Мисля си, че съм прекалено търпелива и емпатична.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Мисля си напоследък пак колко агресивен и опасен е светът. Нови и нови агресори се изявяват и скорошната масова стрелба в Сърбия ме кара да се страхувам и за България.
Скрит текст:
Бог сигурно ни е пазил, защото досега не сме имали нищо подобно. Като цяло, с изключение на случая от 70-те години в Студентски град, у нас не се случват подобни неща, но вече не можем да се успокояваме, че сме застраховани. Приказката за мечката у съседа.
И само мога да си представям какво е собственото ти дете, на 14, да се превърне изведнъж в масов убиец. Разбира се, ако си свестен родител поначало и не си от онези безхаберните и незаинтересованите. Да осъзнаеш, че си отгледал изверг, който още преди пълнолетие си е заслужил доживотен затвор. И в този ред на мисли, да станеш родител си е руска рулетка. Никога не знаеш какво ще ти се падне. Имаш малко контрол над това какъв човек ще израсте детето ти.
И пак по темата, мисля си колко лицемерно е родителството като цяло. В смисъл, че хем децата уж са най-ценното, най-важното, а много родители им викат и крещят по детските площадки и се оплакват от тях непрекъснато. Къде остава тогава радостта, възторга, щастието от родителството, ако същевременно децата ти носят предимно ядове и нерви? Или може би позитивните емоции не траят дълго, само докато децата са още малки и зависими и не те разочароват с нещо значително? В пубертета, струва ми се, малко родители понасят децата си. Точно в този период вече е ясно кой по какви причини е станал родител и какви грешки е допуснал. Малко родители проявяват нужното търпение и разбиране към този сложен и пълен с предизвикателства период от развитието на децата. Затова го наричам лицемерие, уж най-важните същества в живота ни, но думите понякога показват съвсем различна картина.
Също и статистиките за деца, подложени на домашно насилие. Българинът не обича да го критикуват как си гледа децата, дори когато поведението му ги излага на риск.
И само мога да си представям какво е собственото ти дете, на 14, да се превърне изведнъж в масов убиец. Разбира се, ако си свестен родител поначало и не си от онези безхаберните и незаинтересованите. Да осъзнаеш, че си отгледал изверг, който още преди пълнолетие си е заслужил доживотен затвор. И в този ред на мисли, да станеш родител си е руска рулетка. Никога не знаеш какво ще ти се падне. Имаш малко контрол над това какъв човек ще израсте детето ти.
И пак по темата, мисля си колко лицемерно е родителството като цяло. В смисъл, че хем децата уж са най-ценното, най-важното, а много родители им викат и крещят по детските площадки и се оплакват от тях непрекъснато. Къде остава тогава радостта, възторга, щастието от родителството, ако същевременно децата ти носят предимно ядове и нерви? Или може би позитивните емоции не траят дълго, само докато децата са още малки и зависими и не те разочароват с нещо значително? В пубертета, струва ми се, малко родители понасят децата си. Точно в този период вече е ясно кой по какви причини е станал родител и какви грешки е допуснал. Малко родители проявяват нужното търпение и разбиране към този сложен и пълен с предизвикателства период от развитието на децата. Затова го наричам лицемерие, уж най-важните същества в живота ни, но думите понякога показват съвсем различна картина.
Също и статистиките за деца, подложени на домашно насилие. Българинът не обича да го критикуват как си гледа децата, дори когато поведението му ги излага на риск.
Мисля си напоследък пак колко агресивен и опасен е светът. Нови и нови агресори се изявяват и скорошната масова стрелба в Сърбия ме кара да се страхувам и за България. Бог сигурно ни е пазил, защото досега не сме имали нищо подобно. Като цяло, с изключение на случая от 70-те години в Студентски град, у нас не се случват подобни неща, но вече не можем да се успокояваме, че сме застраховани. Приказката за мечката у съседа.
И само мога да си представям какво е собственото ти дете, на 14, да се превърне изведнъж в масов убиец. Разбира се, ако си свестен родител поначало и не си от онези безхаберните и незаинтересованите. Да осъзнаеш, че си отгледал изверг, който още преди пълнолетие си е заслужил доживотен затвор. И в този ред на мисли, да станеш родител си е руска рулетка. Никога не знаеш какво ще ти се падне. Имаш малко контрол над това какъв човек ще израсте детето ти.
И пак по темата, мисля си колко лицемерно е родителството като цяло. В смисъл, че хем децата уж са най-ценното, най-важното, а много родители им викат и крещят по детските площадки и се оплакват от тях непрекъснато. Къде остава тогава радостта, възторга, щастието от родителството, ако същевременно децата ти носят предимно ядове и нерви? Или може би позитивните емоции не траят дълго, само докато децата са още малки и зависими и не те разочароват с нещо значително? В пубертета, струва ми се, малко родители понасят децата си. Точно в този период вече е ясно кой по какви причини е станал родител и какви грешки е допуснал. Малко родители проявяват нужното търпение и разбиране към този сложен и пълен с предизвикателства период от развитието на децата. Затова го наричам лицемерие, уж най-важните същества в живота ни, но думите понякога показват съвсем различна картина.
Също и статистиките за деца, подложени на домашно насилие. Българинът не обича да го критикуват как си гледа децата, дори когато поведението му ги излага на риск.
