ТРЕТИ клас - 3 тема

И аз смятам, че трябва да се казва, а по-възрастният ще реши дали е нещо безобидно и дали да се намеси.
Ето моя приятелка разбра от друго дете в класа, че детето й редовно бива тормозено от съченици. Хвърляли му кутията за обяд, блъскали го и т.н. Изобщо не е споделял с нея преди това.

При нас се е случвало да наказват класа с повече домашно по англ., но си мисля, че по-скоро госпожата го е ползвала като повод да даде това, което по принцип е решила да даде като домашно.
Това с пропускането на физическо ми се струва ужасно глупаво. Първо ако е друг учител по физ., той какво прави, ако се пропусне часът?

И аз съм За, особенно при по-малки деца да се "порти".  Те не могат да преценяват опасностите.

Ако не си траят наказвам (като оценявам това, че не се "портят" един друг) и двамата/тримата. Наказанието зависи и от това има ли пострадал. Но ако се знае виновникът, само той го отнася! Не, че другия/другите ще похваля, погаля...

Хелоу
Ние се завърнахме от ски заредени и почернели. Дребен ще има да наваксва малко тестове от миналата седмица, но не се оплаква.

По ЧО и на нея й се скучно и трудно учи уроците. Посъветвах я да пробва да ги резюмира - да си извади най-важното на лист и него да чете, май се получава засега. Днес ще има тест, та да видим.

Виктоалиа, прекрасна балерина имаш, пу пу. Много обичам балета и още страдам, че Дребен се отказа.

По музика, рисуване и ДБ се забавляват предимно. Учителят по музика дава на Дребен на свири на пиано валсове и менуети и на децата им харесва. По физическо обаче дисциплината е желязна. Явно това с клякането е много модерно, защото и при нас се ползва за наказание редовно. Обичайно заради едно дете целият клас го отнася. Та така.

Мяуче,

Много ми се иска да измисля как да отпразнуваме 3-ти март, така че да го почувства като празник малката. Водила съм я във военно-историческия музей миналата година, но май не я грабна особено. Приемам идеи.  

 
 

У нас изпълнителната власт е слаба (защото заедно със законодателната е изцяло и единствено в мойте ръце). Тоест, така се получава, че повече заплашвам, отколкото реално да наказвам, просто защото почти никога няма как да проследявам за изпълнението на наказанията (което е много лошо, но още не съм намерила сили за нещо по-различно).

За да стане ясно, ще дам пример: отнемам телефона, поради „злоупотреби“ (непозволено използване), но докато съм заета с малчо или с нещо друго, а не е като да няма с какво, момичетата (едното или двете) ме дебнат и отново се сдобиват с въжделенНия телефон. Ако го скрия на тих режим, после пък и аз самата не мога да го намеря.

После, ако се бият, дерат и пр. (това важи за момичетата), държа сметка и на двете, защото, независимо кой е инициаторът, участват и двете страни. В клас това определено не е така.

Друг пример е лишаването от телевизия или филмчета (имат половин-един час вечер, посветен на това занимание). Е, да, ама ако искам нещо да свърша вечер, трябва да пусна нещо мъничко на малчо (за да не ми виси по крачолите) и момичетата веднага се зареждат и те пред екрана. Ако не пусна, започват да се джанкат (както вика баба ми) и още не са се научили да играят ТРИМАТА заедно, макар че вече има зачатъци на приобщаване на малкия.

Та такива ми ти работи.

Относно „портенето“, за мен това да обърнеш внимание на учителката за проблемно поведение, особено когато те касае, не е портене, а необходимост (малко неприятна за учителите, но няма как). При нас класната първоначално беше забранила на класа, цитирам по памет „да я занимават с такива неща“. И така, нашата Калина известно време търпя разни дребни издевателства, за които споделяше само с нас, като нейни родители. В един момент се почувствахме безсилни и лъв ми се обади на класната, която много подло споделила с родителите на тормозещото момче, отказвайки да ни срещне с тях за разговор. В резултат дори не се поздравяваме. Не че ще взема да сложа край на живота си поради това обстоятелство, но е тъпо...

П.П. Ronique, училището е 48 ОУ, имаме ли съвпадение?

