За какво си мислите постоянно напоследък?

Списъци с консумативи за носене масово даваха за болниците през 90-те, когато хем някои стоки все още липсваха, хем нямаше пари. В днешно време според мен е по-скоро изключение.

Абсолютно! Когато раждах през 1996 си носех всичко, вкл. чаршафи и медицински консумативи. Само медицински инструменти и апаратура беше от болницата. Искрено казано, не ми е идвало тогава наум да недоволствам, то всичко беше хаос.

А аз си мисля, като чета тук, как не съм единствена с моите мисли И колко още хора имат същите теразния, проблеми и радости.

Напоследък си мисля за огромната трагедия, която в момента опустошава Австралия и за милионите животни, които сега, в този момент, загиват там. Покрусена съм.
Съзнавам, че е глупаво, но съм бясна на останалите - защо не са потънали в скръб като мен? Глупаво е, защото всеки си се натъжава от различни неща, всеки ( и аз включително) си крие главата в пясъка, защото ако само мисли за всички нещастия по света, за които (УЖ) нищо не може да направи, трябва да е вечно в депресия. Но ми е тъжно, защото много хора въобще и не  отбелязват тази сломяваща трагедия. Мисля си, ако тези пожари се бяха запалили в Гърция, Сърбия или дори където и да е в Европа, щяхме да сме много по-ангажирани дори и само емоционално. Но какво значение има къде са? Не виждаме по-далеч от носа си - буквално. Или тогава бихме били разтревожени, защото може и на нас да ни се подпали чергичката?
Празници са - онзи ден гледам по ТВ младежите спасяват кръста. Радостни, горди - супер. Журналист пита единият младеж какво ще пожелае и той отговаря (не е точен цитат): Пожелавам си да съм жив и здрав, и всички варненци да са живи и здрави.   Ами хубаво, варненците добре, ами останалите? Няколко човека показаха по ТВ по различно време и поводи, всеки пожелава някакви хубави неща, ама само на себе си и на тези около него. Една жена, с по-глобално мислене явно, поне пожела доброто на всички българи. Ама че пак се забъркват някакви страхотни конфликти, опасности от войни и т.н., никой не се сети да каже нещо за мира, за пожарите - не, само наше село да е добре.
Показваха и едни хора в едно хубаво село в Южна България, протестираха срещу изгражаднето на завод за рециклиране/претопяване на пластмаса. Чудесна гражданска инициатива. Изказаха си хората аргументите "против", че щял да се замърси въздуха, природата и т.н.. Но те просто искаха да избутат изграждането от тяхното си село, ама че ако не там, ще се изгради някъде другаде, ще замърси другаде, не стана въпрос. Хората просто не искат да е до тях. И репортажът остави вкуса на изпълнен граждански дух, ето - хората се борят срещу замърсяването...

Мисля си, че има хора, които нямат проблеми или имат, но са ежедневни, дребни. Не знаят какво е ПРОБЛЕМ. Такъв, пред който си безсилен и дребен, а боли, защото засяга най - милото ти същество, детето. Сочат, размахват пръсти лесно. Завиждам им.

Не им завиждай хич.

От няколко дни си мисля да издам книжка с разкази. Пиша от около три години, иска ми се и аз да имам книга. В същото време не вярвам, че някой ще се съгласи да издаде разказите ми. Най-дългото нещо, което съм писал е около 6 страници на компютър. Все пак, дори и да не успея да издам книга, може да потърся литературно списание, там може и да публикуват нещо .

Не е глупаво. Несериозно е. Има хора с толкова реални, големи, сериозни лични и семейни проблеми, които са на ръба на оцеляването, децата им са на ръба, за здравословни такива да не говорим, хора, живеещи тук и сега, на фона на чиито проблеми твоите дертове са наистина несериозни. За четящи като мен. Което не омаловажава написаното и реално случващото се там, на онзи континент. Но същото се случваше и в Сибир преди време. Изгоряха милиони хектари "бели дробове" на планетата. Също реално. В Перник, а и на много други места хората страдат от жесток воден недоимък, съвсем родно и реално. Това също са проблеми. И изобщо проблеми да искаш. Но ако аз лично бих се замислила върху нещо то би било кое или какво по-скоро ги предизвиква тези неща, защото няма нищо случайно. И всичко е дело на човешки разум и човешка ръка, което е по-трагично и дори страшно.
И как и защо реши, че не я отбелязват? Защото не го тръбят, пишат, "крещят" публично в мрежата или на друго място? Това, че да речем Пена мисли същото като теб, но само го мисли и се интересува мълчаливо прави ли я по-малко състрадателна и разбираща от Мартини, която го е написала публично във форум, скрита зад анонимен ник?

Всеки гледа от своята си камбанария. Проблемите на другите са маловажни или малки, ако са големи се въздиша: Ами това е животът! И продължаваш да се тюхкаш за спуканата Гума на колата. То и така трябва де, поне донякъде, представете си да се тревожи човек по цял ден за умрели и болни. Няма как, нали? Има необратими неща.

Мисля си, че никога не мисля за себе си.

Мисля си колко глупави и наивни хора има, смятащи това за добродетел.

Всеки има някакви проблеми....големи, малки, ако не сега, преди е имал или после ще има.
Това, че на някого не му личи външно и не се оплаква на всеки, когото срещне, изобщо не означава, че няма никакви проблеми или са "малки".

Мери Ан, защото ги видях по ТВ. Да пожелават здраве и всичко най-най за себе си, семействата си, а по-далеч от носа си виждащите - за съгражданите и сънародниците си. И знам, че има още много като тях.
Разбира се, че когато човек си има големи, пък и не толкова големи лични проблеми, те са му на първо място, с всички ни е така и е нормално и човешко, не това имах предвид. Нито пък защо Пена и всички останали не се тръшкат, или че аз съм най-разбираща и състрадателна и той най-вече поради факта, че съм го написала във форум.

Веси1, съгласна. Друго имах предвид.
Ей на, един поздравил само варненци, а не целокупния български народ...

По-страшни са глобалните проблеми. При гмурване в тях, личните стават нерешими.

Не виждам защо трябва да скърбим за случващите се екологични проблеми. Те са логичния резултат на бездействието на правителствата по света. А те бездействат защото решенията ще бъдат с болезнен резултат.  Колко от вас са съгласни за многопроцентово поскъпване на горивата и месото. Или забраната на круизи, на вноса на китайски стоки или поне тяхното облагане?
Извинявай, Мартини, но как скърбиш за нещо за което И ти си виновна? Че си позволяваш и да държиш сметка на другите?! Има една хубава дядо-вазовска дума - типигьозлук. Айде моля ти се, няма нужда.
Чудя се и се мая, какво им става на потребителите в тази тема днес? Тези, които видяха коментарите преди метлата, ще разберат за какво говоря.