За какво си мислите постоянно напоследък?

Именно. Аз погледнах положително доста по- късно. И ах подкрепата на родителите ми, мъжът ми. Имахме много страхове. Преосмислих кой ми е приятел и кой не, срещнах много нови, загубих много. Не знам, може би наистина виждаш нещата различно в един момент. Но трябва да се отдалечиш от момента.

Peacock, поздрави за силата и за това, че си минала през теЗи изпитания и че си още тук, сред нас, по-силна от всякога. Радвам се, че си ок, че имаш семейство и детенце. Пожелавам ти много положителни емоции през новата година 😘

Аз искам да вярвам, че след трудните моменти, ще настъпят хубавите. Това ме крепи. И хората около мен. Най-вече, че са тук, че мога да ги чуя и видя, когато имам нужда, че са сравнително здрави и че винаги усещам любовта и подкрепата им.

Спринг принцес, благодаря за мотивиращите думи 😘

Тежките болести са изпитания само ако завършат добре. Иначе са трагедия. Баща ми беше с рак на белия дроб, отиде си за 3-4 месеца. Беше ужасно страшно, но всички се държахме, защото имахме надежда и се борехме.
Минаха две години откакто почина, нищо положително не мога да намеря в преживяваното. А съм много позитивен човек.

Препоръчам ти една книга, която четох преди 3-4месеца -  "Историите на една  номадка" .  Книгата е за  съвременна жена, която изцяло променя живота си.  Много е интересна.

Иначе за забравата и преодоляването,  съм на мнение, че забрава няма, но и не трябва да потъваме  надолу.

Аз си мисля колко хората са станали чувствителни и обидчиви, човек да се чуди какво да каже във всеки миг, направо нямаш полезен ход.

Добре де, а как да реагираш на човек, който постоянно се оплаква колко е зле, че е в депресия, че нищо не му върви - да седнеш да мрънкаш с него ли и да оплакваш тежката му съдба?! Какво тогава да кажеш на човек, който споделя, че иска да се самоубие, след като е толкова дразнещо да му кажеш, че нещата ще се оправят - какво, заявяваш му, че да, животът му е скапан, няма светлина в тунела, я да вземе наистина да се гръмне, 'щото вЕрно е егати неудачникът... Това ли е за предпочитане пред така омразното положително мислене?

Щото като казах на една вечно мрънкаща позната да спре да хленчи и да се вземе в ръце, че животът й зависи само от нея, и че ми се ще да отида да й обърша два шамара, за да се осъзнае, излязох коравосърдечна и жестока. Ама пък и като казвах "Нещата ще се наредят, виж хубавото", пак било лошо, и ефект никакъв...

Е ни тъй, ни тъй... Вечно някой обиден, засегнат. Значи единственото решение е да си мълчиш. Еми да, ама не - неучтиво и темерутесто било да мълчиш, когато някой ти повтаря колко е зле, знак, че не ти пука и ти е безразличен. Е последно кое? Не говоря за хора с терминални болести и за непоправими неща като смъртта, а за депресивни и самосъжаляващи се, вечно оплакващи се хора. Аз самата съм имала такива периоди, но като не искам някой да ми дава акъл, просто не хленча и не мрънкам нон стоп. Като се оплакваш на хората и обясняваш колко ти е зле непрестанно, не се сърди, че има реакция, каквато и да било тя. Като не искаш непоискани съвети, ами мълчи си бе, къде се буташ сам, съжаление ли търсиш, какво. Как могат да ти помогнат хората, освен всеки да ти даде акъл от своята си камбанария и да се опита да ти вдъхне кураж по негов си, макар и непохватен, начин. Наистина не мога да го разбера.

На хора със суицидни мисли последното което трябва да получи е съвет- стегни се и ще ти обърша два шамара.
По скоро намери начин да я убедиш да иде на психолог на първо време, а ако трябва и да психиатър.

Уви, това да се оплакваш и да караш хората да те съжаляват е пристрастяващо. Да, точно съжаление си търсят такива хора. Ако не се опитвам сама да си помогне, просто сменяй темата като започне с жалейките.

