Вите, сещам се,че имаше такава тема из форума!
И аз съм го мислила това....
В главата си имам толкова планове ... или по-скоро мечти...
И аз съм го мислила това....
В главата си имам толкова планове ... или по-скоро мечти...
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Мисля си дали да не седна и не помисля и запиша нови цели за предстоящата година?! Или по-добре да не го правя, защото винаги живота ми прави изненади и отхвърля плановете ми.
Отвсякъде ме затрупват с един и същи съвет - да не правя нищо, а ако било писано, щяло да стане. Е, как ще стане, ако аз не се задействам!!!! Така може само дъжда завали и слънцето да залезе. Тези неща не се нуждаят от моите планове и решения. Всичко останало, за да се получи, трябва да се вложат желания и да се положат усилия.
Есме не знам на колко си и не искам да те обидя,но защо просто не се забавляваш,пробваш нови неща,излезеш от руслото?Не помня къде споделях,че сестра ми на 39 г. вече преди две години се раздели с дългогодишния си приятел,не им се получиха опитите за дете,изчерпа им се връзката.Имат общо жилище,спестявания,всичко разделиха културно и като нормални хора.Сега си живеят и двамата живота,тя лично пътува повече,всички командировки взима не като преди,записа се на танци,курс за квалификация.Един вид се примири,че няма да има за момента семейство и просто се забавлява с каквото и е интересно.Запознава се с нови хора,никога не се знае къде е нейния човек.Аз също съм от вярващите,че ако е писано ще се намерите с твоята половинка.Но това не означава да седиш и чакаш в самота и съжаление,животът не спира и не се измерва с човек до теб.Не искам никого да обидя и дано ме разберете правилно 🤗.
Мисля си за живота като цяло,довечера сме на близки приятели на юбилей 50 години.Замислих се аз къде ще съм след 14 години и какъв ще е животът ми тогава.
Допълвам се.Братовчедка ми на 43 години се запозна преди година с мъжа си,вече е бременна и скоро очакват първото си детенце.Комшийката на 60 загуби съпруга си,две години по късно си намери пак другарче.За това няма възраст.
Мисля си за живота като цяло,довечера сме на близки приятели на юбилей 50 години.Замислих се аз къде ще съм след 14 години и какъв ще е животът ми тогава.
Допълвам се.Братовчедка ми на 43 години се запозна преди година с мъжа си,вече е бременна и скоро очакват първото си детенце.Комшийката на 60 загуби съпруга си,две години по късно си намери пак другарче.За това няма възраст.
Когато си търсех мъж не съм стояла и чакала. Търсех по всички възможни начини, бях задействала приятели, колеги, съседи дори. И отделно чрез сайтове за запознанства. И така се получи, една съседка, която ми е приятелка, ме запозна с един мъж от офиса, където тя започна работа. Човек трябва да прави всичко възможно, пък каквото стане.
Мъж целенасочено не съм си търсила никога.
Специално преди да срещна ММ ужасно се бях уморила от мъжете и си бях дала дъъъъъъъъълга почивка. Но не спирах да живея и да се наслаждавам на всичко, което ми се поднасяше от живота. Просто бягах от мъже и връзки като дявал от тамян.
Докато в един момент нещо ме трЕсна по главата и така вече 20+ години, все трЕсната си ходя.
Специално преди да срещна ММ ужасно се бях уморила от мъжете и си бях дала дъъъъъъъъълга почивка. Но не спирах да живея и да се наслаждавам на всичко, което ми се поднасяше от живота. Просто бягах от мъже и връзки като дявал от тамян.
Докато в един момент нещо ме трЕсна по главата и така вече 20+ години, все трЕсната си ходя.
Да си търсиш мъж ми е леко странно, да може да си отворен за връзка, ама чак пък да го търсиш, че и да включваш хора да ти помагат...сам не се седи, факт, ама дори и с целенасочено търсене някой път не става. Според мен е на късмет, ако до 30г не намериш после става мнооооого трудно, не казвам невъзможно, но много трудно. Хората влизат в едно русло, работа/вкъщи/задължения и то времето си минава. Имам няколко примера пред себе си, нормални, че и някои от тях и хубави мъже, и седят сами на 35+ че и 40+, дано си намерят половинка. И жени също. Но някак си мисля, че след 10+ години самостоятелно съществуване претенциите скачат до небето, не е като на 20+, всичко заедно и пеперудите в стомаха...
Tочно затова май след една възраст търсенето е полезно. В крайна сметка на 20 г. имаш 100 ухажора, а на 45 примерно - не чак толкова. Какво лошо има приятелите ти да знаят, че не ти се стои сама? Да си ходиш по купони, хобита и т.н. с идеята, че може да срещнеш някой там? Също и сайтовете за запознанства - там влизат различни хора. Ако се видите скоро, то си е като всяко друго запознанство. Даваш си повече шансове.
Препоръчани теми