Човек, но си личи в дребните неща, да не говорим
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Според мен и в мъжа е вината, мащехите да се държат така! От криворазбрана любов не виждат какво става.
Сестрата на баща ми/разведена без деца/ се омъжи за мъж с дете, което живее при него. Имат си и общо. Докато бабата/свекървата беше жива, от нищо не е лишавано голямото. След нея обаче всичко с краката нагоре.Всички имоти, ниви, пари са само за техния син, за другото дете нищо. Стига се до там, че родната му сестра пита бащата само едно дете ли има и защо не дава нищо на другото? Отговор няма.
Сестрата на баща ми/разведена без деца/ се омъжи за мъж с дете, което живее при него. Имат си и общо. Докато бабата/свекървата беше жива, от нищо не е лишавано голямото. След нея обаче всичко с краката нагоре.Всички имоти, ниви, пари са само за техния син, за другото дете нищо. Стига се до там, че родната му сестра пита бащата само едно дете ли има и защо не дава нищо на другото? Отговор няма.
Всичко си е до човек и как ще подходи. Все пак по-възрастният е УЖ по-умен и би трябвало да се опитва да намери решение, дори да се потърси помощ от терапевт, ако се налага.
В този ред на мисли - неведнъж съм си замисляла, че съм егоистка и не бих могла да обичам осиновено дете, както бих обичала собственото си
А напоследък с ММ обсъждаме темата за второ дете. Той иска, а аз никога не съм искала 2 или повече деца(имам неприятен брат:) ) и дори да имаме някой ден 2ро дете, си мисля, че няма да го обичам, така както обичам първото, именно защото съм живяла с идеята да нямам повече от 1 дете.
Осъзнавам, че след години нас като ни няма, ще е добре да са две - да се подкрепят, да си споделят и т.н. но не мога да се пречупя (все още), пък годините си минават....
В този ред на мисли - неведнъж съм си замисляла, че съм егоистка и не бих могла да обичам осиновено дете, както бих обичала собственото си
А напоследък с ММ обсъждаме темата за второ дете. Той иска, а аз никога не съм искала 2 или повече деца(имам неприятен брат:) ) и дори да имаме някой ден 2ро дете, си мисля, че няма да го обичам, така както обичам първото, именно защото съм живяла с идеята да нямам повече от 1 дете.
Осъзнавам, че след години нас като ни няма, ще е добре да са две - да се подкрепят, да си споделят и т.н. но не мога да се пречупя (все още), пък годините си минават....
Бяхме една тайфа от 6 майки с деца около една и съща възраст, всъщност се сближихме покрай тях. Едната майка има по-голям син, на останалите ни бяха първи деца. Та днес и последната сподели, че чака второ, другите народиха. Само аз останах с едно, че и има разни признаци, че критическата ще ме подгонва лека полека. Та затова си мисля тези дни и ми е леко криво.
За мащехите и децата....
Тези, които нямат собствени деца и си мислят, че биха обичали чуждото като свое....не искам да ви разбивам фантазиите, но това няма как да се случи.
Имам нагледни примери в моето семейство. Дъщеря ми винаги е била гледана от втория ми съпруг, но... няма как да ги обича поравно. Обича я, гледа я, грижи се, отгледа я той, но има едно но. Синът ни е негово дете от плът и кръв и аз дори и не искам от него такова нещо да ги сложи наравно в сърцето си. Важното е външно да не си личи и отношението към двете деца да е еднакво.
Друг пример - грижа се за племеница. Няма как да я сложа в сърцето си и никъде другаде наравно с моите две деца. Още повече, че детето има и малки отклонения, та съвсем... трудно е. Не знаех, че ще е така, но вече разбрах. И аз така, горкото дете, да се грижим за него...голяма грешка от моя страна.
Тези, които нямат собствени деца и си мислят, че биха обичали чуждото като свое....не искам да ви разбивам фантазиите, но това няма как да се случи.
Имам нагледни примери в моето семейство. Дъщеря ми винаги е била гледана от втория ми съпруг, но... няма как да ги обича поравно. Обича я, гледа я, грижи се, отгледа я той, но има едно но. Синът ни е негово дете от плът и кръв и аз дори и не искам от него такова нещо да ги сложи наравно в сърцето си. Важното е външно да не си личи и отношението към двете деца да е еднакво.
Друг пример - грижа се за племеница. Няма как да я сложа в сърцето си и никъде другаде наравно с моите две деца. Още повече, че детето има и малки отклонения, та съвсем... трудно е. Не знаех, че ще е така, но вече разбрах. И аз така, горкото дете, да се грижим за него...голяма грешка от моя страна.
