпроси. Почувствахме се у дома си от първия миг. Получихме и новия си домашен любимец – игриво рижо коте. По цял ден обикаляхме острова, а вечерите, когато не ни се ходеше другаде, почивахме на верандата с невероятна гледка срещу нас. Нощем – вятърът в маслините и звукът на цикадите беше единственото, което се чуваше. За да се почувстваме съвсем по кефалонийски, имахме и земетресение за разкош. Разлюля ни здраво, постраснахме се доста.
За наша изненада във Влахата нямахме никакви смущения от насекоми – нямаше нито комари, нито оси, което чак пък съвсем без хич ни се случи за пръв път в Гърция. Говорихме си по повода с нашите домакини и те нямаха обяснение на фактите. Преди 3 години било обратното – нашествие от западната част, спокойствие от източната.
Както писах, бяхме подробно запознати от домакините с околността, които ни съобщиха, че всъщност никое от местата за хранене наоколо не било твърде зле. Твърде зле? Такова нещо в Гърция не ни се беше случвало с храната. После обаче разбрахме какво са имали предвид. Твърде малки порции за доста висока цена плюс куверт на глава, както в Италия. Точно над Делфиниа имаше таверна с добра храна на добри цени, която беше винаги пълна. Поради това няколко пъти си взимахме и за вкъщи. В нея се предлагаха печени меса, мусака, кефалонийски пай и нищо морско. До таверната пък имаше пекарна с чудесни закуски за сутрините и местен зехтин, от който си купихме за вкъщи. И понеже на целия остров харесахме само още едно място за хранене (в Аргостоли, там вечеряхме 2-3 пъти), ще разкажа и за него. Таверна Калафатис, точно до водата - https://www.tripadvisor.com.ph/Restaurant_Review-g780715-d228688 … nian_Islands.html
Попаднахме на нея още при първата си разходка в Аргостоли. Една любезна какичка с правилен маркетингов подход ни покани да опитаме тяхната домашна кухня, в която освен това предлагат детски половин порции на половин цена. Знаейки вече порциона на острова, явно учудено съм започнала да повдигам вежди, защото какичката веднага добави, че те все пак са дастатъчни да се нахрани едно дете. Посъветва ни да побързаме, защото все още имало маси до водата, което на нас не ни се видя кой знае какво в момента. Възползвахме се от предложената ни маса и получихме невероятни порции с храна – достатъчно големи, че даже и гарнитура бяха сложили, вкусни и пресни. За разядка ни сервираха препечен хляб със зехтин и някаква чеснова паста, която не беше скордаля, но беше много вкусна. Тъкмо хапвахме най-после риба и октопод с огромна наслада, когато хората от таверната наскачаха и почнаха неистово да щракат с фотоапарати. Оказа се, че Калафатис си има домашен любимец Карета-карета, която всяка вечер си навестява вилаета и всъщност това е бил основният зор за маси до водата! Програмата в Калафатис продължи с изпълнение на живо на мъжка музикална групичка, която свиреше и пееше тихо и приятно странни песни, наподобяващи италиански.
Толкова за яденето на Кефалония
През следващите дни обиколихме много плажове – и пясъчни, и каменисти, и организирани, и пусти, до летище, с оградени костенурчи яйца и какви ли още не.... Може би любими ни станаха измежду всички Каминия и Ай Хели.
Мисля, обаче, че най-навътре в сърцето ми остана денят, в който бяхме на полуострова. По съвет на нашите домакини карахме до Петани, след което отидохме на Кси и оттам се прибрахме с ферибота до Аргостоли.
Петани, ах, Петани! От всички плажове на това лято (а дали не и на предишните?) Петани остана моят фаворит. Толкова красив и същевременно уютен, за разлика от драматичните Миртос и Порто Кацики. Невероятно съчетание на тюркоазена вода и бял плаж с хиляди риби на сантиметри от брега – червени, сини, карирани, многоцветни.... Почти целия ден бяхме забили лица с маските, а дъщеря ми си беше нарекла местата – рибешкия град, рибешкото събрание......   
В ранния следобед се отправихме към Кси. Само на половин час от Петани, а такава невероятна разлика в цветовете! Бялото този път се съчетаваше с охра и червеникаво и много фин пясък. Настанихме се в най-западната част, където имаше малко хора и свободна зона. Там останахме до късно в топлия августовски ден, след което се отправихме към Ликсури за ферибота. Попаднахме на новата линия, която вози буквално за 10 минути до Аргостоли, и освен това е супер луксозна – с wifi, мокет, стюардеса......, поради което се почуствахме леко неудобно след целодневния плаж.
Плажуването ни на Антисамос приключи бързо – рояците оси се явяваха в момента, в който някой извади ябълка или вода. Красив плаж, безспорно, но буквално след два метра дъното изчезва и става бездна, чак ни беше страх да гледаме с маските.
Роболата не може да пропуснем от този разказ за Кефалония Наистина отлично се съчетава с морска храна и наистина Агиос Герасимос е много по-добра от останалите. Освен винарната на мястото има магазин на крайбрежната в Аргостоли, където може да се пробва.
Пътищата – навсякъде добри, дори и планинските, кадето бяхме само ние и козите. Има едни серпентини между Миртос и Аргостоли, които силно наподобяват Трансфагарашан.
Връщането ни беше Сами-Астакос, доста по-бързо от другата възможност. Денят беше 3-ти септември, уж вече извън сезон, но добре, че имахме резервация! Вярно, нямаше много коли, но като започнаха да товарят камиони, цистерни и какви ли не едрогабаритни машини, корабът се напълни.