За какво си мислите постоянно напоследък?

Мисля, че изобщо не става дума за престъпни пари, как си го помисли само???
Ставаше дума за нещо далеч по банално - нещо като духовна индулгенция, желание да спиш спокойно, че си направила нещо за да помогнеш и да си изкупиш "вината" и "угризенията", че си добре материално.

Точно. И това, което се случва в англосаксонските държави не е лицемерно, а педагогично. Защото няма никакво значение ако само ти чистиш градинката пред блока. Обаче ако научиш децата на съседите да го правят... това е вече съвсем различно.
Както пишеше Рей Бредбъри, младежта се дели на тези, които разсипват и тези, които съзидават. Единственото, което може да се направи за да се канализират тези пориви е да се рекламира едното и поругава другото.

Мисля си за едно предложение отпреди 2 години и за едно пътуване до Палма де Майорка. Единственото, което ме задържа в България, е семейството ми, а това хич не е незначително. И все пак...
Мисля, че трябва да спра да се притеснявам толкова за близките ми, защото по начина, по който ги третирам "вътрешно", не им помагам.
Откакто се помня, все съм на път. Преди няколко години ми писна, изморих се да стягам тези куфари, багажи.. да подреждам всеки път живота си наново. Търсех и аз своето местенце, на което ще поспра и ще се уредя дългосрочно. Исках да създам връзки, да пусна някакви корени, да усетя уюта на общността.. С две думи - мечтаех за спокойствие. Резултатът от последната фирма, в която бях, беше такъв, че гледайки колегите ми как извършат всеки ден една и съща дейност, говорейки си обичайните неща, си казах - "Ти наистина ли търсиш вниманието на тези хора? Наистина ли са ти интересни разговорите им? Наистина ли искаш да се закотвиш тук? Млада си, хубава си, умна си, по-добра си от тях, светът е голям и със сигурност има нещо много по-добро за теб." Уж искам спокойствие...ама сърце не трае.
И така....мисля си за едно предложение за работа и едно пътуване до Майорка.🙂

Защо? Да не би денят да е станал повече от 24 часа без да съм разбрала? Естествено е да си разпределяш времето и да знаеш в какво го инвестираш.
Явно имаме съвсем различни представи за това, какво е доброволстване.
Обяснявам за тези, които нямат представа.

Food bank е организация, която раздава продукти на семейства, имащи нужда. Имат назначени хора, но те съвсем не са достатъчни, за да работи институцията. Затова разчитат на доброволци, но естествено, че им организират присъствието. Има ли смисъл в 1 часа да пристигнат 20 човека, а от 3 до 5 да няма никой!? Затова се планира. Аз също си преценявам кога мога да отида и си записвам час, примерно, другата неделя мога от 10 до 12, но по-следващата мога от 9 до 10. После ще пропусна две недели, че имам други ангажименти.

Не мога да повярвам, че сте толкова негативно настроени към нещо, което хората правят без да искат възнаграждение. Вместо да кажете браво на децата, че от малки развиват чувство за отговорност, вие им търсите “кусури”.

Да, децата броят часовете, защото така се създават навици. Аз не ги броя моите официално, но за себе си зная, че примерно, миналия четвъртък в последния момент правих сладкиш за колежка, която ще има бебе, защото ме помолиха. Поне три часа отделих. Три часа, през които можех да си почивам, да почета книга, да си говоря с мъжа ми.
От септември до декември отделих много часове от свободното си време за други неща, но нито намирам за необходимо да се “хваля”, нито да се оправдавам.

Пак да кажа, че е срамота да се опитвате да омаловажите нещо толкова хубаво, като доброволстването. Особено когато става дума за деца.

Вменяването на вина и влизането в роля на онеправдан, защото някои не са съгласни с мнението, вместо да хвалят (никой не е казал кой знае какво лошо) малко се сблъсква с вътрешната неподправена потребност да правиш добро.

Абаджиева, аз те разбрах и си напълно права

Тук на наша почва хората не разбират ефекта на доброволчеството, тогава гласността изглежда така “Доброволци се включиха/направиха/ почистиха/ дариха” и тн. Това - във всяка област. Няма възвеличаване, няма лицемерие, но има обществена гласност, че хора дават време и ресурси за много неща.

