За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 141 572
  • 21 964
  •   2
Отговори
# 21 315
  • Мнения: 6 905
Едно и също ли четем?
Лирическата героиня, която била отблъсната, първо изпитвала презрение и ненавист. После не ги поздравявала, но знаела, че животът ще им го върне....Да не продължавам. Вие наистина ли съчувствате на такъв човек, изтъкан от злоба и разочарования?!

# 21 316
  • Мнения: 8 122
Да съчувствам- не, т.к. човек ако наистина иска, ще съумее някак да намери общ език с хора, с които взаимно не се харесват. Не говорим да си стават близки, просто да тече някаква комуникация ако се налага, пък било то и проформа. Но ми е мъчно, че има толкова самовглъбени и затворени в себе си индивиди. Зная, че са много самотни и всичко им е наопаки, често самите те не искат да правят каквито и да било компромиси по една или друга причина, пък после другите все им виновни. Натъжавам се като виждам нещастни хора..

# 21 317
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 606
Никъде не ми е било проблем да се впиша, винаги става от раз с хората, които са от моята кръвна група,с другите отнема време, но пак става. Няма за забравя първото момиче, с което се запознах в университета. Пушехме и кротко оглеждаме останалите. Буквално решихме кои ще са ни приятелки Simple Smile И не сбъркахме, и досега сме си близки. Повечето ми силни приятелства са от гимназията.
В какъвто и да е нов колектив не ми е трудно да намеря хора, с които да си имам приказка. На последната ми нова работа се притеснявах много, защото попаднах в изключително мъжки колектив, но се оказа, че се работи добре само с мъже Simple Smile

# 21 318
  • Мнения: 8 927
Не ви ли хрумва, че може да има хора с някакви проблеми, по-леко или по-сериозно доловими, диагностицирани или пропуснати? Особено преди години и особено ако изобщо не е търсена причина за поведението им, а просто са набедени за странни и невписващи се.

# 21 319
  • Мнения: 10 683
Да си затворен е едно, да изпитваш ненавист към цял клас е друго, да изпитваш ненавист в университета вече е странно. Не може навсякъде да се изпитва ненавист.
В университета пък нещата въобще не са като в клас. Там си контактуваш с когото си поискаш, каква черна овца, каква непоносимост?!

Блу, в момента е много модерно хората да са странни, да са директни, а всъщност да са невъзпитани и груби, да се чувстват дискриминирани например. Права е Динчо, понякога на НЕстранните им писва да се съобразяват с всичко и всякакви претенции.

# 21 320
  • София
  • Мнения: 1 023
Едно и също ли четем?
Лирическата героиня, която била отблъсната, първо изпитвала презрение и ненавист. После не ги поздравявала, но знаела, че животът ще им го върне....Да не продължавам. Вие наистина ли съчувствате на такъв човек, изтъкан от злоба и разочарования?!

За протокола:
1. разочарованията не са лошо нещо - показват, че си имал надежди. Само човек без надежди никога не е бил разочарован. Да, както и онзи циник, който винаги очаква най-лошото! Колкото и да ни се иска да вярваме в обратното, мечтите по-често водят до разочарования, отколкото до положителни промени в живота ни.

2. разочарованията могат да пораждат и да не пораждат злоба. Зависи от събитията, довели до разочарованието, както и от поведението на замесените в това хора. Обикновено злобата в подобни ситуации е резултат от не особено уместно поведение на някой, замесен в процеса, довел до разочарованието.

# 21 321
  • Мнения: 41 947
Не ви ли хрумва, че може да има хора с някакви проблеми, по-леко или по-сериозно доловими, диагностицирани или пропуснати? Особено преди години и особено ако изобщо не е търсена причина за поведението им, а просто са набедени за странни и невписващи се.

Хрумва ни. И това именно обяснява факта, защо не се вписват и че вината не е в злобните съученици. Никой не ги обвинява, просто се търси обяснение. Освен когато различният, въпреки че причината е в него, се озлобява към останалите.

