За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 180 142
  • 22 060
  •   1
Отговори
# 14 070
  • Мнения: 3 811
Като стана дума за външния вид, в темите за мода тук редовно се коментира не модата, ами колко са дълги краката на 2-3 форумки с някакво превъзбудено възхищение. Примитивно.

Хаха, ФрауДанна, забелязала съм го и аз и е супер дразнещо. Като секта са, каквато и снимка да се пусне - аууу, какви дълги крака!

Аз съм ниска, но страшно пропорционална и спортна и никога не ми е бил комплекс ръста, даже след едни години е по-добре да си дребен, защото човек изглежда по-младежки. Голям бюст например не харесвам по същата причина, някак тежко стои, като на матрона и за мен добавя години и визуално килограми.

# 14 071
  • Мнения: X
Аз все бях най-високата в класа и дори и в 12ти клас имаше 2-3 момчета малко по-високи от мен. Затова ми е странно, че дъщеря ни е по-ниска от мен засега и надали ще ме задмине.

Мисля си за пътувания, море, почивка и нови начала. Но и за други наложени мерки, за да се случат тези неща..

Последна редакция: нд, 15 май 2022, 03:42 от Анонимен

# 14 072
  • София
  • Мнения: 14 286
Е ти си писала, че си 1.80. Рядко ще имаш конкуренция на ръст, даже и сред средностатистическия източно и южно европейски мъж.
Аз пък искрено се радвам на момичетата в темата за 40+. Наистина изглеждат страхотно.

# 14 073
  • Мнения: 10 697
Съвсем по темата вчера ми попадна тази картинка, макар да не е точно така, защото и дебелината и анорексията за различни от ръста…

# 14 074
  • Мнения: 8 144
Мисля си за поредната нова страница.
И че вече нямам търпение.
И че всичко най- хубаво тепърва предстои.
****************************************************************************
За изгубените/ обезсмислили се приятелства.
За черупката, в която някои предпочиат да живуркат.
За измисления розов балон на много хора.
За късмета да осъзная, да избера и да бъда това, което съм.

# 14 075
  • Мнения: 1 421
Навремето майка ми твърдеше, че съм била най-дребната от всички деца в класа. Слава богу, че все пак достигнах приличните 1 и 70.
Между другото, родителите трябва да внимават много какво говорят на децата си, че повечето комплекси и неувереност идват оттам. Абсолютно пагубно е и да сравняваш непрекъснато детето си с други деца.
Мисля си, че сякаш нищо не се променя, каквото и да правя. Вече не знам, дали съм в депресия, апатия, или е защото имам известни проблеми с щитовидната и влияе на настроенията ми, или навярно е от всичко по малко, в някакъв неприятен микс. Радвам се, че пак е пролет и скоро и лято, но сякаш не мога да им се насладя пълноценно. Обвинявам и себе си, и хората около мен. Откакто се помня, ме упрекват, че съм мързелива и безотговорна, но не се замислят, че може би има сериозна причина за това, не просто недостатъци на характера. Много дразнещо е, когато се предполага в един момент, че вече сам взимаш решения, но все ти критикуват решенията. Значи излиза, че когато им изнася, съм голям човек, и съм инфантилна в други сценарии...Не е ли тъпо? И че понякога ти се бъркат повече в живота, когато си възрастен, отколкото като дете, което е допустимо само при определени обстоятелства.
Защо хората по-лесно съдят, отколкото проявяват разбиране и съчувствие?

# 14 076
  • Мнения: 196
Мисля си и се чудя дали зоновото хранене така промени цикъла ми този месец или се разболявам от нещо? Нямам причина да съм рязко стресирана, не спазвам на 100% режима, а зацапването продължава вече 10 дни. Пусти хормони, все има за какво да се тревожи човек!

# 14 077
  • Мнения: 10 697
Не позволявам на никой да ме определя като мързелива или безотговорна. Справям се с всичко без чужда помощ, как ли пък няма да позволя някой да ме обижда. some_one_zero, от теб зависи!

# 14 078
  • Мнения: 309
На мен това страашно много ми повлия последно време. Съденето от хора, за щяло и нещяло, за лепенето на етикети, кой какъв бил. Някой поставят диагнози, сравняват се с другите.
Аз също го правя, признавам, НО винаги е тихичко вътре в моята си глава без да афектира останалите.
Просто ми се искаше хората да не са толкова негативни, поне тези около мен де...
Мисля си как да направя живота си по-добър за мен, дори и да ми се налага да мина през трудности, през битки и умора.
Осъзнах, че разчитам на себе си..

Последна редакция: вт, 17 май 2022, 16:43 от Meri jan

# 14 079
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 624
Мисля си за поредната битка за оцеляване, която водя. Буквално всеки цент броим. ММ е непоправим оптимист, моята чаша е все наполовина празна.

# 14 080
  • Мнения: 10 697
“Любимо” също ми беше да че поучават как да си гледам детето Simple Smile

# 14 081
  • Мнения: 35 200
Майка ми цял живот ме сравнява с някого. И още е така. Това е голяма травма за мен.

# 14 082
  • Мнения: X
Мисля си за поредната битка за оцеляване, която водя. Буквално всеки цент броим. ММ е непоправим оптимист, моята чаша е все наполовина празна.
После успехът е толкова сладък, Тарти.
Пийк, моята майка е същата. Нещо повече, аз добра дума за себе си не съм чула от нея. Не, не ми е травма. Знам коя съм и колко струвам. Нейната оценка не значи нищо за мен. Време е и ти да се отърсиш от нея. Едно от най-важните неща, които научих в тоя живот, е никога да не позволявам да ме дефинират другите..

# 14 083
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 624
Ох, сигурно си права, Уиш. Не, знам, че си права. И това ще мине, ама не съм надарена с търпение. Хубавите неща искали време, казват...

# 14 084
  • Мнения: X
Пф, за търпението...Нетърпеливкова е второто ми име.

Общи условия

Активация на акаунт