За по топло време и за пътешествие.Пътуването съм го измислила,остава да се затопли.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2024, 23:41 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Тази година, живот и здраве, ще се местим вече в наше си жилище, но в друг град.. Мисля си как ще си го обзаведа, наредя... Но много мисля и дали ще успея да си намеря работа там... Ще се наложи да напусна сегашната, макар и да не искам.. А парите така и не стигат- втора година майчинство съм... Вярвам, че всичко ще се нареди, но тези мисли ме тормозят напоследък 
http://www.woman.ru/beauty/medley2/article/171909/
Онзи, за когото си мисля ми е приятел по ФБ, но едва ли ще се зарадва, ако пусна негови снимки в женски форум.
Онзи, за когото си мисля ми е приятел по ФБ, но едва ли ще се зарадва, ако пусна негови снимки в женски форум.
Слава Богу, мисля си не ме блазни никак докторското съсловие 
такива истории и историйки знам-не мерси. А пък мъже, които си правят селфита и най-красивите да са -ужас. Бих ги последвала, но не и такъв да е до мен. Имам един господин във фейса с престижна професия (да речем архитект) ей то не са селфита из фитнеса, ресторанти, май само от тоалетната няма. 
Имам чувството, че някои хора живеят за мига да пуснат по 1000 снимки и сторита за деня. Единствено оправдавам хората, които творят и страниците за изкуство и благотворителност.
такива истории и историйки знам-не мерси. А пък мъже, които си правят селфита и най-красивите да са -ужас. Бих ги последвала, но не и такъв да е до мен. Имам един господин във фейса с престижна професия (да речем архитект) ей то не са селфита из фитнеса, ресторанти, май само от тоалетната няма. Имам чувството, че някои хора живеят за мига да пуснат по 1000 снимки и сторита за деня. Единствено оправдавам хората, които творят и страниците за изкуство и благотворителност. 
Мисля си за това колко сме алчни хората, все гледаме по-доброто, което често ни кара да пропускаме сегашния миг и да оценим това, което имаме. Разбира се, това е нормална човешка черта, до някаква степен човечеството се развива благодарение на нея. Обаче някой път си мисля, че е полезно да спираме от време на време и да се полюбуваме на сегашния миг. Иначе има склонността да стане разрушителна и вместо да градиш се съсипваш.
Мисля си как да подходя по най- правилният начин, (така че да е с разумност и любов), когато някой иска от мен нещо, което смятам, че не е редно да го иска...... т.е. как да кажа " не". За пореден път съм изправена пред това предизвикателство, явно ми е не напълно научен урок.
Препоръчани теми