Последна редакция: чт, 23 май 2024, 12:36 от Черна станция

# 21 322
  • Мнения: 9 464
Факт е,че пуберите (каквито всички сме били) правят гадни "номера". Например да стъпят върху и стъпкат новите обувки на техен съученик. Уж за да му ги честитят.

# 21 323
  • Мнения: 921
Мисля си, че лесно се живее с другите, когато си конформист. Дали обаче така не предаваш себе си? Дали си ти или предимно играеш ролята на човека, който другите очакват да бъдеш?

В този ред на мисли ще споделя за моята свекърва. Прекрасен, добронамерен, етичен човек. Много страда, милата, от хората. Откакто я познавам. Просто за нея най-важното в живота е социалната игра, общуването и признанието от другите. И вечно е разочарована. Обиждат я, използват я, лицемерничат с нея.. а тя жадува да бъде призната. Обичам си я и същевременно не съм съгласна с поведението й. Но това е нейният живот и коя съм аз, че да я съдя?

# 21 324
  • Португалия
  • Мнения: 4 453
мхм, има такива хора като твоята свекърва
има и като моята-- знае как трябва да се държи, за да е приета, много години  беше като твоята, но като се пенсионира, и си отиде на село, вече не иска да се държи нарочно, пресилено с никого
и за нея си е права, защото нищо не иска от никого, нищо и не  очаква

мисля си днес, за здравето и препъникамъните на ежедневието

# 21 325
  • София
  • Мнения: 2 652
И аз с всички се разбирам вече, отне ми няколко години да се ошлайфам. Някои, с които се налага да общувам, а са ми супер неприятни, просто ги пропускам покрай ушите си. Даже веднъж една позната, с която сме на двата полюса, но покрай децата се запознахме, ми помогна по много изненадващ и неочакван начин. Така че не се знае откъде и кой може да ти помогне. Ако вече някой открито и нагло се държи лошо с мен, просто го отрязвам и спирам да общувам. Много по-лесно, отколкото да се питам ма как, ма защо, ма кой крив и кой прав.

# 21 326
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 848
Отварям градинската тема, тиквички. Отварям тази, тиквички. Познайте за какво си мисля вече час 😁

# 21 327
  • Мнения: 10 683
Мисля си за кралската тема и колко е захаросана към някой, люта към други и толерантна към трети.

# 21 328
  • Мнения: 2 287
Това със взаимоотношенията е много дълбока тема и ситуации много. Аз винаги лесно съм се напасвала и като съм много отворен човек за приятелства. Имала съм всякакви приятелства с хора от много различни среди и тн. Случвало се е обаче в желанието си да общувам с определени хора в някои случаи да изневеря на себе си. Връщайки се повече към себе си обаче отсреща не съм забелязала желание на човека да се напасне към мен и в такъв момент приятелството просто малко по малко, къде внезапно просто се изчерпва и прекратява.

С времето разбрах и че съм може би по-щастлива с по-малко, но верни хора около себе си. Не тая лоши чувства към никого и даже напротив бих искала да видя дали с някои стари приятелки и приятели бихме се намерили отново на друг етап от живота. Склонна съм да си поискам прошка и да дам такава.

Повече напоследък ми тежи друго - дали ние пораснахме или времената се промениха, но ми липсват дългите весели вечери с гости у дома, да играем настолни игри и какво ли не. Сега дори когато дома ни е отворен масово хората трудно намират време, желание и енергия.

# 21 329
  • Мнения: 14 797
Цитат
Някои, с които се налага да общувам, а са ми супер неприятни, просто ги пропускам покрай ушите си.
Предполагам на всички ни се е налагало да общуваме с такива хора,но има си едни зли интриганти,където нищо не помага.Игнор,те повече се настървяват.Тогава трябва по-твърдо и дори грубо.Пак злобеят,затворят си устата,но при първа възможност се развихрят отново.Дори да е тихо,подмолно.Не,не може да се намери с всички общ език,особено ако този отсреща не го иска.

Общи условия

Активация на акаунт