Педагогика, ама детето и спи в нейното легло, бие я през лицето, плюе я....По мое време най-тъпите записваха педагогика, колкото да имат висШо. Но си има балами, който и плащат. Както и всякакви семинари за стотици левове, в които да ти пълнят кухата кратуна колко велика можеш и съвсем скоро ще станеш....
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Но си има балами, който и плащат.
Имам приятелка, на която каквото и да пратя да прочете, или оспорва, или ...не чете.
Ама като види някоя от десетките си гуру-та да го каже/покаже, и ми го препраща като новата „топла вода“открита!
Има си хора, които обичат и имат неистова нужда , да са водени.
Много уважавам учителите и професията им и съм благодарна на тези, които са направили от децата Хора
Мисля си за човека, който вчера се е хвърлял под колите на булеварда, сложена му е инжекция за успокоение и е пуснат сред нас, нормалните, защото не е успял да извърши престъпление , а след това се е самоубил, скачайки от пети етаж.
Важното е мрежата да клокочи, хората да разтягат локуми... страшно е, ако имаш нужда от помощ и нито знаеш как да я поискаш, нито има кой да ти я даде.
Като спомен във ФБ ми излезе снимка кото направих преди години, кореспондираща с днешното ми настроение.
Важното е мрежата да клокочи, хората да разтягат локуми... страшно е, ако имаш нужда от помощ и нито знаеш как да я поискаш, нито има кой да ти я даде.
Като спомен във ФБ ми излезе снимка кото направих преди години, кореспондираща с днешното ми настроение.
Много уважавам учителите и професията им и съм благодарна на тези, които са направили от децата Хора
Иначе си мисля за една нова позната, която ми се пишеше за приятелка или поне за в бъдеще. Или аз така съм си мислила. И накрая говори лъжи за мен… Лесно се доверявам и приемам бързо нови хора, но уви…
Решителността на самоубиеца е такава, иначе и телефони и психолози има (РЗИ също поддържат). Повторението му е като по учебник.
Жалко за човека
Помня картите за гр. транспорт накъде в Щатите имаха на гърба си такъв телефон, прави се обаче, когато стане масова тенденция/ както е в Скандинавието
А за учителите има хора, на които реално сме много благодарни, а това какво било, що било, какви лоши примери имало, не е обективната картинка. Важна и трудна професия е, но като опре човек до тях се сеща
Жалко за човека
Помня картите за гр. транспорт накъде в Щатите имаха на гърба си такъв телефон, прави се обаче, когато стане масова тенденция/ както е в Скандинавието
А за учителите има хора, на които реално сме много благодарни, а това какво било, що било, какви лоши примери имало, не е обективната картинка. Важна и трудна професия е, но като опре човек до тях се сеща
Мисля си и аз за липсата на психична помощ, лечение, наблюдение. Много тъжно и страшно.
Няма по-хубаво от това едно дете да срещне добри и отдадени учители, както и по-лошо от обратното.
Мисля си, как си възпитават децата някои хора. Не само поведението спрямо останалите деца, но и спрямо учители и други възрастни. Грубо, неуважително, изумително.
Няма по-хубаво от това едно дете да срещне добри и отдадени учители, както и по-лошо от обратното.
Мисля си, как си възпитават децата някои хора. Не само поведението спрямо останалите деца, но и спрямо учители и други възрастни. Грубо, неуважително, изумително.
Психиатричната помощ в България е под санитарния минимум, а палеативната грижа на практика не съществува. От хората с психични заболявания и терминално болните в най-добрия случай се интересуват роднините им и то не винаги.
Имах двама съседи с психични проблеми - за единия имаше кой да се грижи и да му набавя лекарствата, а една съседка медицинска сестра напълно безвъзмездно му слагаше инжекциите. Другата жена беше сама и една година на Бъдни вечер направи пожар. Не беше агресивна, но събираше боклуци в апартамента си и при опит да запали огън да си сготви супа с петела, който отглеждаше, всичко пламнално. Прибраха я и като се върна беше добре докато имаше лекарства. Като свършиха, всичко започна отначало. Имаше дъщеря, която се появи чак, когато жената почина. Почисти и продаде апартамента за нула време.
Имах двама съседи с психични проблеми - за единия имаше кой да се грижи и да му набавя лекарствата, а една съседка медицинска сестра напълно безвъзмездно му слагаше инжекциите. Другата жена беше сама и една година на Бъдни вечер направи пожар. Не беше агресивна, но събираше боклуци в апартамента си и при опит да запали огън да си сготви супа с петела, който отглеждаше, всичко пламнално. Прибраха я и като се върна беше добре докато имаше лекарства. Като свършиха, всичко започна отначало. Имаше дъщеря, която се появи чак, когато жената почина. Почисти и продаде апартамента за нула време.
Ние имаме във входа една психичноболна жена, относително млада е. Спре ли да си пие хапчетата, започва много да буйства, не спи нощем, обикаля квартала по цяла нощ, не спира да говори, напикава се в асансьора, по стълбите. Добра жена е, но не я слуша главата. От силните хапчета пък черния й дроб е силно увреден и периодично се подува като плондер от асцит. Ужасно е, страшно!
Но аз лично виждам, че държавата прави каквото може. Периодично я прибират и стабилизират. Две седмици я нямаше, пак са я взели в психото и сега се върна, ама съвсем друг човек. Кротък, спокоен, адекватен. До следващия път. Предполагам, че не могат насила да я държат завинаги в психото, има си правила.
Обаче скоро имаше репортаж за състоянието на психодиспансера в Бургас, мизерия ужасна. Толкова ли няма пари за ремонт за тези заведения.
