Така е, след 25 даже, да не говорим за след 30 и 35 критериите се вдигат много. А ако добавим и това, че до тези години някои жени са много напред в кариерата и печелят повече пари от масата мъже, как да се хванат с кого да е? Малко мисия невъзможна.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Аз нищо странно не виждам да си търся мъж. Лесно е като си в университета, контакти много, все млади и свободни хора, необременени. Ама на една друга възраст е по- различно. Важното е всичко да завърши добре, дори и с повече усилия.
Аз не съм търсила, ММ ме намери.
Търсене на мъж и публично обявено човекът трябва да е много широко скроен и да е над нещата както се казва. Имам приятелка, няма си половинка, ми честно да ви кажа всеки всякакви партии й предлага, някой откровено нелепи, ма винаги приказката е - Айде, на колко години стана, няма ли да те женим. Твърде тъпо ми се струва някой да се интересува от семейния статус на колега и прочее, прекалено неуместно навиране в личното пространство. Ако някой го говори открито - ОК, ама когато човек си мълчи нон стоп да му се рови из чаршафите е нахално.
Търсене на мъж и публично обявено човекът трябва да е много широко скроен и да е над нещата както се казва. Имам приятелка, няма си половинка, ми честно да ви кажа всеки всякакви партии й предлага, някой откровено нелепи, ма винаги приказката е - Айде, на колко години стана, няма ли да те женим. Твърде тъпо ми се струва някой да се интересува от семейния статус на колега и прочее, прекалено неуместно навиране в личното пространство. Ако някой го говори открито - ОК, ама когато човек си мълчи нон стоп да му се рови из чаршафите е нахално.
Аз пък не виждам нищо лошо да си търси човек,щом му е цел и важно.Моите връзки са били все случайно запознанство,никой не ме е запознавал с цел връзка,но са ми предлагали като съм била сама познати и приятели.Аз не си падам по нагласени неща,при мен или я има тръпката или не съм си губила времето.Май съм споделяла с един комшия от деца бяхме заедно,в детската градина още,после училище и сме родени на една дата.Понякога заедно празнувахме.Много добри приятели бяхме на времето,бяхме си обещали на 18-я общ рожден ден,че ако до 30 г.,тогава ни се виждаха древни като динозаври че ще сме,че ако сме сами ще се съберем да си имаме дете и всеки ще си гледа кефа дори и с други хора.За съжаление живота ни раздели още след няколко месеца,той все още е сам и без семейство,но изгради страхотна кариера.
Е, няма лошо да търсиш, който търси намира, по един или друг начин. Но обявяването на търсенето на половинка ми е някак странно, може би защото за мен това е много личен момент. Как да е, по другата тема, прекалено много млади и не толкова млади хора кълват на представата за "кариера". Кел файда, че си директор, ако си сам. С риск да прозвучи като клише, но човек си спомня с умиление най вече миговете със семейство и приятели, пък били те и на палатка, а не сделки, яхти, първа класа и прочие бонуси. Лошото е, че хората осъзнават това след една определена възраст и понякога е доста късно, за съжаление. И винаги съм си мислела как хората с много пари се чудят дали половинките им с тях заради парите и/или връзките, не че има значение, просто ми е интересно.
Хубаво е да си помогнем за това, което искаме да стане.
Ето на каква идея попаднах
Планове вече не правя.
Имам само намерения.
П.п. Намерих висулката от колието. Явно някое коте се е заиграло с нея. Беше под единия диван.
Ето на каква идея попаднах
Планове вече не правя.
Имам само намерения.
П.п. Намерих висулката от колието. Явно някое коте се е заиграло с нея. Беше под единия диван.
Аз не виждам нищо лошо ако търсиш половинка някой да те запознае с приятел. Зълва ми на 24г. (по тогавашните стандарти стара мома) е била запозната от леля си с ерген (и той под 30г😆) без нейното съгласие и "случайно" и това се е оказала голяма любов от пръв поглед, все още са заедно с двама големи сина...
Ако се въртиш в кръг "работа-вкъщи" е ясно, че нямаш големи шансове за среща с нов човек...
Ако се въртиш в кръг "работа-вкъщи" е ясно, че нямаш големи шансове за среща с нов човек...
друго е, да им кой , един аналгин да ти подаде, ако ти е лошо...
Точно. Преди два месеца си счупих ръка и 2- 3 седмици бях толкова безпомощна, че ако не беше мъжа ми, нямаше да мога и да се изкъпя.
Както се казва - в добро и лошо...
Трябва да се спре с тая стигма, че запознанствата не можели да са планирани, все едно е нещо срамно. В много общности по света е даже чест и уважавана услуга.
По добре открито да се сватосват, търсят и запознават, отколкото тук с намеците, съжалението и нарочването че не ставаш.
По добре открито да се сватосват, търсят и запознават, отколкото тук с намеците, съжалението и нарочването че не ставаш.
Препоръчани теми