Аз виждам как както споделя с близки или тук във форума, че някое от децата ми е направило сериозне гаф, отсрещната страна веднага е готова с наказанията. Те за такова нещо веднага наказвали много строго. Спиране на джобни, взимане на телефон, забраняване да се излиза и т.н. и т.н. Накзанията са съвсем справедливи. Но справедливостта е за чуждите деца. За собствените сме една идея по-меки и по-склонни да им простим, точно защото са в сърцето ни. Нямам опит ако гледаш чуждо дете, как би било. Може би ако и то ти влезе в сърцето и много го обичаш и на него по-лесно ще прощаваш.
Мисля си колко готино е да си леля. 
Тинити, аз моя племенник още не съм го видяла. От вчера съм леля и само за него мисля 💕. Невероятно е това чувство. Постоянно мисля как няма да искам да го оставям и за миг 😁.
Сърцето ми е пълно, а какво ли ще е, когато аз си родя едно човече.... не знам.
Сърцето ми е пълно, а какво ли ще е, когато аз си родя едно човече.... не знам.
Скрит текст:
Ето, как Jennifer потвърди и онагледи Големи травми ни нанасят и собствените ни родители! После цял живот се борим да ги преодолеем. Те променят нашето самочувствие, отношение към останалите хора и мирогледа към живота!
Преди няколко години се срещах с мъж с дете. Още не беше станала сериозна връзката и така не отиде тази връзка към по-високо ниво. Аз приключих отношения с този мъж. Със сигурност ще го обикна много и никога не бих се отнасяла с него като чуждо дете. Дори щях да се грижа повече от собственото си дете. Причината беше, че то щеше да създава скандали между мене и баща му. То знае коя е неговата майка и въобще нямаше никога да ме приеме дори като приятел. От това щеше много да ме боли - постоянно да прави кавги между мене и баща му и лошото му отношение към мене, каквото и да направя за него! Винаги щеше да вижда в мен враг! Затова престанах да търся такива мъже с деца!
Преди няколко години се срещах с мъж с дете. Още не беше станала сериозна връзката и така не отиде тази връзка към по-високо ниво. Аз приключих отношения с този мъж. Със сигурност ще го обикна много и никога не бих се отнасяла с него като чуждо дете. Дори щях да се грижа повече от собственото си дете. Причината беше, че то щеше да създава скандали между мене и баща му. То знае коя е неговата майка и въобще нямаше никога да ме приеме дори като приятел. От това щеше много да ме боли - постоянно да прави кавги между мене и баща му и лошото му отношение към мене, каквото и да направя за него! Винаги щеше да вижда в мен враг! Затова престанах да търся такива мъже с деца!
, това, което написах за мащехите. Да й благодаря, макар че не й е била целта да ми "помага" :Цитат
Със сигурност ще го обикна много и никога не бих се отнасяла с него като чуждо дете. Дори щях да се грижа повече от собственото си дете.
Бяла и добра, ще го обича ПОВЕЧЕ от собственото си дете.
И следва:
Цитат
Причината беше, че то щеше да създава скандали между мене и баща му. То знае коя е неговата майка и въобще нямаше никога да ме приеме дори като приятел. От това щеше много да ме боли - постоянно да прави кавги между мене и баща му и лошото му отношение към мене, каквото и да направя за него! Винаги щеше да вижда в мен враг
Тук говори тя в бъдеще в миналото, действието е останало неосъществено, защото детето е виновно. Причината е малкото чудовище, което ще предизвиква скандали, ще я приема като враг - нея! тази всеотдайна жена, която е готова да направи всичко за него, ще се държи лошо ...и прочие, и прочие. Тук да наблегнем на ЩЕ.
То виновно по презумция, на него в този случай дори не му е даден шанс, от тази мила, добра, обичаща жена. Разбирате ли? Колко трябва да си сбъркан, да се виждаш в такава светлина и да напишеш таква простотия.
Да оставим настрана този безумен сам по себе си пост. И да си представим в реалността, какво се случва. Защото се случва. Тук Бог е опазил детето от тази ти ми "фея".
И най-добрата мащеха, не е майка.
И да, винаги, винаги, има 1 -2 % изключения. Но, изключенията тук не потвърждават правилото, за съжаление.
Аз познавам изключение. На моя много близка, майка ѝ почина, когато беше на 4-5. След година две, баща ѝ се ожени и имат дете с новата си жена. Моята близка, споделя че не е усещала разлика в отношението към нея и сестра ѝ. Често казва, че е благодарна на съдбата, защото пък познава много "родни" майки, които нямат такива отношения с дъщерите си.
Поддрържали сме връзка от деца и до ден днешен нищо лошо за "мащехата" не е споделила, а сме си близки. И въпреки, че въпросната жена не ми е особено симпатична, шапка ѝ свалям за това, което е направила и прави за децата си.
Поддрържали сме връзка от деца и до ден днешен нищо лошо за "мащехата" не е споделила, а сме си близки. И въпреки, че въпросната жена не ми е особено симпатична, шапка ѝ свалям за това, което е направила и прави за децата си.
Препоръчани теми