Мисля си как не е хубаво човек да е мнителен, но когато не е, непременно ще се намери поне един, който да се опита да злоупотреби с доверието му. Майка ми например е с много изострено внимание и много мнителен човек, който винаги си има едно наум, че може да бъде прекаран. Не знам такава ли си е по рождение, така ли е възпитавана или животът така я е научил. Май последното. И много се дразня на това ѝ качество и често я засичам и я обработвам да не е толкова наострена. Крия някои мои действия от нея, за да не я притесня, защото по нейната логика много неща просто няма да се случат, щом нямаш доверие в нещо и някого. Ноо трябва да призная, че в 99% от случаите има право.
Също си мисля как понякога, познавайки наши близки в даден отрязък от живота им, си съставяме напълно погрешно мнение за тях и затова какви хора са били. Установих, че баба ми и дядо ми са били прекрасни хора, от които можеш да научиш много. Не, че не съм научила достатъчно от тях, но ако ги познавах през по-активните им години, а не пред залеза им, когато вече не бяха съвсем със всичкия си, щях да съм много щастлива и горда и това да ми дава стимул да се боря повече за мечтите си.
Също си мисля как понякога, познавайки наши близки в даден отрязък от живота им, си съставяме напълно погрешно мнение за тях и затова какви хора са били. Установих, че баба ми и дядо ми са били прекрасни хора, от които можеш да научиш много. Не, че не съм научила достатъчно от тях, но ако ги познавах през по-активните им години, а не пред залеза им, когато вече не бяха съвсем със всичкия си, щях да съм много щастлива и горда и това да ми дава стимул да се боря повече за мечтите си.