И само мога да си представям какво е собственото ти дете, на 14, да се превърне изведнъж в масов убиец. Разбира се, ако си свестен родител поначало и не си от онези безхаберните и незаинтересованите. Да осъзнаеш, че си отгледал изверг, който още преди пълнолетие си е заслужил доживотен затвор. И в този ред на мисли, да станеш родител си е руска рулетка. Никога не знаеш какво ще ти се падне. Имаш малко контрол над това какъв човек ще израсте детето ти.
И пак по темата, мисля си колко лицемерно е родителството като цяло. В смисъл, че хем децата уж са най-ценното, най-важното, а много родители им викат и крещят по детските площадки и се оплакват от тях непрекъснато. Къде остава тогава радостта, възторга, щастието от родителството, ако същевременно децата ти носят предимно ядове и нерви? Или може би позитивните емоции не траят дълго, само докато децата са още малки и зависими и не те разочароват с нещо значително? В пубертета, струва ми се, малко родители понасят децата си. Точно в този период вече е ясно кой по какви причини е станал родител и какви грешки е допуснал. Малко родители проявяват нужното търпение и разбиране към този сложен и пълен с предизвикателства период от развитието на децата. Затова го наричам лицемерие, уж най-важните същества в живота ни, но думите понякога показват съвсем различна картина.
Също и статистиките за деца, подложени на домашно насилие. Българинът не обича да го критикуват как си гледа децата, дори когато поведението му ги излага на риск.
Затова не трябва да има натиск от страна на обществото към жените да имат задължително деца.
Тоя натиск отдавна е в миналото. Случвало се е /многократно вече/ мой познат мъж повече да иска деца, отколкото жена му и цялата им рода и познатите им. Т.е. само той повдига въпроса, другите са повече от доволни с настоящата ситуация. Най-много по Родопите и сред турците да има още някакви спорадични напъни, които скоро ще бъдат удавени в цинизма на обществото ни. Циганите си ги знаем - там нещата са бизнес с детски, не толкова натиск да се създават деца от любов към децата. Докато имат финансова изгода, ще правят "чаве след чаве".
some_one_zero имаш ли деца? Най-важната роля на родителя е първо да опази детето живо. После всичко друго. И да, крещяла съм по сина ми на площадката, защото е бърз в белите и може да си счупи главата или нещо друго. Това, че обичаме децата повече от себе си, не означава че не ни ядосват.
Дали пък ужасните събития в Сърбия не са следствие от новините , които ни " набиват" ежедневно нашите телевизии?
Предполагам, че и сръбските новинарски емисии не са по-различни от българските.
Колко са случаите на подрастващи стреляли срещу свои съученици в САЩ от началото на 2023г.?
Нещо ми се върти цифра 150- 200 такива случая, дори да са по- малко пак е меко казано ужасно. Какво чуват нашита деца от нашите новини, някой мислил ли е за това?
Сега проверих - 89 случая към 27 март 2023г.
Малко преувеличих със 150, пък те били " само" 89, обаче преди месец и половина, нямам статистика за настоящия момент.
Предполагам, че и сръбските новинарски емисии не са по-различни от българските.
Колко са случаите на подрастващи стреляли срещу свои съученици в САЩ от началото на 2023г.?
Нещо ми се върти цифра 150- 200 такива случая, дори да са по- малко пак е меко казано ужасно. Какво чуват нашита деца от нашите новини, някой мислил ли е за това?
Сега проверих - 89 случая към 27 март 2023г.
Малко преувеличих със 150, пък те били " само" 89, обаче преди месец и половина, нямам статистика за настоящия момент.
Ще обобщя 200 стрелби в училища от началото на тази година, това са 4 месеца, това прави 200 случая на стрелба за 128 дни.
Звучи ми страшно по 1.56 случая дневно.
Да, притежаването на огнестрелно оръжие е разрешено от законите им, но предполагам , че и техните закони указват как да бъде съхранявано .
Звучи ми страшно по 1.56 случая дневно.
Да, притежаването на огнестрелно оръжие е разрешено от законите им, но предполагам , че и техните закони указват как да бъде съхранявано .
Мисля си как всеки ден има катастрофи. Вчера слушах за прегазената двойка и ми стана много неприятно,роднините сигурно са в шок. Със сигурност и живота на шофьора ще се пеобърне.
И аз, ама деля катастрофите да две групи:
- Когато някой джигит се забие в дърво и се възнесе, тогава жалко за човека, ама сам си го е направил.
- Когато този джигит убие невинни хора, тогава вече е истинска трагедия.
Много станаха дрогираните и пияни убийци 
Ние също загубихме близък преди 11г. по особено жесток начин заради пияна рецидивистка, която имаше 1,5г. ефективна присъда и само 5г. без книжка.
Ние също загубихме близък преди 11г. по особено жесток начин заради пияна рецидивистка, която имаше 1,5г. ефективна присъда и само 5г. без книжка.
Скрит текст:
Във ФБ адвокат Елица Буенова, която се занимава с потърпевши от ПТП и като цяло се бори за промяна в закона е пуснала петиция за завишаване на размера на наказанието и моли да се подпише от повече хора за да се внесе.
https://www.peticiq.com/399196?fbclid=IwAR2dfGHYOPk8rWntGkulGSf5 … b_son6gkB3twHGxKY
https://www.facebook.com/e.buenova
https://www.peticiq.com/399196?fbclid=IwAR2dfGHYOPk8rWntGkulGSf5 … b_son6gkB3twHGxKY
https://www.facebook.com/e.buenova