Там написа друго, но пак се оплакваше от неуважение от страна на мъжа си
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Там написа друго, но пак се оплакваше от неуважение от страна на мъжа си
Не знам коя е другата тема, но не е прецедент да се пренасят коментари за потребители от една тема в друго.
Що се отнася до Пауна, с нейните писания аз имам дежа вю от над 10 години. Наистина са толкова, ако не повече. Едно и също, всеки път, дори в началото и аз съм ѝ давала съвсем добронамерени съвети, защото е симпатична и добронамерена потребителка. Но за мен там ситуацията е ...не безнадеждна, просто тя на определени периоди от време си се оплаква с едно и също, вероятно осъзнава, че нищо няма да се промени, и не прави нещо, за да го промени, просто изпуска “парата“. Но пък всеки път, когато го прави следват страници коментари /ако говорим за “Оплачи се“, там съм чела преди/, искани и непоискани съвети, кучетата си лаят, кервана си върви, до...следващия път. Толкова години са това, едно и също. Вероятно това ѝ помага да се отпусне, ако е така - нека, всеки има нужда да го прави, понякога сред непознати е по-лесно.
Но това няма да промени реалността, когато от виртуалната такава се върнеш в нея.
Лично аз не разбирам как ако правиш едно и също може да очакваш различен резултат, ако самия ти не промениш нещо в действията си, че дори и в бездействията си. Но и не съм фен на непоисканите съвети, големи хора сме все пак.
Що се отнася до Пауна, с нейните писания аз имам дежа вю от над 10 години. Наистина са толкова, ако не повече. Едно и също, всеки път, дори в началото и аз съм ѝ давала съвсем добронамерени съвети, защото е симпатична и добронамерена потребителка. Но за мен там ситуацията е ...не безнадеждна, просто тя на определени периоди от време си се оплаква с едно и също, вероятно осъзнава, че нищо няма да се промени, и не прави нещо, за да го промени, просто изпуска “парата“. Но пък всеки път, когато го прави следват страници коментари /ако говорим за “Оплачи се“, там съм чела преди/, искани и непоискани съвети, кучетата си лаят, кервана си върви, до...следващия път. Толкова години са това, едно и също. Вероятно това ѝ помага да се отпусне, ако е така - нека, всеки има нужда да го прави, понякога сред непознати е по-лесно.
Но това няма да промени реалността, когато от виртуалната такава се върнеш в нея.
Лично аз не разбирам как ако правиш едно и също може да очакваш различен резултат, ако самия ти не промениш нещо в действията си, че дори и в бездействията си. Но и не съм фен на непоисканите съвети, големи хора сме все пак.
Аз затова не давам съвети в тоя случай. Всеки си знае. Виждат ми се агресивни дори и добронамерени съвети.
Съветите обикновено са в посока да напусне мъжа си, а тя никога не е споменавала да обмисля такъв вариант. Нито пък пита какво да прави. Просто се оплаква в тема за оплаквания, така че и аз смятам непоисканите съвети за досадни.
Оплаквам се, че утре съм в офиса след 18 дни вкъщи. Комбинирано почивни дни с работа от вкъщи, но не съм стъпвала там почти 3 седмици. Само 2 дни ходим на място, но не ми се ходи изобщо.
Оплаквам се, че утре съм в офиса след 18 дни вкъщи. Комбинирано почивни дни с работа от вкъщи, но не съм стъпвала там почти 3 седмици. Само 2 дни ходим на място, но не ми се ходи изобщо.
Напоследък си мисля "Колко хубаво е да настане спокойствие в душата ти" .
Гледах броят на Ничия земя от тази събота, където участва видинския митрополит Данаил, понастоящем оглавяващ Българската православна църква, и за пореден път си мисля, колко се възхищавам и удивлявам на хора като него, които са посветили на вярата целия си живот. Не е за всеки, определено, и както той отбеляза в интервюто, изисква се отричане от себе си, от егото си, което съвсем не е безболезнен процес. Особено в днешно време, когато човек угажда предимно на егото си. Интересно беше и когато митрополитът каза, че дори атеистите вярват в нещо. Може би подсъзнателно всички се стремим към Бог, но не всеки успява да върви по пътя му, макар да усещаме нужда от него.
Аз лично смятам, че вярата е нещо лично и съкровено, което не се побира в религиозните догми, защото, както и да го погледнем, религията ограничава. А и нали християнството е започнало повече от скромно, Иисус и учениците му са живеели бедно, той е говорел как Божието царство не е от този свят, затова същността на Бог не се намира непременно в църквите и манастирите. Разбира се, както казах, вярата е лично нещо и може някой да изпитва потребност да посещава църква и манастир, като част от нея, но важното е да няма принуда. Често е нужен дълъг процес на узряване за вярата.
Аз лично смятам, че вярата е нещо лично и съкровено, което не се побира в религиозните догми, защото, както и да го погледнем, религията ограничава. А и нали християнството е започнало повече от скромно, Иисус и учениците му са живеели бедно, той е говорел как Божието царство не е от този свят, затова същността на Бог не се намира непременно в църквите и манастирите. Разбира се, както казах, вярата е лично нещо и може някой да изпитва потребност да посещава църква и манастир, като част от нея, но важното е да няма принуда. Често е нужен дълъг процес на узряване за вярата.
Мисля си колко много неща ми бодат очите вкъщи, обаче си мисля да взема да сменя гледната точка. Да гледам нещата, които ми харесват. И да си повтарям, че има и по-важни неща.. например да бъдеш спокоен и в мир със себе си, независимо какво е около теб. То идеално никога няма да стане, ама междувременно животът може да свърши. 
Този митрополит Данаил много строг и намръщен ми изглежда винаги. Няма благо изражение, а все едно е сърдит на света.
Този митрополит Данаил много строг и намръщен ми изглежда винаги. Няма благо изражение, а все едно е сърдит на света.
И на мен ми носи същото усещане. Не мога да го възприема като водач на църквата ни. Предишният беше със съвсем друго излъчване
Аз се старая да не си съставям мнение само по външни белези.
Изведнъж народа стана твърде духовно настроен и разпознаващ и определящ човека от раз само по нещо, което не е така, както си го е изградил като представа. Дайте му шанс, дето се вика, да се докаже, че е това, на което ви изглежда.
Откакто отец Иван стана черната овца в очите на повечето миряни изгубих съвсем вяра в доброто, дето уж ги води.
Изведнъж народа стана твърде духовно настроен и разпознаващ и определящ човека от раз само по нещо, което не е така, както си го е изградил като представа. Дайте му шанс, дето се вика, да се докаже, че е това, на което ви изглежда.
Откакто отец Иван стана черната овца в очите на повечето миряни изгубих съвсем вяра в доброто, дето уж ги води.
Препоръчани теми