Ще бъда цинично откровена. Жал ме е само и единствено за фауната и флората. За всичко останалото- твърдо не. Philomena е права, че всички ние сме абсолютни участници в тоя "цирк".
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Малко ме изумява, че постоянно чувам и чета , че хората им е жал и пука само за животните, но не и за хората. При положение, че сме взаимносъврзани в кръговрата на живота. И е жалко, когато някой те е разочаровал да намразваш хората и да не изпитваш състрадание, за мен това е жестокост и неспособност наистина на човека да му пука за животните/растенията. И нали само за близките да му пука, а тези хора преди да станат близки не са ли били далечни/непознати? Или само собствените деца.... малко е егоистично и е една от причните фауната и флората да са на това положение в момента.
Не че нещо, но дори човеството в един момент е било на изчезване, останали някъде към 3 хил. човека в Африка. Флората и фауната не са играчки, а природата се възстановява и адаптира. Кой знае, после може да е дори по-добре отпреди, щото е направена цедка на най-адаптивните животни. В крайна сметка за да е толкова хубавка планетата, знаете ли колко масови измирания е имало? А горките динозаври, а, за тях някой плаче ли?
За последно се обяснявам и доуточнявам по темата, по която се изказах.
Започнах предпазливо, че се чувствам глупаво заради това, че съм бясна, че не всички са потънали в скръб (с елемент на самоирония) и добавих, че е глупаво, защото осъзнавам, че всеки се натъжава от различни неща.
Но да, мога да скърбя, макар че съм се родила на тази земя и ща - не ща, произвежам боклук, използвам пластмаса ако и да се опитвам да потребявам по-малко ресурси.
Съгласна съм и на тези, и на много по-драконовски мерки от тези, които Philomena споменава, за да се намали негативното ни влияние.
И да, тъжно ми е, че има много хора, които не ги вълнуват каквито и да било трагедии, стига да са на повече от 100км от тях.
Започнах предпазливо, че се чувствам глупаво заради това, че съм бясна, че не всички са потънали в скръб (с елемент на самоирония) и добавих, че е глупаво, защото осъзнавам, че всеки се натъжава от различни неща.
Но да, мога да скърбя, макар че съм се родила на тази земя и ща - не ща, произвежам боклук, използвам пластмаса ако и да се опитвам да потребявам по-малко ресурси.
Съгласна съм и на тези, и на много по-драконовски мерки от тези, които Philomena споменава, за да се намали негативното ни влияние.
И да, тъжно ми е, че има много хора, които не ги вълнуват каквито и да било трагедии, стига да са на повече от 100км от тях.
То да бяха само динозаврите.
Някой вид като се размножи прекалено много следва някаква редукция на популацията. Това, че ние се мислим за "безсмъртни" си е наш проблем.
Отделно са катаклизмите от космоса и вътрешността на Земята.
Ако почна да го мисля, по-добре да се гръмна.
Каквото мога правя... това е. Ама някой да се опитва да ми вменява вина за неща, които не зависят от мен- няма да стане. Пък да ми обяснява и как трябвало да се чувствам - съвсем няма да стане.
Някой вид като се размножи прекалено много следва някаква редукция на популацията. Това, че ние се мислим за "безсмъртни" си е наш проблем.
Отделно са катаклизмите от космоса и вътрешността на Земята.
Ако почна да го мисля, по-добре да се гръмна.
Каквото мога правя... това е. Ама някой да се опитва да ми вменява вина за неща, които не зависят от мен- няма да стане. Пък да ми обяснява и как трябвало да се чувствам - съвсем няма да стане.
Разбирам те 
Скрит текст:
И да, тъжно ми е, че има много хора, които не ги вълнуват каквито и да било трагедии, стига да са на повече от 100км от тях.За последно се обяснявам и доуточнявам по темата, по която се изказах.
Започнах предпазливо, че се чувствам глупаво заради това, че съм бясна, че не всички са потънали в скръб (с елемент на самоирония) и добавих, че е глупаво, защото осъзнавам, че всеки се натъжава от различни неща.
Но да, мога да скърбя, макар че съм се родила на тази земя и ща - не ща, произвежам боклук, използвам пластмаса ако и да се опитвам да потребявам по-малко ресурси.
Съгласна съм и на тези, и на много по-драконовски мерки от тези, които Philomena споменава, за да се намали негативното ни влияние.
Започнах предпазливо, че се чувствам глупаво заради това, че съм бясна, че не всички са потънали в скръб (с елемент на самоирония) и добавих, че е глупаво, защото осъзнавам, че всеки се натъжава от различни неща.
Но да, мога да скърбя, макар че съм се родила на тази земя и ща - не ща, произвежам боклук, използвам пластмаса ако и да се опитвам да потребявам по-малко ресурси.
Съгласна съм и на тези, и на много по-драконовски мерки от тези, които Philomena споменава, за да се намали негативното ни влияние.
И за разбития самолет в Техеран и жертвите ми е жал, и за Австралийските пожари, и за войната в Иран... Но човек най-много мисли за това, което засяга пряко него, близки хора/близка обкръжаваща среда до него и това е нормално.
На някой може да му се стори егоистично, но мисля за болни скъпи мои хора и как ще се оправям, мисля за надвиснала опасност от съкращения в работата и добруването на децата ми и на племенниците ми.
Другото и да го мисля, едва ли мога да го променя.
И аз се дразня от разни "любовни драми", но всеки с проблемите си, огънят гори там, където падне.
На някой може да му се стори егоистично, но мисля за болни скъпи мои хора и как ще се оправям, мисля за надвиснала опасност от съкращения в работата и добруването на децата ми и на племенниците ми.
Другото и да го мисля, едва ли мога да го променя.
И аз се дразня от разни "любовни драми", но всеки с проблемите си, огънят гори там, където падне.
Мисля си, че сестра ми утре си идва. В неделя ще дме всички в дома на родителите ни, там където винаги цари мир и спокойствие, любов и разбирателство. Мисля си за вкусната храна на мама. За радостта в очите на децата ми, когато прегърнат леля си.....