Понякога има непреодолими културни различия.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
А тези които наричат другите потребители "кречетала" и "тъпанари" и се дразнят на хората, които в действителност продължават напред (защото това е единствения разумен вариант, другото е самоубийство) какво биха посъветвали човека? Да тъне в блатото на проблемите си и да не се справя с тях ли? Пиша от позицията на човек, който е минал през всички гадости, които могат да се случат. Отговор на зададения въпрос не искам. И помнете, че човек показва навън това, което има в себе си. Така, че обидите си остават за вас. Вие мислите така за себе си.
Съжалявам, ако съм прозвучала високомерно, наистина не ми е това целта. Движа се сред нормални, средноинтелигентни хора и наистина рядко се сбъсквам с чиста глупост, гордо афиширана. Именно това ме плаши - изтъкването на глупостта и пошлостта.
Раздвоена съм по тоя въпрос. Понякога с "тъп" подход може да се стигне доста далеч. Не говоря за пошлост, но напоследък и образованието е такова - първо те научават на способности и на "тъп" подход, а до основните и сложни принципи стигат само тия, които имат желание. Докато старата школа на източния блок е да се задълбае отрано, но после има много трудности в приложението на знанията и са налице едни много тежки гемии, много научени, много мислещи, ама не могат да литнат.
Та с времето животът ще ги научи, но също така се радвам на новите поколения, че просто действат и тестват кое работи. Просто корекцията е в другата посока.
Хубавото в тоя свят е, че който чете и знае, стига дотам да води веселите неграмотници. Ами това е, перфектна система никога няма да има. Но да, доста от новите поколения, дори наглед доста успешни, здрави и силни, имат дефицит от вътрешен свят и фундаментални знания.
Сега като се замисля, сигурно за по-старите поколения и ние ще сме неграмотни, щото не знаем старогръцки и латински за обща култура.
А тези които наричат другите потребители "кречетала" и "тъпанари" и се дразнят на хората, които в действителност продължават напред (защото това е единствения разумен вариант, другото е самоубийство) какво биха посъветвали човека? Да тъне в блатото на проблемите си и да не се справя с тях ли? Пиша от позицията на човек, който е минал през всички гадости, които могат да се случат. Отговор на зададения въпрос не искам. И помнете, че човек показва навън това, което има в себе си. Така, че обидите си остават за вас. Вие мислите така за себе си.
Колко продължават напред? Всяко нещо си иска технологичното време. бързото продължаване често е привидно - човек стеснява ситуацията и последиците, за да се съхрани за момента. Обаче не може до безкрайност да живее в такова стесняване, защото се случва нещо, което връща нещата. Сега е културата на "би найс, би хепи" и хората се чувстват длъжни да продължават бързо и да изискват от други хора да продължават бързо. Често хората показват навън това, което смятат, че другите искат да видят.
Между другото, най-лесно продължаващите напред са тези, които са натворили толкова глупости, че не искат да си ги спомнят. Е, ама пак ги правят същите глупости след време!
Ева, изходът е с формиране на подходяща среда. В реалния живот повечето хора изобщо не се пресичат, защото всеки е в своята културна среда.
А тези които наричат другите потребители "кречетала" и "тъпанари" и се дразнят на хората, които в действителност продължават напред (защото това е единствения разумен вариант, другото е самоубийство) какво биха посъветвали човека? Да тъне в блатото на проблемите си и да не се справя с тях ли? Пиша от позицията на човек, който е минал през всички гадости, които могат да се случат. Отговор на зададения въпрос не искам. И помнете, че човек показва навън това, което има в себе си. Така, че обидите си остават за вас. Вие мислите така за себе си.
"Оправянето" също е строго индивидуално, няма как десетина човека, които съставляват някакво измислено общество да казват кой кога трябва да се стегне и да се изправи на крака.
И мен ми се иска да е така, както Таис е описала, ама вече не е. И ми иде да се гръмна. Е как е възможно едновременно да обичаш и мразиш? Все из лабиринти се лутам. Понякога си представям как си тегля всички пари и заминавам в някоя страна, която не съм чувала без нищо (само пари и ще си купя едни цигари, деее#^&*&#@) Без нищо, нито дума, или пък само "Не ме търсете. Обичам ви ВСИЧКИ. Това не е моят живот." И ТОЛКОЗ...
Амфибия, пак добре, че имаш какво да изтеглиш и да си биеш камшика ако решиш. Щото повечето хора нямат.
Преди дни, четейки из форума, се замислих колко ли ромки като нас българките четат или пишат тук. Щях да напиша - губят си времето, но има и една част полезност, та все едно не съм го написала.
Преди дни, четейки из форума, се замислих колко ли ромки като нас българките четат или пишат тук. Щях да напиша - губят си времето, но има и една част полезност, та все едно не съм го написала.
За паник атаките, има една техника на Дона Идън за спешна помощ- трите потупвания,изключително лесна,много полезна,може и с една ръка на волана да се направи.
https://www.youtube.com/watch?v=gffKhttrRw4&feature=share
Важно е да се научим да си слушаме тялото.
https://www.youtube.com/watch?v=gffKhttrRw4&feature=share
Важно е да се научим да си слушаме тялото.
Анди, много добре написано. Навремето се майтапех, че ако не пукна от собствената си ръка (правила съм няколко опита), ще лежа доживот за убийството на някое кречетало, което ми дудне, че всичко преминава и да гледам напред.
Честно казано, седем години по- късно осъзнавам, че наистина е трябвало да видя много положителни неща в това изпитание.
Мисля си...коли тихо и скучно сме си живяли без детето. Вечер, когато го гледам какви дивотии прави, как говори, как играе и как ни разсмива си мисля..." На какво сме се смели преди?"
няма нищо положително в такива изпитания, а аз бих казала трагедии. Това са толкова съсипани животи и отрязъци от животи - и на болния човек, и на близки, и на приятели. Лошото си е лошо, колкото и да се опитваме да рационализираме, че има и нещо добро. Нещичко, и то някакъв полъх на нещичко добро може да има единствено, ако оцелеем.