А аз , след днес , си мисля че няма абсолютно никакъв смисъл от това готвене. Морих се 3 часа над печката, за да не яде никой от това, което съм готвила. Загуба на време , средства, нерви..смятам да си ги спестя от тук нататък.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2024, 10:28 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
На мен не ми тежи и обичам да готвя, но откак съм на режим, карам на салати + сирене, месо или риба. Правя понякога супи, понеже са полезни. Децата често искат спагети примерно, които стават бързо, вместо готвено. И аз не виждам полза да правя манджи, просто няма кой да ги яде накрая. Не съм готвила завъртяни яденета от много време.
Аз пък построих комунизма - спрях да готвя 
Защото когато готвя се яде и се преяжда, а когато няма сготвено, всеки хапва каквото намери в хладилника и това е! С мъжа ми се стремим към отслабване, което доведе до преразглеждане на важни точки в семейния бит. И двамата обичаме да готвим, лакоми сме, имаме склонност към преяждане и съответно сме с наднормено тегло, особено аз. Спряхме да пазаруваме( освен базови храни) и да се запасяваме, не планираме меню, не се фокусираме върху храненето и о, чудо! започнахме да отслабваме. Вчера направих боб в малката тенджера и има за още едно ядене. Дъщерите ядоха по веднъж, аз изобщо, мъжа ми ще има честа да го дояде накрая. За утре не знам, да се оправят. Чак сега си давам сметка колко внимание и ресурси преди сме отделяли за ядене, планиране на меню и пазаруване. Най хубавото в цялото това нещо е, че слабеем
Защото когато готвя се яде и се преяжда, а когато няма сготвено, всеки хапва каквото намери в хладилника и това е! С мъжа ми се стремим към отслабване, което доведе до преразглеждане на важни точки в семейния бит. И двамата обичаме да готвим, лакоми сме, имаме склонност към преяждане и съответно сме с наднормено тегло, особено аз. Спряхме да пазаруваме( освен базови храни) и да се запасяваме, не планираме меню, не се фокусираме върху храненето и о, чудо! започнахме да отслабваме. Вчера направих боб в малката тенджера и има за още едно ядене. Дъщерите ядоха по веднъж, аз изобщо, мъжа ми ще има честа да го дояде накрая. За утре не знам, да се оправят. Чак сега си давам сметка колко внимание и ресурси преди сме отделяли за ядене, планиране на меню и пазаруване. Най хубавото в цялото това нещо е, че слабеем
мекичка*, ела унас да видиш война!
война на световете!-като е гладен вие като вълк и мечка стръвница в едно
после мери обиколки и пуфти
покрай него и аз ям,че не ми е чуждо чревоугодничеството- във всичко друго съм светица, но прекален светец,...
иначе не ми тежи готвенето,а и готвим заедно
просто се уморих днес, от разни и много на брой дейности
война на световете!-като е гладен вие като вълк и мечка стръвница в едно
после мери обиколки и пуфти
покрай него и аз ям,че не ми е чуждо чревоугодничеството- във всичко друго съм светица, но прекален светец,...
иначе не ми тежи готвенето,а и готвим заедно
просто се уморих днес, от разни и много на брой дейности
Наднорменото тегло от една възраст нагоре вече става сериозен здравословен проблем. На млади години пазех диети и исках да съм слаба единствено и само, за да нося поли и рокли и да съм хубава. Само външната форма ме интересуваше - да си купя нещо, да се накипря, да се наконтя, да си хвана дъщерите за ръце и да излезем. Не съм мислела, че ще стана трудно подвижна, че елементарни движения ще ме затрудняват, че ще развия диабет и Хашимото и т.н. Сега обаче, на почти 50 години, ясно си давам сметка, че ако искам да живея пълноценно, трябва да сваля поне 20 % от теглото си. За да мога да качвам стълби, да стоя права, да издържам на разходка в планината, да съм здрава и мобилна, да имам тонус и самочувствие, трябва да променя начина си на живот и въобще да сменя всички стереотипи, които са ме довели до тия кг.
Малко ме е срам да си призная, че все попадам на мъже готвачи. Не съм готвила от повече от месец.
blackcat6, метни им един чувал за смет на мушкатите да ги топли през нощта.
Аз си мисля, че трябва да си приберем дворната котка.
Колкото повече остарявам, толкова по-голям аскет ставам. Имам съмнения, че го правя от мързел, а не защото толкова съм помъдряла и съм над нещата. Мързи ме да се гримирам и не ми пука, мързи ме да се контя и не ми пука, мързи ме да готвя засукани манджи и да организирам вечери за гости като преди. То и гостите не са ми вече интересни - все същите безмислени дрънканици си дрънкаме. Обаче ми е съвестно за децата ми, които естествено имат нужда да живеят на пълни обороти. Защото ако не трябваше да мисля за тях - нито щях коледна елха да украсявам, нито великденски яйца да боядисвам, нито гости да каня, нито летни почивки да мъдря... Не е депресия или отчаяние, просто ми е много по-спокойно да си живея без да имам някакви грандиозни очаквания към себе си и към живота си.
Аз си мисля, че трябва да си приберем дворната котка.
Колкото повече остарявам, толкова по-голям аскет ставам. Имам съмнения, че го правя от мързел, а не защото толкова съм помъдряла и съм над нещата. Мързи ме да се гримирам и не ми пука, мързи ме да се контя и не ми пука, мързи ме да готвя засукани манджи и да организирам вечери за гости като преди. То и гостите не са ми вече интересни - все същите безмислени дрънканици си дрънкаме. Обаче ми е съвестно за децата ми, които естествено имат нужда да живеят на пълни обороти. Защото ако не трябваше да мисля за тях - нито щях коледна елха да украсявам, нито великденски яйца да боядисвам, нито гости да каня, нито летни почивки да мъдря... Не е депресия или отчаяние, просто ми е много по-спокойно да си живея без да имам някакви грандиозни очаквания към себе си и към живота си.
Не искам да идва момент да излизам, без да се оправя поне с BB Крем, червило и парфюм. Не се чувствам добре и не мога да тръгна навън, ако не съм добре сресана и поне в някакъв смисъл "нагласена". Всъщност се обличам семпло, не нося почти никога бижута, но да изляза с измито лице, без капка грим, не мога. Харесвам се гримирана, може и съвсем леко.
Аз пък последно бях гримирана през 2016-та, за сватбата на сина ми.
Молив за устни, червило и черен молив за очи, това ползвам ежедневно.
Виж, без парфюм ако тръгна, все едно съм гола.
Мисля си колко бързо се изниза януари. Ей го, наближава и средата на февруари. Как тече времето!
Молив за устни, червило и черен молив за очи, това ползвам ежедневно.
Виж, без парфюм ако тръгна, все едно съм гола.
Мисля си колко бързо се изниза януари. Ей го, наближава и средата на февруари. Как тече времето!
Препоръчани теми