Естествено, че се дава съвет и за психиатър. Преди няколко години и аз имах такива мисли и посетих психиатър.
 
Въпросът е, че такива хора просто обичат да си мрънкат и не смятат да предприемат абсолютно нищо, за да променят ситуацията. Харесва им да са в ролята на вечната жертва, която не носи сама никаква отговорност за живота си. В крайна сметка човек трябва да има желание да си помогне и сам, иначе насила никого не можеш да накараш да го живее този живот (като нямам предвид да не се самоубива).

Темата за оплаквания и жалби ли е или преди Нова година си мерим драмите и загубите в живота?!

A знаеш ли, че ако някой само мрънка, то това е заучена безпомощност? И трябва някой буквално да мести краката и известно време да подсказва всяка стъпка на такъв човек, докато си върне автономията и се научи отново как да се задвижва. Хората плащат за такива терапии, но за лаиците това е мрънкане без нищо да прави.

А не знаеш защо нищо не прави, може да е наплашен, изтощен тоя човек, да не вижда смисъл.

ПiПiруда, описваш ситуация, която за съжаление е реална. Наистина има моменти, в които каквото и да кажеш, както и да реагираш, си грешен. Имала съм случаи да се чудя как да реагирам....все пак срещу мен стои човек....."избирала съм по- малкото зло", според моята съвест, сили  и  разбиранията ми за живота.

Г-жа Рамацоти, ако визирате мен и моите загуби, не се оплаквах.  Изразих мнение по  темата за  загубите и преодоляването им  в предишни постове, но изтривам тази част от моя  пост. На Вас пожелавам да  се оплаквате от битовизми, а не от загуби.

Ами да, това имам и аз предвид - че сърце не ти дава да го оставиш този човек сам, ако ти е близък, пък и да не е, като непрестанно повтаря колко зле се чувства. И опитваш да му покажеш хубавото, позитивното в живота му, защото го има. Тук не става въпрос за тежко болен човек или претърпял голяма загуба. Естествено, че в усилието си да го успокоиш, се прибягва до клишета.

Когато на мен ми беше зле и споделих на близка тогава приятелка, тя не реагира по никакъв начин и два месеца дори не се обади. Ами сто пъти предпочитам да ме беше заливала с лигави и клиширани фрази, или пък да ме разтърси здраво и да ми каже да се стегна, пред това да ме остави сама и изобщо да не се поинтересува.

Не можеш насила да намериш на човек работа, партньор в живота или да го завлечеш на психиатър, единственият начин да покажеш загриженост е чрез тези непоискани съвети, които толкова дразнят, но пък взели, че на някого се оказали от полза, най-малкото за да не се чувства сам.

Не визирам никого конкретно, но темата стана много тягостна, съгласете се! Всеки има загуби и болки
Благодаря за пожеланието!

Съгласна съм с Рамацоти.
Темата не е отчетна, спамо-чат или коментарна.
Всеки споделя какво мисли, и не разбирам защо определени хора смятат, че всеки пост трябва да се дъвче, коментира, да се дават страници наред съвети на авторите на съответните постове, основно непоискани. Някои хора просто искат да споделят, без да ги разнасят после с въпроси и коментари. Да не говорим в СО колко теми има във всякаква връзка, вкл. и за семейни драми, раздели, изневери, загуби, тегоби и всякакви такива. Да не говорим и за ЛС-тата, които можеш да си разменяш с някой ако толкова искаш да си му полезен.
Не визирам конкретно никого, говоря общо, не чета редовно тук, но последните дни освен тягостно е и досадно.
И да, знам, че може и да не чета, но ето че не е само мое мнение това.

И за да не е спам-четейки тук и в "Оплачи се" си мисля колко много хора има, млади, с малки деца, или с по-големи, които са нещастни с половинки, родители, близки, дори и със самите себе си, и които вместо да се опитат поне да променят това предпочитат да се разтоварят в анонимен форум, и от утре отново същото....и така животът си минава, отминава, и вместо да му се радват, те стават още по-нещастни....