Понякога и аз си мисля кога пораснах и минах 40-те, при условие че се чувствам таман навършила пълнолетие. Всичко това нямаше да ми прави впечатление, ако с притеснение не отчитам, че не мога да нося тежка торба от пазар, не мога да си отворя бутилка вино /ако е с капачка на винт, някой път и на такова попадам/ или буркан с капачка на винт, не мога да вдигна туба с 10 литра вода и някак си давам сметка, че ръцете ми са отслабнали, нямам никаква сила в тях, даже мислех да взема от тези гуми и да започна да стискам белким се подобри положението.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Коте и мен не ме държат ръцете вече, от претоварване е поне при мен. Работя физическа работа, в движение съм, ръцете и краката са ми натоварени нон стоп. То не са изтръпвания, крампи, болките в коляното и рамото, на моменти кръста ме сковава.... Какво да говорим. Не е само до годинките, и работата си казва думата.
При мен не е от претоварване, нито пера, нито мия на ръка, работата ми е на компютър по цял ден цъкам с мишката, просто според мен при мен си е от възрастта това отслабване, аз ако правя всичко което ти изброи гладна трябва да ходя, нито мога да обикалям по цял ден, нито да ползвам ръцете си, така да се каже по-ленив тип съм, дори не обичам да ходя пеш. Мога да работя 18 часа на компютър, но не ме карай да вървя пеш, вървя като се наложи, но не ми харесва въобще 
Аз пък преди 2 год. направих един епикондилит (възпаление на лакътната става) и уж го излекувах напълно, но тия дни в студеното време си ме поболва. А грам не съм напрягала ръката.
И си мисля какво нещо е... веднъж потрошено нещо в тялото, доживот се усеща къде е било.
Лита, понякога се чудя това дето съм го живяла на младини истина ли е било или съм сънувала. Толкова далечни и нереални ми се струват някои случки от младостта.
А от друга страна - детето ми става на 20г. ОМГ, 20 годишно дете, не съм си го представяла. Дали пък ще ми се случи да имам и 40 годишно дете...
И си мисля какво нещо е... веднъж потрошено нещо в тялото, доживот се усеща къде е било.
Лита, понякога се чудя това дето съм го живяла на младини истина ли е било или съм сънувала. Толкова далечни и нереални ми се струват някои случки от младостта.
А от друга страна - детето ми става на 20г. ОМГ, 20 годишно дете, не съм си го представяла. Дали пък ще ми се случи да имам и 40 годишно дете...
Ще ти се случи, как няма да ти се случи, годините летят, моят син е на 21. Едно време 45 годишните ми се виждаха стари, да не кажа супер стари, та чак древни 
, сега седя и се обяснявам как се чувствам на 18... сигурно и 60-годишните се чувстват на 45 или дори на 18 
Само не искам да съм като родителите, за които пишем тук
, сега седя и се обяснявам как се чувствам на 18... сигурно и 60-годишните се чувстват на 45 или дори на 18 Само не искам да съм като родителите, за които пишем тук
И мен ме учудва колко разделена съм вече от някои периоди в миналото, те сякаш напълно са приключили и затворили някакъв кръг или цикъл. Казвам си понякога “в друг живот беше това”, толкова някои спомени са отделени от настоящето.
Е то си зависи от настройката. Някои хора и на 80 се чувстват млади и се стряскат като минат покрай огледалото. А аз бях на 9 когато за първи път ми се стори, че остарявам и взех да се замислям по въпроса.
Аз веднъж съвсем сериозно питах една приятелка дали сме преживели една случка в младините ни или аз съм я сънувала. Вярно бяхме пийнали след някакъв купон, озовахме се в няква къща (с кой акъл се чудя сега), всичко се размина без инциденти за щастие, но явно съм се била уплашила и съм го поизтрила от съзнанието си. И в един момент си го спомням и си викам "Не може да е било. Невъзможно да сме били толкова тъпи".
Аз веднъж съвсем сериозно питах една приятелка дали сме преживели една случка в младините ни или аз съм я сънувала. Вярно бяхме пийнали след някакъв купон, озовахме се в няква къща (с кой акъл се чудя сега), всичко се размина без инциденти за щастие, но явно съм се била уплашила и съм го поизтрила от съзнанието си. И в един момент си го спомням и си викам "Не може да е било. Невъзможно да сме били толкова тъпи".
форумът си поигра с мен- тъкмо чета за болежките и остаряването...и ме препрати 200и няколко страници назад- пак за това сме си говорили... 
...
и , се сетих , за онази теория, която казва, че имаме определен брой мисли, които се въртят, бутат, препускат из съзнанието...една подир друга, и се препъваме, периодично в някоя...и тя, не е нова или оригинална, а само...за пореден път заменя някоя от другите ...
аз получих 2 неискани сюрприза за НГ- единия го реших за няколко часа( пералнята предаде богу дух- купих нова), но другия ме мъчи- навръх Нова година ме покоси отит
вече е ясно , че ще трябва да се погрижа за себе си- за 3ти път в рамките на година правя отит, и май започвам да губя частично слух
...
и , се сетих , за онази теория, която казва, че имаме определен брой мисли, които се въртят, бутат, препускат из съзнанието...една подир друга, и се препъваме, периодично в някоя...и тя, не е нова или оригинална, а само...за пореден път заменя някоя от другите ...
аз получих 2 неискани сюрприза за НГ- единия го реших за няколко часа( пералнята предаде богу дух- купих нова), но другия ме мъчи- навръх Нова година ме покоси отит
вече е ясно , че ще трябва да се погрижа за себе си- за 3ти път в рамките на година правя отит, и май започвам да губя частично слух
Аз веднъж съвсем сериозно питах една приятелка дали сме преживели една случка в младините ни или аз съм я сънувала.
Тялото ми все още е много стегнато, а ръцете ми покрай добермана са толкова здрави, мускулести и мазолести... имам бицепси, които с упражнения не успях да докарам. Аз съм от хората, които изпитват ужас от обездвижване, от седене и неподвижност. Постоянно вървя, нищо не може да ме спре. 54-тата година карам. Тялото добре, обаче лицето си като видя на дневна светлина отблизо и направо ме втриса. Старостта ме връхлита с двеста. Ужасно е. Не искам да виждам огледало!
Препоръчани теми