Но аз лично виждам, че държавата прави каквото може. Периодично я прибират и стабилизират. Две седмици я нямаше, пак са я взели в психото и сега се върна, ама съвсем друг човек. Кротък, спокоен, адекватен. До следващия път. Предполагам, че не могат насила да я държат завинаги в психото, има си правила.
Обаче скоро имаше репортаж за състоянието на психодиспансера в Бургас, мизерия ужасна. Толкова ли няма пари за ремонт за тези заведения.
...
Мисля си, как си възпитават децата някои хора. Не само поведението спрямо останалите деца, но и спрямо учители и други възрастни. Грубо, неуважително, изумително.
Мисля си, как си възпитават децата някои хора. Не само поведението спрямо останалите деца, но и спрямо учители и други възрастни. Грубо, неуважително, изумително.
А същите тези хора и децата им изискват внимание, уважение, търсят си правата, обикновено шумно. Много е грозна отстрани картинката.
Скрит текст:
Ние имаме във входа една психичноболна жена, относително млада е. Спре ли да си пие хапчетата, започва много да буйства, не спи нощем, обикаля квартала по цяла нощ, не спира да говори, напикава се в асансьора, по стълбите. Добра жена е, но не я слуша главата. От силните хапчета пък черния й дроб е силно увреден и периодично се подува като плондер от асцит. Ужасно е, страшно!
Но аз лично виждам, че държавата прави каквото може. Периодично я прибират и стабилизират. Две седмици я нямаше, пак са я взели в психото и сега се върна, ама съвсем друг човек. Кротък, спокоен, адекватен. До следващия път. Предполагам, че не могат насила да я държат завинаги в психото, има си правила.
Обаче скоро имаше репортаж за състоянието на психодиспансера в Бургас, мизерия ужасна. Толкова ли няма пари за ремонт за тези заведения.
Но аз лично виждам, че държавата прави каквото може. Периодично я прибират и стабилизират. Две седмици я нямаше, пак са я взели в психото и сега се върна, ама съвсем друг човек. Кротък, спокоен, адекватен. До следващия път. Предполагам, че не могат насила да я държат завинаги в психото, има си правила.
Обаче скоро имаше репортаж за състоянието на психодиспансера в Бургас, мизерия ужасна. Толкова ли няма пари за ремонт за тези заведения.
Ване, предполагам за коя жена говориш. Ако е същата и аз я виждам от време на време кротичка, а на моменти в такова състояние и се чудих дали има близки, които да се погрижат.
Скрит текст:
Ние имаме във входа една психичноболна жена, относително млада е. Спре ли да си пие хапчетата, започва много да буйства, не спи нощем, обикаля квартала по цяла нощ, не спира да говори, напикава се в асансьора, по стълбите. Добра жена е, но не я слуша главата. От силните хапчета пък черния й дроб е силно увреден и периодично се подува като плондер от асцит. Ужасно е, страшно!
Но аз лично виждам, че държавата прави каквото може. Периодично я прибират и стабилизират. Две седмици я нямаше, пак са я взели в психото и сега се върна, ама съвсем друг човек. Кротък, спокоен, адекватен. До следващия път. Предполагам, че не могат насила да я държат завинаги в психото, има си правила.
Обаче скоро имаше репортаж за състоянието на психодиспансера в Бургас, мизерия ужасна. Толкова ли няма пари за ремонт за тези заведения.
Но аз лично виждам, че държавата прави каквото може. Периодично я прибират и стабилизират. Две седмици я нямаше, пак са я взели в психото и сега се върна, ама съвсем друг човек. Кротък, спокоен, адекватен. До следващия път. Предполагам, че не могат насила да я държат завинаги в психото, има си правила.
Обаче скоро имаше репортаж за състоянието на психодиспансера в Бургас, мизерия ужасна. Толкова ли няма пари за ремонт за тези заведения.
Ване, предполагам за коя жена говориш. Ако е същата и аз я виждам от време на време кротичка, а на моменти в такова състояние и се чудих дали има близки, които да се погрижат.
Мисля си как не е хубаво човек да е мнителен, но когато не е, непременно ще се намери поне един, който да се опита да злоупотреби с доверието му. Майка ми например е с много изострено внимание и много мнителен човек, който винаги си има едно наум, че може да бъде прекаран. Не знам такава ли си е по рождение, така ли е възпитавана или животът така я е научил. Май последното. И много се дразня на това ѝ качество и често я засичам и я обработвам да не е толкова наострена. Крия някои мои действия от нея, за да не я притесня, защото по нейната логика много неща просто няма да се случат, щом нямаш доверие в нещо и някого. Ноо трябва да призная, че в 99% от случаите има право.
Също си мисля как понякога, познавайки наши близки в даден отрязък от живота им, си съставяме напълно погрешно мнение за тях и затова какви хора са били. Установих, че баба ми и дядо ми са били прекрасни хора, от които можеш да научиш много. Не, че не съм научила достатъчно от тях, но ако ги познавах през по-активните им години, а не пред залеза им, когато вече не бяха съвсем със всичкия си, щях да съм много щастлива и горда и това да ми дава стимул да се боря повече за мечтите си.
Също си мисля как понякога, познавайки наши близки в даден отрязък от живота им, си съставяме напълно погрешно мнение за тях и затова какви хора са били. Установих, че баба ми и дядо ми са били прекрасни хора, от които можеш да научиш много. Не, че не съм научила достатъчно от тях, но ако ги познавах през по-активните им години, а не пред залеза им, когато вече не бяха съвсем със всичкия си, щях да съм много щастлива и горда и това да ми дава стимул да се боря повече за мечтите си.