Това с правата на жените и цялата еманципация признавам си, не го разбирам. Никога не съм се чувствала дискриминирана, сигурно за това мисля така. Да, знам, че в Индия, Азия и на други места по света на жените им е трудно, но бе мисля, че каквото и да се прави, на тях ще им стане по-леко. Също на места си има още детски труд, просто има организации всевъзможни, които отчитат успех, а всъщност той не е чак такъв, но по техните протоколи трябва да го отчетат, също като интеграцията на нашите роми - има организации, но те не са интегрирани.
Ти си точно като дъщеря ми! И тя така ми говореше. Как не разбирала това с правата на жените и еманципацията, но беше някъде на 12-13 години. Контекста в случая - тя расте в семейство на силни, еманципирани жени, които са образовани, работят, и де факто са водещи в семейството (аз, и леля и, сестрата на мъжа ми). На всичко отгоре учи в училище за момичета, където всичко се върти около изграждане на бъдещи лидери. Тоест, тя самата е силна и еманципирана девойка. Естествено, че не разбира - накъде повече!?
Обясних и, че има държави, където жените нямат права. Дадох и да прочете за липсата на права на жените и момичетата. Тогава може и да не ме е разбрала напълно, но сега е наясно.
Кажи на Малая или на момиче в Афганистан как не разбираш. Те нямат право да ходят на училище. Повече няма да говоря. Там е ясно.
В развитите държави все още има разлика в заплащането между мъже и жени единствено заради пола, не в резултат от обективни фактори, като майчинство и тн. Има и “стъклен таван”.
Ние сме привилигировани, че не сме се срещали със сериозни проблеми в този аспект, но аз напълно разбирам идеята.
О, да се допълня! Знаеш ли, че до началото на миналия век жените са нямали право да гласуват, да учат в университет. Кеймбридж е разрешавал на жени да учат, но не и да получат диплома, накъде до към 1950. Прочети книгата “Blue stocking”.
