За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 390 206
  • 25 039
  •   1
Отговори
# 4 575
  • Мнения: 9 153
Мисля, че времето не може да обезличи мислите ни. Може да ги промени...да помъдреем или съвсем оглупеем Joy
Имам няколко мисли, които са много силни и които колкото и години да минават, не избледняват.
Те са станали част от живота ми.

# 4 576
  • софия
  • Мнения: 4 260
А аз се опитвам вече да не премислям и да не се връщам към каквото е били преди. Нищо добро не са ми донесли мислите за миналото.

# 4 577
  • Мнения: X
Де да можех и аз да залича някои мисли за миналото, но не мога.
Все се чувствам виновна за нещо.

# 4 578
  • Мнения: 8 465
...заметенко нещо ...не разбрах  защо така?
мисля си колко бързо лети годината,...а уж не правя равносметки....
имам пълен календар до април,а още не е минала тая...отчайващо е как се гоним с времето
и все оставаме нещо важно за утре,за по-нататък...

# 4 579
  • Мнения: 460
Доволна съм, че миналото ми, колкото и добро, щастливо, красиво...е там, където съм го оставила. В миналото.
Реалист съм и не се връщам назад. Каквото било- било. Продължавам напред.
Мисля си за инфлуенцията която оказва интернет върху нас и до колко е полезна информацията, до която имаме достъп. Имам предвид конкретно медицинската тематика.

# 4 580
  • Мнения: X
Чудя се, дали в живота, след гадости, стрес и разбити мечти, настъпва хепи енд... чудя се също, дали не съгрешавам, мислейки си, че Господ леко ме е позабравил... или просто ме учи на нещо.
И въпреки всичко, съм благодарна за това, което имам

# 4 581
  • Мнения: 3 732
Днес, докато карах по тъмно, на валящия сняг, получих паник атака. Страх ме беше, че няма да успея да спра навреме, страх ме беше, че ще ударя стената в тунела. На моменти имах и замъглено зрение.

Имала съм преди години паник атаки. Преборих ги без хапчета, промених себе си и мисленето. Сега си позволих малко щастие извън обичайния коловоз - работа - дом. С доста сбъркан мозък съм, не мога да си позволя психолог финансово. Чувствам се гадно!

# 4 582
  • София
  • Мнения: 5 700
Мисля си за Истанбул. Ходи ми се там в хубав хотел. И един въпрос ме мъчи сериозно. Моля да ми простите ако е лаишки, но когато в хотелите има голям и хубав спа център, може ли с мъжа ми да го ползваме заедно или има разделение на мъжка и дамска част?

# 4 583
  • София
  • Мнения: 62 595
Мисля си колко мразя зимата с целия студ, вятър, сняг, киша, високи сметки за отопление...

# 4 584
  • Пловдив
  • Мнения: 20 772
Половин година не е чак толкова много време. След още половин година няма да го мислиш почти Hug
Зависи. Някои неща (болест, смърт, ... и вероятно не само) понякога могат да променят живота завинаги. Макар силата на емоцията пак да намалява в известна степен.
Аз през последните седмици, наред с останалите неща си мисля от време на време за два трагични случая - в рамките на 5 дни този месец се самоубиха двама души, които познавам (без връзка между двамата) - единият от тях в тийн възраст, син на мои приятели. Мисля си, че ако не беше успял, след година, две или пет причината, която и да тя, нямаше вече да е важна, но животът на родителите му нямаше да бъде променен завинаги по такъв гаден начин. Всички помним от младостта си колко маловажни са се оказали впоследствие вселенските ни драми. Вярно е, че хората, които правят опит за самоубийство, често са по природа склонни към депресии и към такива решения и тази склонност остава и за в бъдеще, но все пак и за тях важи казаното за младежките чувства.

# 4 585
  • Мнения: 2 052
julliana, Господ е във всеки от нас. Той е част от теб и ти си част от него. Човек трябва да има вяра, поне колкото зрънце просо. Без вяра нищо не става. Не си забравена. Може би наистина имаш уроци за учене и бъди благодарна за тях. Така е с всеки от нас. На никого не му е лесно. Всички ние имаме своите си проблеми, но от всеки нас поотделно зависи как ги решава и доколко му се отразяват на психиката. Намери силата в себе си и продължавай напред.

# 4 586
  • София
  • Мнения: 62 595
Все повече започвам да се дразня на внушенията как непременно човек трябва да се справи бързо и задължително с някаква трагедия в живота си. Големите сътресения в живота не се преодоляват бързо, и то не става въпрос само за емоционално преодоляване, а за чисто фактически житейски, материални, времеви. Загубата на близък, болест, смърт, уволнение и т.н. трагични събития обикновено повличат след себе си последици, които да действат десетилетия напред и да променят из основи, дори да разрушат из основи човешки живот. А трети лица да приказват как трябвало човек да премине и да продължи са пълни тъпанари и съм сигурна, че те самите правят трагедия от дреболии като да си одраскат колата на паркинга.

# 4 587
  • Мнения: 9 117
Чета поредната малоумна тема и си мисля колко безмозъчни млади хора съществуват първосигнално, без никаква полза, че се и размножават. Не, не оплювам "младото поколение", а само някои от него. Страхувам се за света, в който пускам децата си и си мисля правилно ли ги възпитавам да бъдат умни, любезни и мислещи индивиди или по този начин ги обричам на самота и тъга. В моето детство и младост нямаше как глупаците да получат толкова широко поле за изява, вероятно затова ми се струва, че са били по-малко. Напълно осъзнавам, че звуча като кисела лелка, но като се натъкна на потресаваща глупост, изпадам в отчаяние.

# 4 588
  • София
  • Мнения: 12 374
Нямаше социални и всякакви мрежи, където тъпотиите да са на показ. Аз например осъзнах колко много и безкрайно тъпи хора има чак след като започнах да пиша във форума. Преди това съм живяла с някакви илюзии явно.


Анди, много добре написано. Навремето се майтапех, че ако не пукна от собствената си ръка (правила съм няколко опита), ще лежа доживот за убийството на някое кречетало, което ми дудне, че всичко преминава и да гледам напред.

# 4 589
  • София
  • Мнения: 7 027
Чета поредната малоумна тема и си мисля колко безмозъчни млади хора съществуват първосигнално, без никаква полза, че се и размножават. Не, не оплювам "младото поколение", а само някои от него. Страхувам се за света, в който пускам децата си и си мисля правилно ли ги възпитавам да бъдат умни, любезни и мислещи индивиди или по този начин ги обричам на самота и тъга. В моето детство и младост нямаше как глупаците да получат толкова широко поле за изява, вероятно затова ми се струва, че са били по-малко. Напълно осъзнавам, че звуча като кисела лелка, но като се натъкна на потресаваща глупост, изпадам в отчаяние.
А от къде черпите това свръхсамочувствие? Чак пък токова глупави хора, пък вашето семейство само супер интелигентни всичките и другите не са достойни да се движите сред тях ли ? Това цялото доста налудно звучи ... дано не го мислите наистина ... Grinning Че пак сте продукт на това същото "глупаво" общество, или живеете в гората?

Общи условия

Активация на акаунт