Yes

Е, начи от там иде „модата“ с клякането.
Ся остава и да са от един клас, но не вярвам.

мяуче, т.е. вместо да разреши проблема там, където е възникнал, го е прехвърлила между вас - възрастните?

що ли не се учудвам.  

при вас има ли такова категорично разделяне на момчета-момичета?

Аз не знам за полова дискриминация, при нас май няма засега.

При нас още не - задружен клас са. Макар че има една-две девойки, които май взеха да се делят. Но класът е момчешки, което би обяснило донякъде, че все още играят заедно, а и тоталната липса на дисциплина също.


Edit: На 5 март Уча.се организира 12-часов математически маратон.
http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2017/02/28/2926232_uchase_o … setchasov_onlain/

права си, не е работа на никое дете да ми донася какво е направил или не направил моя син. за целта си има учител, който има поглед върху това какви ги е вършил и да ми каже, ако прецени, че е важно или трябва да взема някакви мерки.

но е важно и нужно детето да иде при учителя и да каже, че Х го е ритнал в слабините, а заедно в У са го е ритали след като от болка е паднал на земята.
и не е доносничене да ми го каже, след като никой не е сметнал за необходимо да ми се обади или да вземе мерки.

понякога е споделял за неща, които не го засягат, но са го впечатлили.  не го спирам - използвам информацията. обяснявам му как се е почувствало едното дете, как другото и защо не трябва да се прави така, а иначе.

Както се казва - 1:1.

+1
Важно ми е да знам какво се случва в училище, дори и детето ми да не е пряко засегнато. Правя същото - стимулирам го да споделя, обяснявам кое всъщност не е забавно и питам как би се почувствал на мястото на този, дето му ритали чантата по пода например.

В нашето училище чат-пат имат часове с психолог, с когото дискутират разни неща, свързани с човешките взаимоотношения, а в частност с взаимоотношенията в клас и правилата в у-ще. Не мога да изкопча много инфо от детето (не се и опитвам яростно), но определено проявявам интерес и подпитвам.


Халюша за щастие е от споделящите, така че съм доволна и се надявам да продължи в тоя бодър дух, за да мога да ѝ бъда от полза (и дай Боже, да мога, че на моменти съм не много адекватна майкиня аз).

Мисля, че всички правим разлика между доносничество и споделяне, така че общо взето сме на едно мнение.

П.П. Морена, позволих си да погледна твоите ястия и съм силно впечатлена, освен че съм проточила едни лиги... За съжаление ние имаме голям проблем с храненето на Калина, за който дори не ми се споделя днес. Но най-общо, яде само 2-3 неща и налита на сладко като обезумяла. Досега не съм намерила решение.

Благодаря за комплимента. Това е първото състезание с новата преподавателка, а ако се представели добре, после в Германия можело да се ходи, за това е драмата  . Госпожата обеща да направи всичко възможно за по-късен час, за да успеем да стигнем.
Мяуче, и Михаела няма кой знае какъв талант за балерина, но с времето нещата се оправят. Аз нямам амбицията да я правя прима, но балет оформя фигурата, стойката и има дисциплина. За това настоях да продължи да ходи, когато беше в период на голямо мрънкане и рев, че не искала да ходи. Сега се радва, че не се отказала, въпреки че пак понякога мрънка, че я боли всичко  . А за наказанията по мое време също сме били наказвани всички, заради някой прегрешил. Вчера Целия клас на Михаела е наказан с патешко ходене, защото са започнали да се карат на народна топка  . С наказанията в къщи и аз съм действала като Узи. Преди живеехме със сестра ми в съседни апартаменти, и племенницата и Михаела бяха все заедно, като не видя или не кажат, кой е виновен или по скоро всяка сочи другата за виновна и двете съм наказвала. Майка ми също така ни е наказвала със сестра ми  .
В нашия клас също няма делене на децата по какъвто и да е начин. Поне до сега, че класната ни е вече месец болничен и не се знае до кога ще е, та друга учителка я замества. Михаела не е от споделящите деца, но я насърчавам колкото мога да споделя с мен или баща си.

Така е, смятам и аз. 
Благодаря, Мяуче! 
За сладкото -
Гушкан разказва, та чак в повече ни идва. Особенно като сме на масата...