Този формат е полезен, на никой не пречи, само помага

Има една, май будистка поговорка:

Не помни лошото, което са ти направили и доброто, което ти си направил.

А в Новия завет пише: като правиш милостиня лявата ти ръка да не знае какво прави дясната.

Само едно уточнение, защото прочетох поста на Буболина.


Нямам поглед над всякакво доброволчество, знам, че за животни много снимат и показват. Не знам къде е границата между поощряване и показване на доброто и документиране за полза, била тя работна или лайкове. Всеки знае за себе си. Аз като намерих мъничко почупено коте, толкова се разстроих, че първия път забравих изобщо да го снимам, че да го кача по фб групите.

Сега се сетих за доброволците, които се снимаха с чисти ботуши в наводнените райони, помните ли колко минаха от там за фотосесиите и после не стъпиха повече. Ето затова хората смятат, че е лицемерно, а не става въпрос за децата, които помагат на съученици или по принцип отделят лично време за обществено полезни дейности.

Тези рекламните " дарители и доброволци" са дразнещи, сега и с вейповете гледам има подобни, много изкуствено.

Хващам се за " вътрешната нужда да правиш добро"...
Хората тук доброволно участват в каузи  които ги вълнуват, на лично , на местно, на държавно ниво..., но няма практика да ги пишат и публикуват.
Асоциации на собственици( в даден квартал, село, град), клубове - спортни и по интереси, асоцииации на ученици от различни училища...стават патрони на дейност, която им е близка, и организират благотворителни събития, спортни, културни ...  всяко село и паланка си има т.нар. Дом на населението, където е центърът на подобни събития  и те са многобройни. Но, нямат задължитен характер, не се пишат точки  не се броят часове... ето, на това му казвам доброволчество.

Примерно, всички спортни клубове, със спортуващи деца и младежи, имат по 2ма обслужващи за всеки отбор- предтсвете си за какво количество майки,  лели  ,каки, бащи и чичовци става въпрос- няма субсидия за тези хора, няма отчитане на часове- на доброволни начала носят екипировки  насам- натам, возят отбора, перат и сушат екипи...

Децата с увреждания...в частните училища, освен ако не са към църквата, няма платен щат за ресурсни учители, затова тези деца са изключително и само в държавно училище, независимо от степента на увреждане. В тукашноото, имаше нужда да се наеме втори учител, защото това  дете точно,  се нуждаеше временно, но макар и държавно, е много трудно да се отвори място
че и плати само за няколко месеца. Асоциацията сложи касички по касите в магазините, във всички фирми и офиси..., правиха 2 забави с танци, където вход и билети отидоха за въпросните разходи...

Мисля си, че трябва да има задължителен изпит за културно обслужване на пациенти. В лаборатории, при лекар или зъболекар е много наложително. Никой не ходи там за кеф, явно има проблем или минимум притеснение.

През последните седмици си мисля с притеснение, че през юни свършва срокът на клиничното проучване, в което голямото ни дете участва от септември 2020. Става въпрос за немолизумаб, моноклонално антитяло, което най-обобщено казано помага при атопичен дерматит - по-специално облекчава сърбежа. При него подейства като магия, още от първия път (имаше късмет, че не попадна в плацебо групата). Преди това беше стигнал до положение, че ми е казвал, че иска да скочи от някъде
Много се бяха усложнили нещата, особено след като на дърти години (14 ) изкара варицела.
Немолизумабът е одобрен в Щатите и Япония, а днес прочетох, че от  14 феврурари вече и в ЕС, което ме обнадежди.

Аз продължавам да си мисля за културата на доброволчеството и как тя се възпитава от очакванията на обществото към индивида. Някъде определени неща са "доброзорни", другаде са си просто на добра воля и афиширането им е въпрос на светоусещане. Но да се отрича  доброто в безвъзмездното правене на добро, не е хубаво.

Говорим си веднъж с приятелка, че ако нещо се случи нямам нищо против да ми се дарят органите и тя каза - нали не си го декларирала никъде, недей, защото ако стигнеш до лечение някакво, никой няма да те лекува, ще те разфасоват на масата, само защото си казала, че искаш да ти се дарят органите. Честно казано звучеше страшно, но да, това беше коментарът й,  така че Мьос, сякаш не съм учудена от това, което пишеш...